Решение № 2955 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2955 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110217299 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Д. П. Г. с ЕГН ********** с адрес: г************* срещу наказателно постановление (НП) № КПК-НП-197/16.10.2025г., издадено от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията (понастоящем – с правоприемник Сметна палата на Република България), с което на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК (отм.), на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.).

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Санкционираното лице признава, че не е подало дължимата декларация в срок, но след получаването на поканата за съставяне на акта веднага я е подало. Съдържат се твърдения за процесуална незаконосъобразно на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), тъй като същият не съдържал описание на това какво е дружеството, което представлява жалбоподателят – на бюджетна издръжка или не, дали е с държавно или общинско участие, създадено по силата на закона или не, като въз основа на тези твърдения се обосновава извод, че посоченият пропуск е довел до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което процесуалното нарушение е съществено и непреодолимо, с оглед на което се иска отмяна на НП. Оспорва се и преценката на административнонаказващия орган (АНО) относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като жалбоподателят намира, че случаят е маловажен, аргументирайки се, че е подал декларацията си, макар и след изтичане на законовия срок и няма други нарушения на ЗПК.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. П., който в хода на съдебните прения пледира за отмяна на НП. Позовава се на посочените в жалбата аргументи. Претендира разноски.

1

Административнонаказващият орган – за председател на КПК, чрез юрк. М. (редовно упълномощен от правоприемника на КПК – Сметна палата), оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, а в подкрепа на неговата законосъобразност излага съображения, че жалбоподателят е бил наясно с качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Допълва, че следва да бъде взето предвид и професионалното му качество, което изпълнява в представляваната от него структура, която се явява разпоредител с бюджет, който е част от консолидираната фискална програма по чл. 13, ал. 4 от Закон за публичните финанси (ЗПФ). Позовава се и на разпоредбата на чл. 36 от устава на академията и на приложение № 2 към устройствения правилник, в който фигурира институтът в Троян. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, процесуалният представител на въззиваемата страна, намира преценката на АНО за липса на маловажен случай за правилна. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Д. П. Г. заема длъжност Директор на Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян към Селскостопанската академия. Селскостопанската академия е национална автономна бюджетна организация към Министъра на земеделието.

Научният институт е юридическо лице и разпоредител от по-ниска степен с бюджет към Академията.

На 21.07.2025г., служители в дирекция „Публичен регистър“ при Комисия за противодействие на корупцията (КПК), извършили проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници ежегодни декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават ежегодни декларации относно придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина през предходната календарна година в срок до 15 май на текущата година. При проверка по партидата на жалб. Г. било установено, че същият не е подал в срок ежегодна декларация по образец чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) за 2024 г.

На 28.07.2025 г., в 09.45 часа, свид. Д. се свързала с жалб. Г. и в телефонен разговор му съобщила, че е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. В този протокол е отразено, че жалб. Г. е изявил желание АУАН да бъде съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Свид. К. Д., заемаща длъжност „старши инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ при КПК, след като констатирала неизпълнението на задължението, съставила АУАН № КПК-АУАН-ПР-738/28.07.2025 г., при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН (в отсъствие на нарушителя), като приела, че с неизпълнение на задължението за подаване на декларацията в срок, жалб. Г. е нарушил разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

На 30.07.2025 г., жалб. Г. подал ежегодната си декларация за 2024 година.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № КПК-НП197/16.10.2025г., от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията (понастоящем – с правоприемник Сметна палата на Република България), с което на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК (отм.), на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т.

2 ЗПК (отм.).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания и проверен доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля К. В. Д., известия за 2 доставяне на пратки – 2 броя, писмо с вх. № КПК-9976/21.07.2025 г., констативен протокол за уведомяване по телефона, ежегодна декларация на жалб. Г. за 2024 година, заповед № РД06-159/15.05.2025 г. на председателя на КПКОНПИ за установяване компетентност на свидетелката К. Д. за съставянето на АУАН, АУАН № КПК-АУАН-ПР-738/28.07.2025 г.

След внимателна преценка на показанията на свидетел я К. Д., събрани по делото, съдът съобрази, че същите съставляват годна основа за изграждане на валидни фактически положения, тъй като се отличават с обективност, логичност и последователност. Доколкото не проявяват признаци на предубеденост и тенденциозност, обсъдените гласни доказателствени средства послужиха за установяване на релевантните спрямо предмета на доказване факти. Съвкупният им преглед позволява от тях да се направи положителна оценка за законосъобразност на процедурата по образуване на административнонаказателното производство, гарантираното участие на нарушителя в него и осигуряването на всички негови права, които законът му предоставя. От показанията се установяват още и конкретни обстоятелства относно извършеното административно нарушение, неговата проявна форма и фактическите му характеристики, които са станали достояние на инспектора във връзка с предприетата от нейна страна проверка. Доколкото тези преки източници на доказателствена информация кореспондират изцяло и на приложените по делото писмени материали, за съда не остава съмнение в тяхната достоверност, поради което същите бяха кредитирани изцяло.

Съдът се довери още и на събраните писмени доказателствени средства, тъй като същите са изготвени според установените правила и от тях съдът получи фактически данни относно обстоятелствата около извършването на процесното деяние, хода на осъществената проверка, служебното качество на жалбоподателя, както и условията, при които са били съставени актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.11.2025 г., докато жалбата е депозирана на 27.11.2025 г. от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, което означава дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗПК (отм.), актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. В заповед № РД-06-159/15.05.2025 г. е регламентирано, че свидетелката К. Д. – старши инспектор в отдел "Проверки и анализи" разполага с компетентност по съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗПКОНПИ. Към 16.10.2025 г., правомощията на председател е изпълнявало лицето, издало атакуваното НП, при което последното се счита за издадено от лице, разполагащо с материална компетентност.

В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Не е допуснато нарушаване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието 3 на двама свидетеля, положени са адекватни усилия за осигуряване присъствието на нарушителя, като същият е бил надлежно поканен, но е манифестирал обективната си невъзможност да присъства, както и желанието си АУАН да бъде съставен в негово отсъствие.

На следващо място, съдът служебно констатира, че не са нарушени императивните правила относно съставянето на АУАН и издаването на НП. Спазени са изискванията на чл.

42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като двата документа съдържат всички изискуеми от закона реквизити – описано е нарушението с релевантните му фактически обективни признаци (дата, място и време на извършване, обстоятелствата по извършването му), както и съответната му правна квалификация. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази насока поради няколко причини. Обстоятелството, че Институтът по планинско животновъдство и земеделие е разпоредител с бюджетни средства, макар и от по-ниска степен, произтича от Устройствения правлник на Селскостопанската академия, обн. ДВ. бр.63 от 31 юли 2018г. Съгласно чл. 36, ал. 1 от цитирания правилник, научните институти и научните центрове са юридически лица - разпоредители от по-ниска степен с бюджет към Академията, съгласно приложение № 2, в което фигурира и институтът, на който жалбоподателят Г. е Директор. Самият жалб. Г. също е имал представа, че е директор на този институт, което обстоятелство е вписал и в попълнената от него декларация. Отделно от това, същият е отговорен за ръководно-организационните мероприятия в института. С оглед изложеното, съдът намира, че непосочването на това на какви средства е разпоредител Институтът по планинско животновъдство и земеделие, не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, а възражението в тази насока намира за неоснователно.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. П. Г. е ангажирана за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.), като на осн. чл. 115, ал. 1 от същия закон му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева.