Решение № 88 от 25.05.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. ***** , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20203130101135 по описа за 2020 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул. „Шипка” № 19 против Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „Стоян Михайловски” № 129, ет. 3, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК за предоставяне на родителските права спрямо малолетното Л. Л. С.; определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, за осъждане на ответника да заплаща на детето Л., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 250 лева, с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване иска.

Ищецът твърди, че с ответника са живели на съпружески начала и че от връзката им имат родено дете – Л. Л. С., роден на 28.12.2019 г., ЕГН ******. Твърди, че с ответника са се завърнали от *******, където последният е работел 11 години, но поради разпространението на COVID – 19 работодателят му намалил оборота и ответникът трябвало да напусне страната. Установили се да живеят в жилището на ответника в гр. ****. Твърди, че промяната не се отразила благоприятно на ответника, че същият се пристрастил към телефонните игри и че това му занимание го обсебило изцяло. Игнорирал семейните си задължения, което породило чести спорове между тях. Постепенно ангажиментите по поддържане на дома и бита, грижите за детето и прехраната се поели от нея, а ответникът се усамотявал и с часове наблюдавал телефона. Това довело до нейната реакция, като се опитвала да разговаря с него и да го накара да участва в живота на семейството им, но ситуацията оставала непроменена. Твърди, че при едно от спречкванията им на тази тема, ответникът неочаквано за нея започнал да нанася удари с юмруци по главата, които били около 7-8 на брой. Излага, че болката била толкова силна, че не помни как е паднала на 1 земята, продължавайки да стиска детето в ръце, което пищяло. Краят на инцидента бил поставен след намесата на майката на ответника, която дошла, чувайки писъците на ищеца от долния етаж, на който живее. Посочва, че още същата вечер след инцидента се прибрала в гр. *****, твърдо решена да продължи живота си без ответника, като в грижите за детето помагали нейните родители и семейството на брат ѝ.

Случилото се накарало ищеца да осъзнае, че ответникът не е подходящ мъж за нея, че не може да му има доверие и да разчита на него в ежедневието, че проявеното насилие показвало безчовечната му същност и липсата на уважение към личността , пренебрегване на отговорността за правилното израстване на детето им, че у него е налице дефицит на родителски капацитет. Детето било още бебе, поради което денонощно грижи за него полагала преимуществено тя. Познавала потребностите на детето и можела да отговори на тях адекватно, полагала усилия за неговото правилно развитие.

Моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето при нея на адреса, посочен в титулната част на исковата молба, да ѝ предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, а на ответника да определи режим на лични отношения с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00ч. в нейно присъствие, предвид ниската възраст на детето и привързаността му към нея, и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 250 лева, считано от датата на раздялата на родителите – 08.11.2020 г., платима до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, като бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

С молба вх. № 699/25.02.2021 г., подадена от ищеца в изпълнение на дадените от съда указания, уточнява, че претендираната месечна издръжка е само за бъдеще време, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на промяна в обстоятелствата за присъждането ѝ. В този смисъл заявената едва с писмената защита претенция за присъждане на издръжка за минало време – от 08.11.2020 г., е след изтичане на законоустановения срок за предявяването ѝ, поради което е недопустима и съдът не дължи произнасяне по нея.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, подаден от ответника, в който изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва същите като частично неоснователни.

Не оспорва, че детето е в ранна детска възраст и се нуждае от грижите на майката, поради което в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката, както и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката.

Оспорва като неоснователно искането за ограничен режим на личен контакт между него и детето, като счита, че това не е в интерес на детето.

Оспорва като частично неоснователен иска за размера на издръжката, като счита, че претендираният размер на издръжката не коренспондира с възрастта на детето и нуждите му. Заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200лв.

2

Изразява становище по обстоятелствата, на които се основава иска, като:

Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са живели на съпружески начала, както и че по време на съвместното им съжителство се е родило детето Л. Л. С..

Не оспорва обстоятелството, че е работил в чужбина, но предвид пандемичната обстановка през 2020 г. е бил на работа в ***** през предходната година за малък период от време и от завръщането си през месец ноември 2020 г. до настоящия момент се намира в България.

Оспорва обстоятелството, че причината за поддържането на дома и бита и грижите за детето са поети от майката, тъй като той се занимавал само с телефона си и телефонни игри и че прехраната на семейството е била поета от ищеца.

Оспорва обстоятелството, че е бил ищеца с юмруци в главата.

Оспорва обстоятелството, че има дефицит на родителски капацитет.

Навежда следните твърдения:

Страните били разделени, когато ищецът го уведомила, че е бременна и че той ще става баща. Тогава той поел отговорността да бъде родител и правел всичко възможно, за да осигури дом и уют на Н. и на детето им. Влагал всичките си спестявания от годините, в които е работил в *****, в етажа от къщата в ****, като довършил етажа, обзавел го и го оборудвал с необходимите за едно домакинство уреди и всички удобства за детето. През месец декември 2019 г. страните се нанесли да живеят в **** в неговия етаж, а през периода септември-ноември 2019 г. живели на същия адрес, но на етажа на неговите родители.

Въпреки всичко, което правел за семейството си, той не срещал разбиране от страна на Н., която непрекъснато му повтаряла, че го търпи заради детето и непрекъснато вдигала скандали, тъй като все била недоволна от него. След раждането на детето, когато вложил всичките си спестявания за доизграждането и обзавеждането на дома им, семейството останало без средства и се наложило той отново да замине да работи в *****. Работил 3 месеца и половина и през месец юни се прибирал при семейството си. След това кръстили детето, завел Н. на почивка. Тя обаче непрестанно недоволствала, че, тъй като нямат автомобил, се налагало да са зависими от други хора. В края на август той получил покана за работа за около 2 месеца от работодателя си в ***** и след като обсъдил предложението с Н. тя се съгласила той да отиде, за да изкара пари за автомобил. Договорът му бил до 27.11.2020 г., но тъй като Н. била в конфликт с бащата на Л., той се принудил да се върне на 06.11.2020 г., въпреки че му оставало много малко до края на договора.

Твърди, че през цялото време ищецът е била подпомагана в отглеждането на детето от неговата майката, като непосредствените грижи за детето преимуществено се осъществявали от ищеца. През това време той е осигурявал всички материални потребности на семейството, а Н., която била в майчинство, се грижела за дома и детето. Заявява, че майка му имала готовност да го подпомага в отглеждането на детето в дните на осъществяване на режима на личен контакт между баща и син. Детето било отгледано в дома им в **** и познавало обстановката. В този дом имало условия за детето при осъществяване на личния режим, поради което счита, че няма пречки режимът на личен контакт да се осъществява с приспиване.

По отношение на случая на домашно насилие, изложен в исковата молба, твърди че същият е провокиран от непрекъснатите скандали, предизвиквани от Н.. Изразява съжаление за стореното, изразено и пред съда в съдебното заседание по дело № 1137/2020 г., като 3 заявява готовност да понесе отговорността за този инцидент, който бил изолиран случай.

Твърди, че няма профил на насилник, че не е осъществявал насилие спрямо детето, поради което контактите между дете и баща не следвало да бъдат преустановявани.

След инцидента осъществявал контакти с детето посредством видео връзка чрез месинджър, но този вид общуване не бил достатъчен, за да има трайна връзка между родител и дете. Посочва, че пред социалните Н. е казала, че няма да възпрепятства контакта между баща и син.

Твърди, че от момента на фактическата раздяла - месец ноември 2020 г., до настоящия момент изпраща ежемесечно издръжка за детето - през месец ноември в размер на 160лв., а през месеците декември 2020 г. и януари 2021 г. по 200лв. За коледните празници изпратил подаръци на детето.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Л. Л. С. в дома на майката на адрес: гр. *****, ул.

„Ал.Стамболийски” 12, да предостави на ищеца упражняването на родителските права върху малолетното дете Л. Л. С., да определи режим на личен контакт между него и детето, както следва: да има право да взема при себе си детето всяка първа и трета седмица от месеца с приспиване в петък и събота, като взема детето от ***** от дома на майката в петък в 16:00 ч. и го връща на майката в неделя в 16:00 часа; през първата половина от зимната, пролетна и Великденската ученически ваканции; всяка нечетна година по време на Новогодишните празници, всяка четна година по време на Коледната ваканция, всяка нечетна година на рождения ден на детето и един месец през лятната ваканция, както и да предостави възможност на бащата за осъществяване на по един ежедневен телефонен контакт с детето, като задължи майката да предостави възможност на бащата да осъществява този контакт с детето чрез аудиовизуална комуникация за по 1 час чрез „Скайп", „Вайбър", „Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация; да го осъди да заплаща по 200 лв. ежемесечна издръжка за детето чрез майката, като негов родител, считано от датата на последното съдебно заседание, тъй като представя доказателства за платени издръжки по време на висящността на процеса.

С уточнение на отговора на исковата молба вх. № 498/09.02.2021 г., депозирано във връзка дадените от съда указания, ответникът уточнява претенцията си за режим на свиждане с детето през първата половина на зимната ваканция, Новогодишните празници и Коледната ваканция, като заявява, че желанието му е да взема детето при себе си така, че през всяка нечетна календарна година детето да прекарва Коледа при бащата, а да празнува настъпването на всяка четна Нова година при майката, а именно бащата да взема детето, както следва: всяка нечетна календарна година през първата половина от Коледните празници от 10:00 ч. до 18:00 ч. с преспиване; по 3 дни с преспиване по време на новогодишните празници при празнуването на всяка настъпваща нечетна Нова година, като взема детето от 10:00 часа на 31.12. на всяка четна календарна година и го връща на майката на 02.01. в 18:00 часа на всяка настъпила нечетна Нова година.