Решение № 174 от 10.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000077 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. 34134/ 21.12.2022 г. от Е. Н. А. и Б. Ш. А. , ,представлявани от адв. С. А. против решение № 413 / 12.12.2022 г. ,постановено по т.д. 651/2021 г.. по описа на ОС – Пловдив, в частта ,в която са отхвърлени предявените от тях искове против ЗК „ Л. И.“АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди ,резултат от причинената смърт на Н. Е. Р. за разликата над уважените размери от по 150 000 лв. за всеки до пълните предявени размери от по 180 000 лв. .Поддържат се съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в неговата обжалвана част и е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което исковете им да бъде уважени в пълните им предявени размери .Претендират присъждане на разноски.

Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба вх.№ 12888/16.01.2023 г. от ЗК „ Л. И. „АД ,представляван от адв.Д. против същото решение ,в частта ,в която исковете на Е. Н. А. и Б. Ш. А. са уважени .Поддържат се оплаквания за неправилност ,необоснованост и допуснати 1 нарушения на процесуалния и материалния закон и се заявява искане решението ,в неговата осъдителна част да бъде отменено и предявените искове изцяло отхвърлени ,като в условията на евентуалност се поддържа искане размерът на присъденото обезщетение да бъде редуциран като прекомерен и неотговарящ на принципа на справедливост. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от Е. Н. А. и Б. Ш. А. , представлявани от адв. С. А., с който се оспорва въззивната жалба на ЗК „ Л. И. „АД и се заявява искане решението , в обжалваната от последния част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на възизивно разглеждане са искове ,предявени от Е. Н. А., ЕГН **********, и Б. Ш. А., ЕГН **********, и двамата от гр. К., ул. К., със съд. адрес: гр. П., ул. Г. П. ****, чрез адв. С. А. против ЗК „Л. И.“ АД за заплащане на обезщетяване на неимуществени вреди в размер на общо 360 000 лв. или по 180 000 лв. за всеки от тях, причинени вследствие смъртта при ПТП на 25.01.2017 г. в гр. И., Г., на тяхната дъщеря Н. Е. Р., ЕГН **********.

Ищците са твърдяли ,че са биологични родители на Н. Е. Р., родена на 23.02.2000 г. и въпреки, че ищецът Б. А. не я е припознал, двамата ищци живеели на семейни начала в общо домакинство и заедно отглеждали както дъщеря си Н., така и останалите си деца - Т., Г. и И..Твърдали са ,че на 01.08.2016 г. Н. сключила граждански брак с Ю. Й. Р. и двамата заминали за гр. И., където Ю. живеел и работил, като в началото на 2017 г. Н. очаквала да роди първото си дете.На 25.01.2017 г. Н. посетила болницата като пътували с лек автомобил „Ф. У.“ с рег.№ *******, собственост на дядото на Ю.,който бил управляван от последния ,но тъй като родилният процес все още не бил започнал, Н. трябвало да се прибере в къщи. Около 13 часа управлявания от Ю. Р. лек автомобил „Ф. У.“ се движил по ул. Ш., като Н. пътувала на задната седалка зад шофьора, на кръстовището с ул. Р. и ул. К. лекият автомобил „Ф.

У.“, управляван от Ю. Р., извършил маневра „завой наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки наличието на пътен знак 250 от германския Закон за движение по пътищата, и без да пропусне движещия се с предимство по главен път - ул. Р., автобус „Е.“ с рег.№ А., управляван от германския гражданин Т. А. К. който бил подал ляв мигач, за да се включи в движението по ул. К., вследствие на което между двете МПС настъпил сблъсък, въпреки 2 че водачът на автобуса - Т. К., който се движил с около 40 км./час, се опитал да забави ход и да спре, но не успял. Вследствие на удара, Н. Р.а, която се намирала в лекия автомобил в областта на основния удар, получила сериозни наранявания и въпреки проведената реанимация в болницата в гр. И. починала, както и нероденото й дете.

Във връзка с настъпилото ПТП прокуратурата в гр. И. провела предварително разследване срещу Ю. Р. по подозрение за убийство по небрежност, според § 222 от немския НК. С решение от 08.05.2017 г. процедурата по разследване е прекратена на основание чл. 153б, § 1 от немския НПК, одобрено от Окръжния съд - И., като е прието, че обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й дете, поради което е пряко засегнат от последиците на самото деяние, поради което е освободен от наказание.

В РБ е образувано паралелно производство по сл.д.№ 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП - Пловдив, в хода на която е установено извършеното от Ю. Р. деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, като наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.

1, т. 6 от НПК.

За МПС, управлявано на 25.01.2017 г. от виновния водач, е налице валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „Л. И.“ АД, обективирана в застрахователна полица с период на действие 27.01.2016 г. - 26.01.2017 г.

Проведена е извънсъдебна процедура, като ищците са заявили претенциите си пред застрахователя на 16.02.2021 г. със заявления вх.№№ 2317 и 2320, по които са образувани преписки по щети №№ 0000-1000-01 -21 - 7324/27.05.2021 и 0000-1000-01-21-7164. Застрахователното дружество е предложило на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро за всеки от тях, с което те категорично не са съгласни.

Ищците са твърдяли, че в резултат на нелепата смърт на тяхната дъщеря Н. при процесното ПТП изпаднали в шок, сринали се психически, плачели неистово и нямали физически и психически сили да се справят с огромната мъка, която не е отшумяла и до днес. Започнали да приемат успокоителни медикаменти за подобряване на съня, намаляване на емоционалния стрес и тревожност и за регулиране на раздразнителността.

Вследствие на преживения стрес ищцата Е. отключила захарна болест, високи стойности на артериалното налягане, главоболие, тремор, тежест в гърдите, за които приема медикаментозна терапия. Ищецът Б. реагирал с отключване на психотравма, изразяваща се в подтиснатост, депресия, тревожност и безсъние, повишено артериално налягане, тежест в гърдите. Дните и на двамата родители преминават в скръб, тъга и мъка по внезапно починалата им дъщеря Н. и нероденото им внуче. От раждането си до заминаването си през м. септември 2016 г. Н. е живяла в едно домакинство с родителите си, с които се разбирали добре, били взаимна подкрепа и опора един на друг. През 3 няколкото месеца, през които била разделена с родителите си (м.09.2016 г. 25.01.2017 г.) Н. ежедневно се чувала с тях по телефона, споделяли радостите и проблемите си и планували бъдещите си срещи и събития.

При тези твърдения ищците са заявили иск ответникът, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да им заплати обезщетения за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната дъщеря Н. Р.а, вследствие на ПТП на 25.01.2017 г. в гр. И., Г., в размер на по 180 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 25.01.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Л. И. „АД чрез адв. В. Д., оспорва изцяло исковете по основание и по размер. Поддържал е,че ищецът Б. Ш. А. не попада в кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение в конкретния случай, тъй като не се установява формална родствена връзка с пострадалата Н. Р.а и оспорва твърденията за биологично бащинство на същия. Счита, че не се установява визираното в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изключение от традиционната житейска привързаност между членовете на домакинството. Поддържал е , че следва евентуално да се приложи разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) относно размера на иска, както и е настоявал ,че претендираният размер на обезщетението от 180 000 лв. за всеки от ищците е завишен и е извън рамките на обезщетителния характер на тези плащания.В писмените бележки по съществото на спора е твърдял, че прекият делинквент, пострадалата Н. и ищците имат обичайно местопребиваване в чужбина, поради което в случая е приложимо немското материално право за извъндоговорни задължения по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г.,при което положение е поддържал ,че според немското право преживелите починалия лица нямат право на обезщетение за собствените си емоционални страдания ,освен в изключителни хипотези ,какъвто настоящия случай не е .

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел ,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приети експертизи се установява, че по повод на процесното ПТП на 25.01.2017 г. в гр. И., Г., Ю. Р. като водач на лек автомобил „Ф. У.“, рег.№ *******, е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като в нарушение на правилата за движение, идвайки от ул. „Ш.“, е предприел маневра „завой наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки наличието на пътен знак № 205 от германския ЗДв.П, и е отнел предимството на движещия се по главен път с предимство - ул. Р., автобус „Е.“ рег.№ А., управляван от германския гражданин Т. А. К. в резултат на което между двете МПС е настъпил удар в лявата странична част на лекия автомобил, който се завъртял на 180 градуса, след което се ударил в дясната задна част на фасадата на сградата на ул. Р. № 10. Вследствие на удара бременната Н. Р.а, която пътувала на задната лява седалка на лекия автомобил, получила сериозни 4 наранявания в областта на главата и по-късно същия ден починала заедно с нероденото си дете.

Приел е ,че с поведението си виновния водач Ю. Р. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но образуваното ДП № 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП Пловдив е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като предварителното разследване по преписка № 25Js518 срещу Ю. Р. по подозрение за убийство по небрежност, според § 222 от немския НК е прекратено с решение от 08.05.2017 г., одобрено от Окръжния съд - И., на основание чл. 153б, § 1 от немския НПК, тъй като обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й дете и е пряко засегнат от последиците на самото деяние.

Приел е ,че в резултат на внезапната и нелепа смърт на дъщеря им Н.

Р.а и на нероденото им внуче ищците са претърпели значителни по интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически болки и страдания, силен шок и стрес от загубата на 16годишната им дъщеря и на нейното дете, които вреди са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Ето защо, съдът е намерил, че са налице всички кумулативни предпоставки на деликтната отговорност по чл.

45 и сл. от ЗЗД и тъй като за управлявания от виновния водач Ю. Р. лек автомобил „Ф. У.“, рег.№ *******, има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК „Л. И.“ АД, валидна към датата на ПТП, е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увредените лица /ищците/, спрямо които застрахованият причинител на вредата е отговорен, имат право да искат обезщетения пряко от застрахователя.Намерил е възражението на ответника, че в случая е приложимо не българското, а немското материално право за извъндоговорни задължения, съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. („Рим II“) за неоснователно, тъй като тези норми се прилагат при определяне гражданската отговорност на извършителя на непозволеното увреждане, а не касаят отговорността на застрахователя му, която се обуславя от наличието на сключен договор за застраховка. Посочил е и,че компетентен да разгледа спора е именно българския съд, съгласно специалните норми на Раздел III на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, уреждаща компетентността по дела във връзка със застраховането.