Решение № 7258 от 24.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7258 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110146607 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявена е искова молба, на основание чл. 23, ал. 1 СК от ищеца И. Г. И. срещу Г. В. И., с която се иска от съда да признае за установено, че ищецът е собственик на ¼ от урегулиран поземлен имот ******, дело № 39, Нотариус Б.Н., с район на действие СРС, вписана с № 142 НК, ищецът и баща му Г. И. Г. закупили недвижим имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед № КД-14-22-618/06.07.2012 г. с площ от 344 кв.м., подробно описан и по съседи, заедно с построената в североизточната част на описания урегулиран поземлен имот едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес: ********, с площ от 46.00 кв.м., поради трансформация на лично имущество. Ищецът твърди, че е бил в брак с ответницата Г. В. И. към датата 27.08.2012 г., когато по силата на договор за покупко-продажба, И. Г. и неговият баща придобиват гореописания недвижим имот. По време на сделката, бащата на ищеца също е бил в брак с майка му, като по отношение на двете семейства е бил приложим законовия режим на съпружеска имуществена общност. Твърди се, че цялата сума за продажбата е заплатена от бащата на ищеца, от които 7000 лв. с негови лични средства, а остатъкът до 45 000 лв. – с изтеглен от бащата на ответника и изплатен банков кредит. Ищецът посочва, че баща му платил тази цена, но с цел да надари само ищеца, но не и съпругата му, за която се сочи, че няма никакъв принос в придобИ.ето на имота. След смъртта на майката на И. Г. И. и съпруга на Г. И. Г., ищецът излага твърдения, че е придобил по наследство по закон 1/16 ид.ч. от имота, а съвкупно е собственик на 9/16 ид.ч. С оглед презумпцията за съвместен принос, ответницата е собственик на 4/16 ид.ч. от имота. Претендира разноски.

Ответната страна, в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, 1 намира иска за неоснователен. Посочва, че има принос за придобИ.ето на идеалните части от имота, тъй като е участвала като съдлъжник при тегленето на ипотечния кредит. Твърди, че е собственик на 4/16 ид.ч. от имота в съпружеска имуществена общност, Твърди, че бащата на ищеца е искал да надари не само ищеца, а цялото му семейство, в това число и ответницата. Излага твърдения, че има принос за придобИ.ето на имота и с теглени от нея кредити за ремонти и подобрения на жилищната сграда и с цялостния принос в домакинството. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Делото е върнато за ново разглеждане след обезсилване на постановено съдебно решение.

В мотивната част на решението, въззивният съд посочва, че ищецът иска да бъде признат за изключителен собственик на ½ идеална част от процесния имот, а не на ¼ идеална част.

Необходимо е да се изложи, че настоящият състав е съгласен с извода на СГС, че в конкретния случай трансформацията ще настъпи за имуществото, което е придобито в СИО, а това е ½ идеална част от процесния имот. Това е така, тъй като бащата и майката на ищеца се твърди да са собственици на ½ идеална част от имуществото, а останалата ½ ищецът и вече бившата му съпруга. За да е изключителен собственик на вещта СИО при пълна трансформация, каквито са твърденията, то той следва да претендира установяване на собственост на ½ идеална част от имота, придобит в режим на СИО.

Искането на ищеца обаче е за установяване на изключителна собственост върху процесния недвижим имот е за ¼ идеална част, а не на 1/2 част. Съдът не може да се произнася извън предявения иск, защото ще наруши принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в чл. 6 ГПК. Ето защо съдът разглежда иска на ищеца, съгласно заявеното с исковата молба и уточнителните молби, както и заявеното уточнение в открито съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 23, ал. 1 СК „Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. ал.2 Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.“

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното съгласно чл. 21, ал. 3 СК; без значение е дали в придобивния титул основание са посочени и двамата съпрузи или само някой от тях. Следователно основанието за възникване на съпружеска имуществена общност е наличието на съвместен принос на съпрузите, който се 2 предполага. Липсата на такъв съвместен принос означава, че индивидуален собственик на придобитото е станал съпругът, чийто средства или имущество е вложено за придобИ.ето.

По делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че описаният в исковата молба недвижим имот е придобит по време на брака помежду им; че е сключен договор за покупко-продажба от 27.08.2012 г., с купувачи ищецът и неговият баща, като всеки от тях поотделно се намира в брак с режим на съпружеска имуществена общност.

Спорно по делото е единствено обстоятелството дали е налице дарственото намерение на бащата и ако да – по отношение на ищеца ли е единствено или по отношение на двете страни.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г., баща на ищеца, се установява, че първоначално е искал да закупи имота, заедно с жена си и после да го дарят на сина си. Посочва, че поради по-добри условия по отношение на банковия кредит, е взел решение да закупи имота, заедно със своя син. Споделя, че не е имал намерение да дарява жената на сина си.

Останалите показанията на разпитаните по делото свидетели са неотносими към правния спор, с оглед на което съдът не следва да ги кредитира.

С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че придобитото по време на брака, независимо на чие име е придобито, е с характер на вложените в придобИ.ето средства. Всеки съпруг има възможност да предяви иск или възражение за пълна или частична трансформация, като установи чрез пълно и главно доказване личния характер на вложените в придобИ.ето средства. За да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност, следва да се представят доказателства, оборващи презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. Предявеният иск касае опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е на този, който поддържа влагането на лични средства и следва да изключи приложението на презумпцията като установи влагането на лични средства в придобИ.ето на конкретна вещ или вещно право. В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже главно и пълно твърденията си за пълна трансформация на лични средства при придобИ.е на недвижимия имот, а именно притежанието на лични средства и влагането им при закупуването на процесния имот. По делото се установи, че процесният недвижим имот е закупен по време на брака, продажната цена в размер на 45 000 лв. е платена по банков път чрез превод по банкова сметка за сума в размер на 7 000 лева, а по отношение на останалите 38 000 лева - продавачът е съгласен да му бъде изплатена с кредитни средства.

От представените по делото доказателства, се установява, че средствата, вложени за закупуване на процесните имоти, не са вложени от ищеца, а от неговия баща. Ищецът, заедно с баща си придобиват недвижимия имот в законов режим на съпружеска имуществена общност. По делото не се доказа личен характер на имуществото или средствата, чрез които е придобито процесното вещно право. Имотът е заплатен частично със средства от кредит за сумата от 38 000 лв. и частично със сумата от 7 000 лв., която е 3 заплатена в брой при нотариуса, от Г. И.. Не посочено, че договорът е за дарение. Липсва и приемане на дарението.

Недоказано остана твърдението, че при придобИ.ето на посочения недвижим имот /за частта, равняваща се на 38 000 лв./ са вложени лични средства на ищеца. Изводът се налага от събраните по делото доказателства. Не се доказа бащата на ищеца Г. И. Г. да е имал намерение да надари единствено и само сина си.

Съдът намира за нужно да отбележи, че споделя практиката, обективирана в решение № 81/15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г., ВКС, II г. о. и цитираното там решение № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/1995 г., ВКС, I г.о., касаеща обичайното намерение на родителите да надарят само детето си, но не и неговия съпруг, но в случая се установява намерение на платилия продажната цена родител да дари парични средства не само на своето дете, но и на неговия съпруг, който и изрично е посочен като съдлъжник по договора за кредит, който е сключен с оглед покупко-продажбата на имота.

Изводът на съда, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/ не може да почива на предположения и предвид гореизложеното, съдът приема за недоказан искът по чл. 23, ал. 1 СК за придобИ.е на процесния недвижим имот с лично имущество. Ето защо искът с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имо,т въз основа на пълна трансформация на лично имущество, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В допълнение следва да посочи, че не са налице и основания за признаване на ответника на изключителен собственик на процесната вещ поради частична трансформация.

Относно разноските.

Ищецът с оглед изхода на делото няма право на разноски. Ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на такива, като претендира тяхното присъждане. По делото се установява същата да е сторила разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и да й бъдат присъдени в посочения размер.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно. От образуване на производството до приключване на съдебното дирене са изминали около три години, през които процесуалният представител е депозирал становище и се е явявал в съдебни заседания. Размерът от 800 лв. не е прекомерен за производства по реда на чл. 23 СК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. Г. И., ЕГН **********, срещу Г. В. И., 4

ЕГН **********, иск с правно основание чл. 23,ал.1 СК за признаване за установено, че И. Г.

И., ЕГН **********, въз основа на трансформация на лично имущество, е собственик на ¼ ид.ч. от недвижим имот дворно място с идентификатор № ***** по ККР на с. ******, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед № КД-14-22-618/06.07.2012 г. с площ от 344 кв., подробно описан и по съседи, описан в Нотариален акт за продажба на застроен урегулиран поземлен имот ******, дело № 39, Нотариус Б.Н., с район на действие СРС, вписана с № 142 НК, заедно с ¼ ид.ч. от построената в североизточната част от същото УПИ жилищна сграда с идентификатор № *** на един етаж с площ от 46 кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. И., ЕГН ********** да заплати на Г. В. И., ЕГН **********, сума в размер на 800 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5