Определение № 583 от 12.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100508674 по описа за 2023 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК и сл.

Образувано е по два броя частни жалби на “Династия Ди енд Ейч” ООД (“Dynasty D&H“ LLC), учредено и регистрирано съгласно законите на Съединени американски щати, Делауеър, с фирмен номер 5385321, както следва:

- частна жалба вх.№142756/22.05.2023 г. срещу разпореждане № 36293/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 36708/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е отхвърлено заявление вх. № 140962/06.07.2022 г. на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК И.В.М.

-частна жалба вх. № 142761/22.05.2023 г. срещу отказ за постановяване на акт за замяна на частния жалбоподател и заявител в заповедното производство с физическото лице, управител на дружеството – М.Д.Д. по молба вх. № 20956/26.01.2023 г., поддържана с молба вх. № 54727/27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 36708/2022 г. по описа на СРС.

По частна жалба вх.№142756/22.05.2023 г.:

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, счита същия за проява на пристрастие. Поддържа, че актът е постановен от незаконен състав, тъй като са били налице основания за отвод на председателя на състава от разглеждане на делото. Твърди да е изпълнил указанията за отстраняване на нередовности в заявлението. Прави искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на изпълнителен лист от въззивния съд, при условията на евентуалност желае връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за издаване на заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника.

1

Препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице с правен интерес и насочена срещу обжалваем с частна жалба акт на първоинстанционен съд, е допустима.

Жалбата е редовна, доколкото е придружена с доказателства за внесена по сметка на въззивния съд държавна такса.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

“Династия Ди енд Ейч” ООД е депозирало заявление вх. № 140962/06.07.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК И.В.М., като наследник на А. И. П., за сумите от 20 000 лева, равностойност на 11 494,25 щатски долара, частична претенция от такава в пълен размер от 45 141 щатски долара от фактура № 47/02.05.2019 г. и лихва в размер на 4 950 лева за периода 02.05.2019 г.

– 27.06.2022 г. В т. 9, б. „в“, т.12 и т.14 от заявлението е посочено, че вземането е за и произтича от фактура № 47 по цесионен договор от 02.05.2019 г. с цедент Мария Колева Събева по предявено плащане към длъжника А. И. П., както и анекси към цесионния договор.Към заявлението е представено заверено от заявителя фотокопие на фактура № 47/02.05.2019 г., издадена от “Династи Ди енд Ейч” ООД с получател А.

И. П. за сумата от 45 141 щатски долара „по цесионен договор от 30.12.2015 г. е цедент Мария Колева Събева по предявено плащане към длъжника А. И.

Палазова както и анекси към цесионния договор“, заверен от заявителя цесионен договор от 30.11.2015 г., фотокопие на фактура № 49/02.05.2019 г., издадена от “Династи Ди енд Ейч” ООД с получател А. И. П. за сумата от 8 599 щатски долара „по цесионен договор от 30.12.2015 г. е цедент Мария Колева Събева по предявено плащане към длъжника А. И. П. както и анекси към цесионния договор“.

С разпореждане от 13.07.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че подаденото заявление по чл.410 ГПК е нередовно, доколкото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и му е предоставил тридневен срок от уведомяването за отстраняване на констатираните нередовности чрез представяне на доказателства за заплатена по бюджетната сметка на СРС на сума в размер на 400 лева и индивидуализиране на вземането чрез правопораждащия го юридически факт, вида и обема на предявеното притезание и страните по заявеното материално правоотношение преди цесията. Съдът е предупредил заявителя за последиците от неизпълнението.

В указания срок заявителят е представил доказателства за внесена държавна такса и е посочил с молба от 25.08.2022 г., че А. И. П. е разрушила и е продала строителните материали от общата им наследствена къща с Мария Колева Събева и е продала тези строителни материали и е съсипала, унищожила наследствената им къща със застроена площ от 62 кв.м. и разгърната площ от 81 кв.м. ведно с другите селскостопански 2 постройки и къщи с две стаи в имота от 740 к.м. находящ се в село Душево, община Севлиево, въпреки недадено съгласие за разрушаване и унищожаване на къщата от страна на Мария Колева Събева, с което А. И. П., праводател на И.В.М., е причинила 50 000 лева имуществени вреди, 35 000 лева пропуснати ползи и печалби.

С разпореждане от 29.09.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя необходимостта в едноседмичен срок да конкретизира по какъв начин е формирана претенцията от 20 000 лева, за каква част от всяко едно или за част от кои вземания в общ размер на 100 000 лева, придобити по договор за цесия се претендира и е предупредил заявителя за последиците от неотстраняване на нередовностите в заявлението.

В указания срок заявителят е посочил, че претендираната сума от 20 000 лева представлява частична сума - 1/5 или 20% от претенция за имуществени вреди в размер на 50 000, от 15 000 неимуществени вреди и от 35 000 лева пропуснати ползи и печалби.

С разпореждане от 29.11.2022 г. заповедният съд е предоставил възможност на заявителя в едноседмичен срок да уточни кога е извършена продажбата на каменните плочи от покрива на къщата и циглите от стопанските постройки, да посочи банкова сметка за плащане, да уточни дали поддържа претенцията за мораторна лихва с предупреждение за последиците от неизпълнението.

В указания срок заявителят е депозирал молба, с която е посочил, че не поддържа претенцията за лихва. Конкретизирал е, че Палазова е продала и започнала да разрушава общата собственост с Мария Събева от месец август 2015 г.

С разпореждане № 36293/21.03.2023 г. заповедният съд е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е указал на заявителя възможността в месечен срок от уведомяването да предяви осъдителен иск за вземането по заявлението.

За да постанови обжалваното определение СРС е приел, че с подадената уточнителна молба заявителят не е изпълнил в цялост дадените му указания за отстраняване на нередовностите в заявлението, доколкото не е посочена дата на твърдяното непозволено увреждане, банкова сметка за плащане на претендиранаата сума и не е уточнена претенцията за лихва. Заповедният съд е изложил съображения, че претендираното вземане е останало неиндивидуализирано чрез посочване на правопораждащ юридически факт, вида и обема на предявеното притезания и страните по заявеното материално правоотношение. Посочено е, че указанията за отстраняване на нередовностите в заявлението не са изпълнени, което налага отхвърляне на сезиращото заявление.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, очертани в чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. В случаите, в които заявлението не отговаря на посочените изисквания и заявителят не отстрани в срок допуснатите нередовности, съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът следва да откаже издаване на заповед по чл.410 ГПК. Препращаща норма на чл.410, ал.2 ГПК предоставя, като изискване за редовност, за която съдът следи служебно, със заявлението 3 парично вземане на кредитора да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предметно съдържание, индивидуализирано чрез посочване на неговия правопораждащ юридически факт, времето на възникването му и вида на възникналото в резултат на неговото осъществяване вземане, както и чрез посочване на размера на последното. Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), което означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането, което се отнася и за случаите на обективно съединени искания в едно заявление. С посочените изисквания се гарантира изпълнение на основната цел на заповедното производство – да се извърши проверка дали претендираното от заявителя вземане се оспорва от длъжника. Този извод се извлича и от правната норма, регламентирана в чл.415, ал.1 ГПК, която предписва, че след подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414, ал.1 ГПК заявителят може да подаде иск за установяване на оспореното вземане вземането си. В т. 2. б. на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. Когато претендираното парично вземане не е индивидуализирано, не може да се издаде заповед за изпълнение, тъй като длъжникът няма да е наясно кое конкретно правно задължение следва да изпълни, а основанието на вземането по заповедното и това в продължаващото го исково производство по чл.422 ГПК следва да са идентични.

В заявлението дружеството кредитор е посочило размер на главничната и акцесорна претенция, като се е задоволил да впише единствено, че се касае за вземане по фактура № 47 по договор за цесия от 02.05.2019 г., същевременно е представил фактура от тази дата, но във връзка с вземане по договор за цесия от друга дата (30.12.2015 г.), представил цесионен договор от трета дата (30.11.2015 г.) и друга фактура от 02.05.2019 г. отново по договор за цесия от 30.12.2015 г. за сума, различна от претендираната. В поредицата уточнителни молби заявителят е повтарял вече изложените предходни твърдения, но е въвеждал и нови такива. Твърди се, че главничното вземане произтича от прехвърлено вземане за разрушен съсобствен имот и разпродадени строителни материали, но е претендирал част от обезщетение за имуществени вреди, остойностени на 50 000 лева, и 35 000 лева пропуснати ползи и печалби, но същевременно (с уточнителна молба от 22.11.2022 г.) се сочи, че претенцията се отнася и до по 1/5 от вземания за неимуществени в размер на общо 15 000 лева. Така неясно остава дали се касае за претенция за репариране на вреди от разрушаване на съсобствен имот и/или за претенция за неоснователно обогатяване със стойността на разпродадените материали, по какъв начин е формирано вземането и какво конкретно е включено в частичната и в общата претенция, но и с кой договор се твърди да е прехвърлено това вземане в полза на заявителя.

4

Констатираните от заповедния съд нередовности на заявлението още с разпореждане от 13.07.2022 г. не са отстранени в предоставения на заявителя срок, макар на същия да са били дадени конкретни, ясни и разбираеми указания в тази насока. Така формулирана претенцията препятства възможността длъжникът да извърши преценка кое вземане се претендира, по какъв начин е формирана претенцията и съответно дали счита сумите по заявлението за дължими.

Съдът в производството по чл.410 ГПК се произнася само въз основа на наведените фактически твърдения в заявлението, като не може да се позовава на факти, стоящи извън него, включително да извлича волята на заявителя от приложени към заявлението документи, а в случая и последното не се явява възможно.

Правилно заповедният съд е констатирал, че в указания срок нередовностите в заявлението не са отстранени и е процедирал по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК.