Решение № 3609 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3609 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело № 20241110134468 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Б. З. срещу „Ю.Б.“ АД, с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1489,47 лв.– подлежаща на възстановяване сума, съобразно наследствения дял на ищцата, за неразрешена трансакция, извършена на 22.11.2021 г. от кредитната карта на нейния наследодател И.А.З., починал на 22.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 282,20 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.02.2022 г. до 31.10.2023 г., за които суми по ч.гр.д. № 60493/2023 г. по описа на СРС, 119 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че И.А.З. е бил клиент на „Ю.Б.“ АД, тъй като имал разкрита банкова сметка, към която е имало асоциирана платежна кредитна карта Mastercard Standard № 5411968324*******. На 22.11.2021 г. със същата сочи да са извършени две неразрешени транзакции от неизвестно лице както следва: в 14:05 ч. на стойност от 29041,80 турски лири (с левова равностойност от 4661,63 лв.) при търговец PARAM. *TRENDYO и в 14:11 ч. на стойност от 16991,04 турски лири (с левова равностойност от 2727,31 лв.) при търговец PARAM. *TRENDYO. Незабавно след като получава SMS-известяване за неразрешените транзакции, И.З. е потърсил номер на кол-центъра на "Ю.Б." АД и към 14:17 часа на 22.11.2021 г. се свързал посредством личния си мобилен телефон с операторите на банката, за да съобщи за неправомерното използване на картата. Независимо от срочното подаване на информация към кредитната институция и поради бездействие на последната, на 22.11.2021 г. в 14:27 ч. с издадената на името на И.З. кредитна карта е извършена още една неразрешена трансакция, а именно: трансакция в размер на 27838,08 турски лири (с левова равностойност от 4468,42 лв.) отново при същия търговец. Поддържа, че за процесната трансакция И.З. не е използвал картата, не е разрешавал ползването на 1 картата от трето лице, не е споделял идентификационните или авторизационни данни за използването, не е получил сумата или услугата/стоката, за която е направено плащането, като картата е била през цялото време у него и той се е намирал на територията на Република България. Твърди, че трансакцията, която е направена с картата на името на И.З. след като е известена банката за неразрешеното ползване на картата, не само не е блокирана на 22.11.2021 г., но е осчетоводена (сумата е дебитирана от сметката) на следващата дата - 23.11.2021 г., което е в пълно противоречие със задълженията на банката, предвидени в чл. 79, ал. 1 ЗУПСП и чл.

11.3, изр. 2 и 3 от ОУ. Поддържа се И.З. да е починал на 22.10.2022 г., като ищцата С.

Б. З. е негов наследник по закон, като е наследила 1/3 от имуществото му. Поддържа, че съгласно чл. 80, ал. 5 ЗПУПС платецът не понася никакви имуществени вреди, произтичащи от незаконно присвоен платежен инструмент, след като е уведомил доставчика за наличие на неразрешена употреба на платежен инструмент. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че ищцата е наследник на И.З., който е бил клиент на банката и е ползвал процесната кредитна карта. Излага твърдения, че И.З. е ползвал услугата интернет банкиране, чрез която е достъпвал продуктите и услугите на банката, като картата и ПИН кодът са предадени лично на него. Навежда съображения, че на 22.11.2021 г. чрез електронното банкиране е активирана услугата за софтуерен токън „m-token Р.“ и активационните кодове би следвало да за известни само на клиента, но не и на трети лица. Поддържа, че доколкото с токъна се потвърждават операции, то трите платежни операции с картата на 22.11.2021 г. за сумите от 4661,63 лв., 2727,31 лв. и 4468,42 лв. са извършени под контрола на клиента след провеждане на съответните процедури за проверка на идентичността на платеца. Поради това, счита всички такива за извършени от наследодателя на ищцата. Навежда доводи, че наследодателят на ищцата не е уведомил своевременно банката, като освен това обаждането по телефона, свързването и блокирането на платежния инструмент изисква технологично време. Твърди, че сумата не следва да се възстановява, тъй като е част от предоставен кредитен лимит от банката и не представлява лични средства, поради което наследодателят на ищцата не е загубил съответната сума. Сочи, че помирителното предложение е ирелевантно в случая. Поддържа, че процесната операция е надлежно осчетоводена, поради което е неотменима от една страна, тъй като трансакцията е била осъществена с персонализираните защитни характеристики на И.З., а от друга страна ответникът е изпълнил задълженията си за осигуряване на сигурност на трансакцията. Аргументира наличието на груба небрежност от страна на наследодателят на ищеца, като сочи, че последният е предоставил идентификационните си данни на трето лице. Развива съображения, че не носи отговорност за действията на картодържателя и ползвател на платежния инструмент, които аргументира с приложение на разпоредбите на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.

235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1) че наследодателят на ищцата е бил клиент на ответника, като е имал разкрита при ответника банкова сметка и ползвал кредитна карта; 2) че на 22.11.2021 г. са били извършени транзакции за сумите 4661,63 лв., за сумата от 2727,31 лв. и за сумата от 4468,42 лв.; 3) че на 22.11.2021 г. И.З. се е свързал с банката-ответник; 4) че процесната платежна операция, извършена на 22.11.2021 г. в 14:27 ч. е осчетоводена в счетоводството на ответника; 5) че ищцата е наследник по закон на И.А.З..

Освен, че са безспорни горните обстоятелства се установяват и от ангажираните 2 по делото писмени доказателства – заявление-договор за издаване на кредитна карта за картодържатели с кредитни карти от Банка П.Б. № PR06041******/08.10.2019 г., Анекс към Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране, протокол за получен код за активация на услугата „Интернет банкиране“ от 28.03.2021 г. Видно от същите наследодателят на ищцата е посочил като е-мейл за контакт *************************.

От приложеното удостоверение за наследници е видно, че И.А.З. е починал на 22.10.2022 г. и е оставил за свои наследници по закон – синове А. и Д.З., както и преживяла съпруга – ищцата С. Б. З..

По делото е представена имейл кореспонденция от която се установява, че ответникът е изпращал месечни извлечения по кредитната карта на ищеца от адрес:

*************** до имейл адрес: ****************, както и че процесната трансакция е отразена.

От прието по делото извлечение за мобилни телефонни разговори се установява, че на 22.11.2021 г. в 14:17:15 ч. наследодателят на ищцата /от тел. номер 359887******/ е провел разговор с ответника /0700******/.

Представено е помирително предложение по помирително производство № 101/2022 г., касаещо процесния случай, което не е прието от страните.

Представено е извлечение от на „Ю.Б.“ АД, в което е отбелязано успешно активиране на m-Token Р.. Представени са и извлечения, в които е отбелязано, че до тел. номер 0887****** са изпратени текстови съобщения за осъществен вход в системата за електронно банкиране.

От страна на ответника са представени ОУ на „Ю.Б.“ АД за електронно банково обслужване „Интернет банкиране“ за индивидуални и корпоративни клиенти, както и ОУ за издаване и използване на кредитни карти VISA, Mastercard и American Express.

В приетите от ищеца Общи условия за електронно банково обслужване, е дадена дефиниция на определението „софтуерен токън“ (m-Token Р.), което е приложение за мобилни устройства (смартфони) и служещо за удостоверяване идентичността на оправомощения държател и за потвърждаване на съгласието му за изпълнение на дистанционни платежни и неплатежни операции, като достъпът до приложението се осигурява с ПИН, като софтуерния токън не може да бъде инсталиран на повече от едно устройство едновременно, а активирането на ново устройство деактивира автоматично токъна на текущото устройство.

От представения по делото Формуляр за оспорване на плащания с банкова карта (л. 172), подаден от И.З. до „Ю.Б.“ АД от 22.11.2021 г., се установява, че наследодателят на ищеца е оспорил процесните платежни операции.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че при плащане с банкова карта – дебитна или кредитна карта, плащането става неотменимо при осъществяване на контакт на банковата карта с ПОС терминалното устройство и въвеждане на пин код за авторизиране на плащането. Когато не се изисква въвеждане на пин-код, плащането става неотменимо в моментът, в който картата бъде прочетена и одобрена от ПОС терминалното устройство. Картовата операция по плащане се осчетоводява в момента на авторизиране на плащането с въвеждането на пин-кода или при допир на картата на ПОС терминалното устройство само, когато не се изисква въвеждане на пин-код. При одобрено плащане, т.е. в момента в който картата е одобрена от ПОС терминалното устройство или след въвеждане на пин-кода за авторизация на плащането когато се изисква пин-код, то плащането се осчетоводява автоматично и не може да не се осчетоводи от банката издател на картата, с която се плаща. При одобрение на картата от търговеца чрез ПОС терминалното устройство и след въвеждане на пин-код когато 3 се изисква такъв, сумата на плащането се изважда от баланса на банковата карта на наредителя и се изпраща съобщение на банката, в която е сметката на получателя.

Това се осъществя чрез системите за незабавни плащания на VISA и Mastercard, поради което успешно наредено картово плащане на ПОС терминал, авторизрано с пин-код, когато се изисква, не може да бъде анулирано, не може да бъде спрямо, както и не може да не бъде осчетоводено, тъй като с изпращане на финансовото съобщение на банката, в която е сметката на получателя, сметката на получателя се заверява със сумата на плащането.

В о.с.з. вещото лице Р. С. пояснява, че има процедура за оспорване на трансакцията съгласно системите за незабавни плащания, но тя не отменя плащането.

Последното се осъществява, одобрява се и не се отменя веднага. Процедурата за оспорване следва да се предизвика от банката, към която е подадено възражение. Тя не се осъществява незабавно, а е необходимо Виза или Мастеркард, според това, кой е издателят на карата, се произнасят и ако преценят, че е налице нарушение се възстановява сумата. Експертът сочи, че след въвеждане на кода трансакцията се изпълнява категорично и същата не може да бъде отменена.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК заключение по допуснатата компютърно техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

От приетото основно заключение се установява, че в банковата система на И.З. банков акаунт, който е ползвал електронно банкиране, заявен при лично посещение на клиента в обслужващ финансов център, късето му е предаден код за активация на услугата „Интернет банкиране“, генериран от система на Банката. Лично от И.З., пред „Ю.Б.“ АД, са заявени персонален телефонен номер: 0887****** и адрес на електронна поща: *******************, посочени в Анекс към Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“ от 28.09.2021 г. След получаване на активационния код, от потребителя са реализирани следните стъпки, в резултат от които е разполагал с достъп до интернет банкиране: 1. Влизане на сайта на Банката и подаване на заявка за активиране, чрез въвеждане на предоставения код за активация. 2. На предоставените електронна поща (email) и мобилен номер са изпратени съответно потребителско име и парола за достъп. 3. Потребителят е въвел получените потребителско име (получено по email) и парола (получена чрез SMS или друго електронно съобщение) в съответните полета за вход в банкирането след което е изискана смяна на паролата. В резултат от гореописания процес И.З. е разполагал с уникални, създадени от него самия, потребителско име и парола за достъп. Експертът сочи, че на 22.11.2021 г., са изпратени два независими един от друг уникални кода – един чрез SMS/Viber съобщение до телефонен номер 0887****** в 13:29 ч. на 22.11.2021 г. и втори – чрез е-mail, изпратен до *****************на същата дата в 13:31 ч.;

Разпечатката съдържа 30 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e340c2d1-966c-4222-bb6d-7ae7c9a83211