Определение № 428 от 27.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500577 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№15411/20.11.2024г., подадена по електронната поща от Н. А. Н. против Определение №1136 от 15.11.2024г., постановено по ч.гр.дело №629/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против Определение №2383/11.10.2024г. по гр.дело №2867/2023г. на Районен съд-Казанлък, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение на районния съд е неблагоприятно за него и незаконосъобразно, тъй като е поискал прекратяване на основание чл.232,изр.1 от ГПК, а делото е прекратено по чл.232,изр.2 от ГПК със съгласието на ответника, каквото искане той не е отправял. Заявява искане за отвод на съдии В.И., М.П. и К.П., постановили Определение №409/07.11.2024г. по в.ч.гр.дело №526/2022г. по описа на Апелативен съд-В., отменено с Определение №102/24.01.2023г. по ч.гр.дело №4919/2022г. на ВКС, както и на всички съдии в Апелативен съдПловдив.

Ответникът по частната жалба Р.Х. не е подал отговор на същата.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице и касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, поради което се явява допустима.

Искането за отстраняване на съдиите от настоящия съдебен състав на Апелативен съд-Пловдив и изрично на докладчика е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предметът на делото е свързан с разрешаване на процесуален въпрос относно допустимостта на частна жалба против прекратително определение, а не по същество на материалноправен спор.

Ответник по делото е Р.Х., а не Окръжен съд-Хасково, и липсва обективна връзка между неговия предмет и соченият от жалбоподателя съдия Х., обосноваваща, според същия, пристрастност на съдиите от Апелативен съдПловдив, в който той работи. Обстоятелството, че докладчикът е участвал в съдебния състав, постановил цитираното от жалбоподателя Определение №409/07.11.2022г. по в.ч.гр.дело №526/2022г. по описа на Апелативен съдПловдив, с което негова частна жалба е приета за неоснователна, отменено от ВКС, не е такова по чл.22,ал.1,т.6 от ГПК. Определението не е отменено като незаконосъобразно поради наличие на основание за отвод, повлияло на резултата, каквото изрично е отречено по повод идентичните съображения на жалбоподателя с постановеното Определение №102/24.01.2023г. по ч.гр.дело №4919/2022г. на ВКС.

Видно е, че по искова молба вх.№3544/27.04.2023г. от Н. А. Н., посредством която е предявил иск против Р.Х. за заплащане на обезщетение в размер на 5100лв. за претърпени от него неимуществени вреди, е образувано гр.дело №375/2023г. по описа на Р.Х.. Поради отводи на съдиите от този съд и от другите районни съдилища в района на Окръжен съд-Хасково, делото за последен път е изпратено за разглеждане при условията на чл.23,ал.3 от ГПК на Районен съд-Казанлък, пред който е образувано гр.дело №2867/2023г. С Определение №43 от 05.01.2024г. ищецът Н. е освободен на основание чл.83,ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса и разноски по производството, а с Определение №44 от 05.01.2024г. му е предоставена 2 правна помощ под формата на процесуално представителство, за осъществяване на каквото е бил назначен адв.Боев, явил се за първото редовно проведено на 11.07.2024г. открито съдебно заседание, в което са докладвани подадени лично от ищеца молби за изменение на иска по чл.214 от ГПК и допускане на доказателства, както и за замяна на назначеният му процесуален представител. След допускане на изменение на иска чрез увеличаване размера на претендираното обезщетение на 24000лв., допускане на поисканите доказателства и освобождаване на назначения на ищеца процесуален представител, делото е отложено за 09.10.2024г. С молба вх.

№14024/09.10.2024г. ищецът Н. е заявил, че оттегля изцяло исковата молба на основание чл.232 от ГПК, като не желае оттегляне със съгласието на ответника и не прави отказ от иска на основание чл.233 от ГПК, а, ако съдията не прекрати делото на основание чл.232 от ГПК, то ще се атакува решението като недопустимо. В проведеното на 09.10.2024г. съдебно заседание съдът е докладвал молбата и е разпоредил изпращане на препис от нея на ответника за становище относно направеното искане за оттегляне на иска. От ответника Р.Х. е постъпило чрез ССЕВ на 11.10.2024г. становище, с което е изразено изрично съгласие за прекратяване на производството, поради оттегляне на иска. С Определение №2383 от 11.10.2024г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявения иск, с оглед направеното изявление и на основание чл.232 от ГПК. Против това определение от ищеца Н. е подадена в срок частна жалба вх.№14326/14.10.2024г., по която е образувано в.ч.гр.дело №629/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. Оплакванията в жалбата са за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение, поради това, че ищецът е заявил искане за прекратяване по чл.232 от ГПК без съгласие на ответника. Петитумът е за отмяна на обжалваното определение и прекратяване на делото на основание чл.232,изр.1 от ГПК без съгласието на ответника. С обжалваното пред настоящата инстанция Определение №1136 от 15.11.2024г. окръжният съд като въззивна инстанция е приел частната жалба за недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя от обжалване на първоинстанционното прекратително определение, тъй като с него заявеното от същия искане за прекратяване на производството поради оттегляне на иска е било уважено, с което търсеният от Н. правен резултат е налице, а обстоятелството, че първоинстанционният съд е търсил съгласието на ответника, приемайки, че 3 искането е направено след приключване на първото по делото открито заседание, е факт без правно значение, тъй като не влече негативни правни последици за ищеца. По тези решаващи съображения частната жалба е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено.

Настоящата инстанция споделя изцяло приетото от окръжния съд.

Разпоредбата на чл.232 от ГПК предоставя на ищеца процесуалното право да оттегли исковата си молба във всеки момент от развитието на производството пред инстанциите, с което да десезира съда от разглеждане и разрешаване на повдигнатия от него правен спор, като запазва възможността си да заяви защитаваното субективно материално право впоследствие чрез предявяване на нов иск. Ако оттеглянето е заявено до приключване на първото заседание по делото, съгласие на ответника не е необходимо за неговия десезиращ правен ефект. Ако е заявено след този момент, неговият ефект зависи от съгласието на ответника, който има право да получи защита по висящия исков процес като постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, с каквато да бъде отречено претендираното от ищеца право. Необходимостта от съгласие на ответника не зависи от волята на ищеца, тъй като касае упражняване на процесуално право на първия, произтичащо от самия закон.

При тези обстоятелства с прекратяване на производството при условията на чл.232 от ГПК ищецът е постигнал целеният от него с оттеглянето на иска правен резултат, поради което за същия не е налице правен интерес да обжалва прекратителното определение. Такъв би бил налице единствено при пороци на волята за оттегляне или при прекратяване на друго основание, включително поради отказ от иска по чл.233 от ГПК, каквито оплаквания не са изложени и какъвто настоящият случай не е, с оглед и на формулирания петитум за отмяна на определението и отново прекратяване на производството, но вече без съгласие на ответника. Правен интерес от обжалване на определението за прекратяване на производството поради оттегляне на иска би бил налице за ответника в случай, че за оттеглянето е било необходимо неговото съгласие и такова не е било дадено.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частна жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Н. А. Н. за отстраняване на съдиите от настоящия съдебен състав от разглеждане на делото.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1136 от 15.11.2024г., постановено по ч.гр.дело №629/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. А. Н. с ЕГН:**********, и адрес: гр.В., ЖК“*“, бл.*, вх.7, ет.7, ап.*, против Определение №2383/11.10.2024г. по гр.дело №2867/2023г. на Районен съд-Казанлък, и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5