Решение № 262 от 17.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

Номер 262

12.11.2020 г.

Град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – С.З.

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Димитър М. Христов

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев

Стойка И. Нанева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20205501001166 по описа за 2020 година

Обжалвано е решение № 742/30.06.2020 г., постановено по гр.д.

№312/2020г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което „ Е.Ю.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата от 61,38 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.” ИТН ****, за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. по фактура № 8129162953 от 31.01.2015г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска - 21.01.2020г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 910 лева.

Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са изложени в жалбата доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Моли да се отмени изцяло решението и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените от „В.“ ЕООД искове. Претендират се разноските и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Доказателствени искания не са направени.

В законния срок е постъпил отговор от страна на въззиваемия „В.” ЕООД. Взето е становище, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно. Подробни съображения са развити в отговора.

1

Направено е искане да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението.

Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.Ю.” ЕАД да заплати сумата от 61, 38 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция „О.”, ИТ № ****, за периода 01.01.2015г. - 31.01.2015 г. по фактура № 8129162953 от 31.01.2015 г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответното дружество на ищцовото дружество. Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в който оспорва основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН **** – помпена станция „О.”, общ. Т..

Процесният обект на ищеца с ИТН **** – помпена станция „О.”, общ.

Т. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.” ЕАД на ниво ниско напрежение и че на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.

Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, 2 сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с.

О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с.

О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ.

Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е.Б.ЕР." ЕАД с писмо изх. № 605330/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.Б.ЕР. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.Б.ЕС.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №**** ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К.П.В., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.

№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.Б.ЕС.“ АД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след 3 представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.

По делото е представена за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. фактура №

8129162953/31.01.2015г. с платежно нареждане от

16.02.2016г. за заплатени задължения на ищеца към ответника по посочената фактура, в т.ч. и такса достъп, което не се оспорва от ответника.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред първоинстанционния съд са назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.” ИТН **** за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. фактура № 8129162953/31.01.2015г. е в размер на 61,38 лева и е заплатена от ищеца.

Вещото лице сочи, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че през периода от 01.01.2015г. до 31.01.2015г.. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесиите фактури за обект Помпена станция „О.” ИТН **** се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кV/400V в Помпена станция „О.”, собственост на ищеца.

Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 к V, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото 4 лице сочи също, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което става измерването на ел. енергията.Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, то ЕВН ЕР ЕАД няма никакви задължения и права по тази мрежа.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „Е.Б.ЕС.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.Б.ЕС.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.

В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./ Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.

1 от ЗЗД в настоящия случай ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е дължима 5 при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.

127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако 6 съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.