Решение № 10990 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10990 гр. С., 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110154785 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу И. Б. С., С. Б. С. и С. И. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност, както следва: С. И. С. - 4/6, а И. Б. С. и С. Б.

С. по 1/6 от следните суми: 7704,50 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на сумата; 1057,24 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г.; 53,32 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на сумата; 11,42 лв.

- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 04.08.2023г. по ч.гр.д. № 41910/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Д. Т., са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Релевират възражения за настъпила погасителна давност по отношение на 1 част от претендираните вземания. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 29.12.1990 г., се установява, че на посочената дата Б.Й. С. и С. И. С. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 95, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“. Предвид изложеното и от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака между Б.Й. С. и С. И. С., поради което към посочения момент е представлявал съпружеска имуществена общност.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Б.Й. С. е починал на 01.08.2017 г. и към тази дата е оставила за свои наследници по закон: съпруга – С. И. С. и две деца – С. Б. С. и И. Б. С.. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че С. И. С. е наследила 4/6, а С. Б.

С. и И. Б. С. – по 1/6 от горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността.

Същевременно, от доказателствата по делото се установява, че на 27.02.2025 г. И. Б. С. се е отказал от наследството, оставено от Б.Й. С., като на 03.04.2025 г. е постановено решение по гр.д. № 11778/2025 г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, за вписване на отказа в особената книга при Софийски районен съд. Правната последица от вписания от И. Б. С. отказ от наследството на своя баща Б.Й. С. се изразява в отпадане качеството на И. С. на наследник.

С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е 2 бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от открИ.не на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).

Ето защо предявените спрямо И. Б. С. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че единствено ответниците С. Б. С. и С. И. С. са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.). В този смисъл спрямо тях е доказано основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците С.

Б. С. и С. И. С., в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според 3 чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисис” ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: хол, кухня и 2 стаи, като за двата отчетни периода не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което на вещото лице са представени протоколи от 16.05.2021 г., 11.05.2021 г., 04.05.2022 г. и 10.05.2022 г., поради което за двата периода има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на отоплителните тела; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 206 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 11.09.2000 г.; за отчетния период 2020/2021 г. и 2021/2022 г. не е бил осигурен достъп за отчет на водомера, за което има протоколи от 16.05.2021 г., 11.05.2021 г., 04.05.2022 г. и 10.05.2022 г., поради което има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 4 броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител; същевременно, обаче, за 4 броя потребители не е представен документ на вещото лице, поради което представя вариант на изчисление на ТЕ за БГВ за един брой потребител на топла вода; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.