Акт № 2505 от 24.06.2013, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 547/2013
- Подписан
- 24.06.2013
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 171,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Публикувай
Решение № 168
Номер
168
Година
4.10.2011 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
09.15
Година
2011
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Цветелина Цонева дело номер
20114100600443 по описа за
2011 година
С присъда №.... от 06.06.2011г. по НОХД № ..../2010 год., Г. р. с., е признал подсъдимият М. М. Ч. за виновен в това, че на 22.04.2010 г. в с.Г. С., общ.С., от дом 5 на У. ”А. С.”, след предварителен сговор и в съучастие като извършител със С. К. Х., чрез използване на техническо средство — два броя гаечни ключа, отнел чужда движима вещ — генератор за прав ток ,,ДК...” с фабр. № .., ..об./м. ...А/32V, на стойност ....лв., от владението на собственика Г. В. Х., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.54, вр.чл.36 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал. НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати сторените пред първа инстанция разноски.
Постановено е веществените доказателства два броя гаечни ключа да бъдат унищожени като вещи на незначителна стойност.
За проверка на така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия М. М. Ч.,в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Твърди, че съдебният акт е неправилен, доколкото не е взето предвид, че при извършен съдебен оглед е установено, че вещта не е същата, която Ч. откарал до ´ункта за вторични суровини.
В съдебно заседание се явява подсъдимият със защитника си, като заявяват, че поддържат подадената жалба. Твърди се, че при постановяване на присъдата, съдът не е обърнал сериозно внимание на проведената очна ставка между подсъдимия и св. С. Х., където св. Х.заявява, че не си спомня с кого точно е извършил кражбата. Посочва се, че следва да се обърне внимание на следствения експеримент, доколкото в дома на Г. Х. не е открита веща за която подсъдимият е обвинен, като липсваща част от този генератор за ток. Пледира се да бъде отменена осъдителната присъда и подсъдимият М. да бъде признат за невиновен.
В съдебното заседание пред ВТОС, представителят на В. пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:
С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Правото на жалба е валидно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, депозирана е в срока по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност на същата, съгласно разпоредбата на чл. 320 НПК, предвид и което жалбата, с която е сезиран въззивният съд е породила своя суспензивен и деволутивен ефект и следва да бъде разгледана по същество.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
В.о. с., в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид инвокираните в жалбата доводи, с която е сезиран и съобрази становищата на страните възведени по реда на съдебните прения и обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, и след като на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда относно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост, справедливост на наложеното наказание, изцяло споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Производството пред първоинстанционния съд е водено срещу подсъдимия М. Ч., доколкото по отношение на другия съучастник С. Х. производството по делото е приключило с влязло в сила споразумение, с което е определено наказание шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено по реда на чл.66 ал.1 НК.
Подсъдимият М. М. Ч. е роден на 06.03.1964г. в с. К., живущ в с. Г. С., общ. С., У. „Г.”№ ..., български гражданин, със средно образование, разведен, реабилитиран.
На 22.04.2010 г., в с.Г. С. , св. С. Х. решил да потърси в съседни дворове кокошките, избягали от двора на майка му в селото. Минавайки през двора на св. Г. Х., св. Х. видял държания там от Х. генератор за прав ток ,,....”. Въпреки че излязъл от имота на Х., св. Х. решил да се върне и да открадне генератора. По-късно Христов отишъл пак при генератора като носел два гаечни ключа, но не успял да разглоби генератора с тях. Впоследствие Х. отишъл в кръчмата и разказал на подсъдимия Ч. за случилото се. Двамата решили да отидат заедно и да вземат генератора. Влезли в двора на Х. през незаключената пътна врата и разглобили генератора на части, които изнесли. На 23.04.2010г. двамата подсъдими отишли в пункт за вторични суровини в с.Д., общ.Г.О., с автомобила на подсъдимия Ч., където продали неподвижната част (статора) от генератора. На следващия ден отишли отново с колата на подсъдимия Ч. до пункта на ,,М. 2006”ООД в Г.С. и предали подвижната част (ротор) от генератора за вторични суровини. С протокол за доброволно предаване от 26.04.2010г. подсъдимият е предал на разследващите органи два броя гаечни ключа, с протокол за доброволно предаване от 26.04.2010г. св. М. Т. е предал на разследващите органи статор от ел. двигател, получена от подсъдимите, с протокол за отговорно пазене от 26.04.2010г. е определен да пази и съхранява един брой ротор с вентилаторна турбина за охлаждане, с разписка от 26.04.2010г. на пострадалото лице Г. В. Х. е предаден един брой статор от генератор за прав ток с надписи върху него ..., като вещта е установена в пункт за вторични суровини в с. Д., с разписка от 15.07.2010г. на пострадалото лице Г. В. Х. е предаден един брой ротор от генератор за прав ток.
Горната фактическа обстановка се установява със събраните свидетелски показания на С.Х., Г. Х., А.А. и М. Т.,св. А. И..
По реда на чл. 171,ал.2 НПК на подсъдимия М. Ч. са извършени две разпознавания от свидетелите А. А. и М. Т.
От заключението на назначената и изслушана съдебно – оценъчна експертиза, неоспорена от страните и възприета от настоящата инстанция като компетентна и обоснована е видно, че стойността на отнетата вещ, собственост на Г. Х. е ...лв.
Проведен е оглед на местопроизшествие, закрепено в протокол от 26.04.2010г., проведен е и съдебен оглед, обективиран в протокол за оглед от 21.04.2011г. На извършения съдебен оглед са присъствали подсъдимия М. Ч. и пострадалото лице Х.. Обектът на съдебния оглед е ротор, индивидуализиран в протокола за отговорно пазене.
В последното съдебно заседание по НОХД № .../2010г. пред ГОРС е проведена очна ставка между свидетеля С. Х. и подсъдимия Ч..
Изложената фактическа обстановка изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав, тъй като е описана коректно и се подкрепя от кредитираните от съда доказателства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а по отношение на противоречивите такива - са изложени убедителни и подробни мотиви по отношение на това защо едни се кредитират, а други – не, които мотиви изцяло се споделят от въззивния съд. В тази връзка по отношение на въведените възражения на защитата относно проведената в последното съдебно заседание пред районния съд очна ставка, при която св.Х. заявява, че не помни дали подсъдимият е участвал при извършеното деяние е налице следното. Настоящата инстанция споделя констатациите на първостепенния съд. Следва да се обърне внимание, че С. К. Х. е разпитан като свидетел по делото, като по реда на чл. 281,ал.2,вр.ал.1 т.2 пр.последно НПК са прочетени обясненията му, дадени по досъдебното производство, като св. Х. е заявил, че ги поддържа.Св. Х. описва подробно механизма на извършеното деяние и участието на подсъдимия М. Ч. в него. Показанията му се потвърждават от тези на св. А. И.. Последният е бил в кръчмата с подсъдимия Ч., когато е дошъл св. С. Х. и е предложил пари, които да се изкарат за десет минути. Показанията на С. Х. се подкрепят и от показанията на св. А. А. и на св. М. Т. Последните двама работят в пунктове за изкупуване на вторични суровини и в показанията си посочват, че Х. и Ч. са докарали в пунктовете инкриминираните вещи, ротор и статор от генератор за прав ток. Доказателства, обосноваващи обвинителната теза и касаещи основният факт, подлежащ на доказване в настоящото производство, а именно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се съдържат в показанията на свидетелите А. А., М. Т., А. И., С. Х.. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, като изложени в логическа и хронологична последователност и без вътрешни и по между си противоречия.По отношение на св. С. Х., същият през цялото наказателно производство в двете му фази е бил последователен в обясненията си, като показанията му изведени при извършената очна ставка противоречат на всички проведени разпити, съответно направени обяснения от последния. В тази връзка правилни са констатациите на ГОРС, с които не възприема констатациите на св. Х., изложени в проведената очна ставка, като същите са в противоречие с всички проведени разпити на Х. в наказателното производство. Последният е разпитан пред съдия в досъдебното производство на 15.06.2011г., проведен е разпит и на 09.06.2011г., обективиран в протокол за разпит на обвиняем от 09.06.2010г., както и в съдебно заседание, където показанията му са прочетени по реда на чл. 281 НПК и същият е заявил, че ги поддържа. Всичко казано от Х. в цялото наказателно производство е логично и последователно, като се подкрепя изцяло от показанията на А. А., М. Т., А. И.. Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. С. Х. в последното съдебно заседание при проведена очна ставка.
По отношение на другите възражения на защитата за несъответствие на вещта, предмет на съдебния оглед- ротор на генератор, с тази претендирана от пострадалото лице Х. е налице следното. Видно от показанията на пострадалия Х. в съдебно заседание, генератора му е върнат от разследващите органи на части, същото се установява от разписка от 26.04.2010г /лист 42 от ДП/, с която му е възстановен статор от генератор за прав ток и разписка от 15.07.2010г./лист 73 от ДП/, с която му е възстановен един брой ротор от генератора за прав ток. Целта на съдебния оглед е била установяването на обстоятелството способно ли е едно лице да пренесе инкриминираната вещ –генератор- с оглед външните характеристики на вещта, както и възстановена ли е частта- ротор от генератор за прав ток на пострадалото лице.Видно от протокола за оглед от 21.04.2011г. подсъдимият М. Ч. посочва, че предмета на оглед- ротор, не е същия които е закарал до пункта за вторични суровини. Св.С. Х. посочва в показанията си, че не е сигурен дали предмета на оглед –един брой ротор е същия този, който е бил отнет от Х.. Твърденията на Ч. и Х. в тази част не съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от показанията на св. А. един брой подвижна част –ротор му е донесена от подсъдимия Ч. и св. Х. на пункта за вторични суровини. Пострадалият Х. посочва, че генератора за подвижен ток му е възстановен от разследващите органи на части, а според приложените по досъдебното производство разписки и двете части –ротор и статор от генератора за прав ток за върнати на Г. Х.. Ето защо неоснователни се явяват възраженията на защитата и в тази част.
Предвид установената фактическа обстановка и въз основа на анализа на доказателствения материал съобразно разпоредбата на чл.14 НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и в съответствие с процесуалния закон, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимия Х. е установено по категоричен и несъмнен начин, поради което законосъобразно и обосновано го е признал за виновен за това да е извършил престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.54, вр.чл.36 НК.
Този извод на решаващия съд изцяло се споделя от въззивната инстанция. Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, поради което, съдът приема, че подсъдимият М. М. Ч. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.54, вр.чл.36 НК: