Определение № 8961 от 27.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55290/2022
- Вид
- Определение № 8961
- Подписан
- 27.02.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138б · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8961 гр. С., 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110155290 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Славчев Александров изпълнителен директор, и Ивайло Енитропов - председател на управителния съвет, чрез процесуален представител Пламена Николова, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, против Е. Н. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. П., ж.к. (АДРЕС).
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответницата, като в предвидения от закона срок е постъпил по делото отговор на исковата молба от назначения особен представител.
Ответницата твърди, че исковата претенция е неоснователна, като иска от съда да я отхвърли, във връзка със заявените възражения, като е сторено такова и за настъпила погасителна давност.
С настоящото и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът, като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 07.06.2021 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сума в общ размер от 1192,19 лв., от които 1025,41 лева - главница, представляваща стойност на 1 незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, и 120,55 лева - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 39,71 лева - главница за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,52 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 11.05.2021 г., направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Посочва, че по ч.гр. дело № 32053/2021г., 143 състав, по описа на СРС е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, като се сочи, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Твърди се, че ответницата има качеството на битов клиент за топлоснабден имот с административен адрес – гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. П., ж.к. (АДРЕС).
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет - Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Посочва, че в раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.
31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Твърди се, че ответницата е имала задължение за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД.
Посочва се, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Александър Славчев Александров - изпълнителен директор, и Ивайло Енитропов - председател на управителния съвет, чрез процесуален представител Пламена Николова, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, и Е. Н. А. с ЕГН:
**********, с адрес за призоваване: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. П., ж.к. (АДРЕС), че съществува вземане на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б, и Е. Н. А., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 24.06.2021 година по ч.гр.дело № 32053/2021 година по описа на Софийски районен съд, а 2 именно – 1025,41 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, и 120,55 лева - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 39,71 лева главница за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,52 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 11.05.2021 г., относно топлоснабден имот с аб.№231449, ИД 1622776.
Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва претенциите по основателност, като твърди, че не дължи процесните суми на следните основания:
- твърди се, че на ответницата не е доставяна и тя не е ползвала топлинна енергия;
- твърди се, че ответницата не е ползвател на имота, и че няма качеството потребител;
- твърди се, че ищецът никога не е уведомявал ответницата, че му дължи процесната сума, нито е канил да му заплати същата, поради което претенцията за лихва се сочи като неоснователна. Сочи се, че ищецът не е изпращал ежемесечно фактури на ответницата, както и че тя не е получавала такива. Оспорва се твърдението, че ежемесечно са публикувани месечни дължими суми на интернет страницата на ищеца, като се твърди, че осигуреният достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти не представлява ежемесечно публикуване по смисъла на Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2016 г.
- твърди се, че в имота няма уреди за дялово разпределение, като се оспорва да е извършено дялово разпределение на процесния имот от ищеца или от трето лице. Посочва се, че не са издавани и връчвани изравнителни сметки. Оспорва се твърдяното от ищеца извършено от трето лице дялово разпределение като действие без правно основание и без договор;
- твърди се настъпила погасителна давност по отношение на претенциите за дължими суми.
Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, и да присъди разноските по делото в полза на ответницата.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответницата:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период , както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури - правната квалификация е чл.422 от ГПК, във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон, във връзка с чл.318 от Търговския закон, във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, във връзка с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката във връзка, с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
3
- по иска за законна лихва от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането за незаплатената топлинна енергия - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г. - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за законна лихва от 07.06.2021 г. до изплащане на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответницата, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.
21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответницата като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответницата е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.
За ищеца
4
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответницата има качеството потребител по смисъла на §1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
Предвид възраженията на ответницата – за ищеца е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК: размера на доставената на ответницата топлоенергия, като цена и количество; че ответницата е имала достъп и е потребила реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение; твърдяното извършено от трето лице дялово разпределение;