Решение № 1073 от 17.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520102880 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.

„България“ № 81В, представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента, против Т. Д. Т., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от общо 715,01 лв., включваща: 450 лв. главница по договор за потребителски кредит № 1214146/14.01.2019 г.; 31,29 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019 г. до 20.04.2019 г.; 233,72 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.01.2019 г. до 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане.

За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 956/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

Ищецът твърди, че на 14.01.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, и ответника Т. Д. Т., като кредитополучател, бил сключен по електронен път договор за потребителски кредит № 1214146.

По силата на договора на ответника била предоставена сумата от 450 лв., която той се задължил да върне на три погасителни вноски по 160,43 лв. Уговорени били фиксиран годишен лихвен процент от 41,24 процента и годишен процент на разходите от 50 процента.

1

При сключването на договора ответникът избрал изпълнението на задълженията му да бъде обезпечено посредством поръчителство, предоставено от „Ай Тръст“ ЕООД. На същата дата между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който дружеството поело задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на задълженията по договора за кредит.

Ответникът не изпълнил задълженията си в уговорените срокове. На 18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да заплати дължимите от кредитополучателя суми, а на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД извършило плащане към кредитодателя.

Ищецът поддържа, че с извършеното плащане „Ай Тръст“ ЕООД се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по силата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило придобитото вземане срещу ответника на „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането било индивидуализирано в приложение към договора за цесия.

Твърди, че ответникът бил уведомен за извършената цесия по електронна поща, а при условията на евентуалност следва да се счита уведомен чрез връчването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление. Претендира направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адв.Т.Б. оспорва предявения иск изцяло. Поддържа, че ответникът не е подписвал договор за предоставяне на поръчителство и не е давал изрично съгласие задълженията му да бъдат обезпечени от „Ай Тръст“ ЕООД. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца. Твърди, че към датата на сключване на договора за цесия „Ай Тръст“ ЕООД не е притежавало вземане срещу ответника, което да може да бъде прехвърлено. Навежда възражение, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като били изготвени с шрифт, по-малък от 12 пункта. Позовава се и на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че задължението на поръчителя е било прекратено поради непредявяване от кредитора на иск срещу главния длъжник в шестмесечния срок от изискуемостта на задължението. Според ответника, ако последният падеж е настъпил през април 2019 г., срокът по чл. 147, ал.

1 ЗЗД е изтекъл през октомври 2019 г., докато плащането от „Ай Тръст“ ЕООД е извършено едва на 23.02.2021 г. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, договорната лихва и обезщетението за забава.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По ч.гр.д. № 956/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, по заявление на „АПС 2

Бета България“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Д. Т. за процесните суми.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането.

Исковата молба е подадена в рамките на определения от съда едномесечен срок.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Възраженията на ответника за липса на валидно възникнало и придобито от ищеца вземане, за недействителност на договорите, за прекратяване на поръчителството и за погасителна давност се отнасят до основателността на иска, а не до неговата допустимост.

От представения договор за потребителски кредит № 1214146/14.01.2019 г. се установява, че като кредитодател е посочено „Кредисимо“ ЕАД, а като кредитополучател е посочен ответникът Т. Д. Т.. Съгласно договора кредитодателят се задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 450 лв. В Приложение № 1 към договора е посочено, че задължението следва да бъде погасено на три погасителни вноски по 160,43 лв.

По делото е представена разписка от 14.01.2019 г., удостоверяваща изплащането на сумата от 450 лв. Разписката съдържа данни, които съответстват на индивидуализиращите белези на ответника и на процесния договор за кредит.

Съдът приема, че договорът, приложението към него и разписката, обсъдени в тяхната съвкупност, доказват предоставянето и фактическото получаване от ответника на заемната сума от 450 лв.

Ответникът не е представил доказателства да е върнал получената главница изцяло или частично.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 14.01.2019 г., в който като страни са посочени „Ай Тръст“ ЕООД и Т. Д. Т.. По силата на договора „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на ответника по договора за потребителски кредит и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за тяхното изпълнение.

Макар по делото да не е представен отделен писмен документ, озаглавен договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, това обстоятелство не може да бъде преценявано изолирано от останалите събрани доказателства.

В договора за предоставяне на поръчителство изрично са посочени кредиторът, длъжникът, договорът за кредит, размерът на предоставения кредит и задължението на „Ай Тръст“ ЕООД да отговаря за изпълнението му.

3

Представена е и справка за движение по счетоводни сметки на „Ай Тръст“ ЕООД, в която е отразено извършено плащане във връзка със задълженията на ответника по процесния договор за кредит. Ищецът твърди, че плащането е извършено на 23.02.2021 г. след отправено от „Кредисимо“ ЕАД искане от 18.02.2021 г.

Посоченото плащане се подкрепя от представената счетоводна справка и от последващото включване на вземането срещу ответника в приложението към договора за цесия. Не са представени доказателства плащането да е извършено по друго правоотношение или за задължение на друго лице.

При съвкупната преценка на посочените доказателства съдът приема, че „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило пред „Кредисимо“ ЕАД задължението на ответника по процесния договор за кредит.

Изводът не се променя от обстоятелството, че счетоводната справка представлява частен документ. Тя не се преценява самостоятелно, а във връзка с договора за предоставяне на поръчителство, индивидуализацията на кредита, твърдяното искане за плащане и последващото прехвърляне на вземането.

По силата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, има право да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил. С извършеното плащане първоначалният кредитор е удовлетворен, а задължението на ответника не е погасено чрез негово собствено изпълнение, а чрез престацията на трето лице, поело задължение да обезпечи кредита. Ответникът не може да се освободи от задължението за връщане на действително получената от него и непогасена заемна сума само поради това, че изпълнението пред първоначалния кредитор е извършено от друго лице.

По възражението, основано на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

Съгласно посочената разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца. Шестмесечният срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително когато изпълнението е уговорено на отделни погасителни вноски. В случая последният падеж на задължението е настъпил през април 2019 г., а по делото не е доказано „Кредисимо“ ЕАД да е предявило иск срещу ответника в следващия шестмесечен срок.

Изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД обаче урежда отговорността на поръчителя спрямо кредитора и освобождава поръчителя от възможността да бъде принудително осъден да изпълни поръчителското задължение.

Предмет на настоящото производство не е иск на „Кредисимо“ ЕАД срещу „Ай Тръст“ ЕООД за изпълнение на поръчителството.

По делото е установено, че „Ай Тръст“ ЕООД фактически е заплатило 4 дължимата от изпълнението. ответника главница, а първоначалният кредитор е получил

Изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не погасява главното задължение на кредитополучателя. То продължава да съществува, докато не бъде погасено чрез плащане, прихващане, давност или друг предвиден в закона способ. Ответникът не е изпълнил задължението си и не твърди да е платил заемната сума нито на „Кредисимо“ ЕАД, нито на „Ай Тръст“ ЕООД, нито на ищеца.

Поради това възражението по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не може да доведе до освобождаване на ответника от задължението да възстанови действително получената и непогасена главница.

Съдът съобразява, че при плащане след прекратяване на поръчителската отговорност могат да възникнат отношения между платилия и първоначалния кредитор.

Тези отношения обаче не заличават главното задължение на ответника и не му предоставят основание да задържи получената сума, след като дългът му е удовлетворен от трето лице, без той да е извършил насрещно изпълнение.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД описаните в приложение към договора вземания.

В представената извадка от приложението вземането срещу Т. Д. Т. е индивидуализирано чрез неговите данни и номера на договора за потребителски кредит. Съдът приема, че между цедента и цесионера е постигнато съгласие за прехвърляне на процесното вземане.

По силата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с принадлежностите му.

Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД има значение за противопоставимостта на цесията и за това на кое лице длъжникът може да изпълни с освобождаващо действие. Липсата на по-ранно уведомяване не води до недействителност на договора за цесия. Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърлянето на вземането. С получаването на препис от исковата молба, чрез назначения особен представител, длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия. Не се твърди и не се доказва ответникът да е изпълнил на предишния кредитор преди уведомяването.

Поради това възражението за непротивопоставимост на цесията не обосновава отхвърляне на иска.

Съдът обсъди и възражението за недействителност на договора потребителски кредит поради неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

5 за

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Г. И. К.. Вещото лице е посочило, че за категорично установяване на точния вид и размер на шрифта е необходимо документите да бъдат предоставени в работен електронен файл. Такъв файл не е бил предоставен, поради което изследването е извършено върху разпечатаните и сканирани копия. Вещото лице е използвало софтуерен анализ, сравнителен метод и дигитално измерване на отделни знаци и думи. По отношение на договора за потребителски кредит вещото лице е установило, че изследваната дума „потребителски“ по вид, структура, размер и визуална плътност най-много се доближава до Times New Roman, размер 12. При сравнението е установено, че дължината на думата в процесния документ е 26,9 мм, при дължина от 26,6 мм при Times New Roman, размер 12, докато при размер 11 дължината е 24,3 мм. Вещото лице е посочило, че договорът за потребителски кредит визуално отговаря на шрифт с размер 12, макар да не може да направи заключението с абсолютна математическа категоричност поради липсата на работен файл. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че избраната дума представлява част от основния договор и е достатъчно представителна за използвания в него шрифт.