Протоколно определение № 3253 от 19.06.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3253 гр. София, 19.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Кавракова Аршева

Съдебни

Виктория Ив. Песева заседатели: Маргарита Ас. Серафимова

Могадам при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА и прокурора Д. Фр. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Наказателно дело от общ характер № 20251100202759 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

З а СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно призована по реда на чл. 247в от НПК, се явява прокурор Д. П..

ПОДСЪДИМИЯТ М. И. Г. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Г. В..

ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите, които ще се разглеждат в разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМАТА П. Х. К. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Е. Х. – редовно призован по телефона.

ПОДСЪДИМАТА П. К.: Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите, които ще се разглеждат в разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ К. С. П. – редовно уведомен от предходното съдебно 1 заседание, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. М. - редовно призован на

ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите, които ще се разглеждат в разпоредително заседание.

МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ – ПОСТРАДАЛ съобразно обвинителния акт – редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез старши юрисконсулт И.Г.Д., се представлява от същия.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпила молба от Т.П., като министър на финансите, като представляващ държавата с правно основание чл.84 от НПК, с която молба се предявяват граждански искове срещу:

-подсъдимия М. И. Г., с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, да заплати на държавата сумата от 3 020 лв., ведно със законната лихва за забава, считана от момента на настъпване на увреждането, като настъпили за държавата имуществени вреди, в резултат на описаното на стр.22 и стр.23 от обвинителния акт деяние;

-подсъдимата П. Х. К., с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, да заплати на държавата сумата 21 321.49 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от момента на настъпване на увреждането, настъпили за държавата имуществени вреди в резултат на описаните на стр. 23 и стр.25 от обвинителния акт деяния;

-подсъдимия К. С. П., с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на държавата сумата от 27 438.08 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на настъпване на увреждането, представляваща настъпили за държавата имуществени вреди в резултат на описаното на стр.

25- стр.30 от обвинителния акт деяния.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ запитва на основание чл. 247в, ал.5 от НПК, дали лицата са имали възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с материалите по делото. Беше ни предоставена тази възможност.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с така предявените искове.

ЗАЩИТАТА /поотделно/: Получили сме копие от така депозираната молба, с която се предявяват граждански искове.

ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Получили сме копие депозираната молба, с която се предявяват граждански искове.

2 от така

СЪДЪТ ИЗИСКА становище от страните по така предявените граждански искове.

ЮРК.И.Д.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, считам, че така предявените граждански искове са предявени своевременно от съответната правна страна.

АДВ.Х.: Моля да не бъдат допуснати. В предишното съдебно заседание, което беше прекратено, ако Министерство на финансите си беше отделило време да прочете делото щеше да види, че твърдените вреди към настоящия момент ги няма. От друга страна, ако ги допуснете ще трябва да го отхвърляте, ще утежни делото, предвид тежестта на деянието. Правя възражение за изтекла погасителна давност.

АДВ.В.: Почитаема госпожо председател, почитаеми съдебни заседатели, считам че искът за сумата от 3020 лв. срещу подсъдимия М. Г. по повдигнатото му обвинение не е относима по иска. Цялата тази сума е изплатена от М. Г. още през 2018 г., преди той да бъде привлечен като обвиняем на 21.01.2019 г. Ето защо предлагам предявения граждански иск на Министъра на финансите по отношение на подсъдимия Г. да не се приема от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство, за което разбира се по отношение на законосъобразността ще изложа моето становище по въпросите по чл.248. Правя възражение за изтекла погасителна давност.

АДВ.М.: Уважаема госпожо председател, ще моля да не приемете предявения граждански иск срещу моя подзащитен за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство. Принципно заложеното право в НПК на чл.84 е, че разглеждането на гражданския иск е акцесорно по отношение на основното задължение на наказателния съд, а именно да разглежда наказателното производство и повдигнатото обвинение, дали същото е основателно или не е основателно поради което миналия път в предишното съдебно разпоредително заседание, което беше прекратено от вас, абсолютно законосъобразно също сме направили възражения. Моля да вземете предвид, че единствената промяна в гражданския иск по отношение на моя подзащитен е в обстоятелството, че миналият път беше предявен солидарно срещу тримата подзащитни, сега е диференциран по отношение само на моя подзащитен за сумата от 27 438.08 лв., но принципно този граждански иск освен, че ще затрудни разглеждането на основното производство по делото, той не отговаря на изискванията на ГПК, единствено няма обстоятелствена част, има само диспозитив. Правя възражение за изтекла погасителна давност.

ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Да не се приема за съвместно разглеждане.

ПОДСЪДИМАТА П. К.: Да не се приема за съвместно разглеждане.

3

ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Да не се приема за съвместно разглеждане.

СЪДЪТ СЕ ОТТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните намира за установено следното:

С молба от страна на Министъра на финансите, като представляващ държавата чрез пълномощника си И.Г.Д., с представено пълномощно № 175 от 05.03.2025 г. са депозирани граждански искове срещу всеки от подсъдимите.

Срещу подсъдимият М. И. Г. да заплати на държавата сумата от 3 020лв., ведно със законната лихва на забава, считано от момента на настъпване на увреждането, настъпили за държавата имуществени вреди от извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение по обвинителния акт по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 от НК.

Срещу подсъдимата П. Х. К. да заплати на държавата сумата от 21 321.49 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на настъпване на увреждането, за настъпили за държавата имуществени вреди, в резултат на така извършеното престъпление, за което й е повдигнато обвинение с обвинителен акт по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия К. С. П. да заплати на държавата сумата от 27 438.08 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на настъпване на увреждането, представляващи настъпили за държавата имуществени вреди, в резултат на извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение по обвинителния акт по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Молбата депозирана към настоящия момент съдът намира че е процесуално допустима, с оглед лицето което я е предявило от една страна, а от друга страна съобразно момента на предявяване доколкото по делото ход на разпоредително заседание не е даден. Същевременно обаче съдът намира няколко обстоятелства, които следва да посочи.

На първо място по делото са налице данни, че подсъдимият М. Г. е заплатил сумата от 3 020 лв. данъчно задължение от корпоративен данък, за което се намират към настоящия момент представени писмени доказателства на 22.09.2019 г. в досъдебната фаза на процеса, депозирани от същия при предявяване в досъдебното производство на материалите по делото.

По отношение на подсъдимата П. Х. К. са налице представени от същата писмени доказателства в съдебната фаза на процеса при предходното разглеждане на делото по НОХД № 1001/2019 г. на СГС /л.40/, че същата е заплатила сумата от 21 321.50 лв. задължение към НАП.

По отношение на трима подсъдими са повдигнати обвинения за неустановяване и незаплащане на данъчни задължения, като по отношение на подсъдимия М. Г. същите произтичат от ЗКПО, а по отношение на подсъдимите П. К. и К. П. произтичат според твърденията в обвинителния акт 4 от ЗДДС и ЗКПО. Данъчните задължения по своето съдържание са определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони и в този смисъл са определяеми /ликвидни/, и с настъпване на датата на падежа стават и изискуеми. При решаване на въпроса за допустимост на гражданския иск следва да е ясно на първо място дали е приключило производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер, доколкото това се налага от общия правен принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване – ТР № 4/2016 г., по ТД № 4/2015 г. на ОСНК. При приключило производство по събиране на данъчно задължение, при което данъчното задължение не е било събрано изцяло, правният интерес на държавата представлява положителна процесуална предпоставка по допустимост от предявяване на граждански иск срещу дееца на деликтно основание, доколкото всеки един от трите иска се основава на деликтно основание, което се претендира от представителя на държавата. На първо място по отношение на две от подсъдимите лица по делото са представени доказателства, че данъчните задължения са заплатени. По отношение на подсъдимия К. П. такива доказателства в делото не се установяват, но същевременно защитниците и на тримата подсъдими се позовават на изтекла давност. При предходното разглеждане на наказателното производство гражданските искове срещу, който и да било от подсъдимите не е бил предявяван от представителя на държавата, т.е. давността нито се е спирала, нито се е прекъсвала по отношение на задължението, касателно който и да било от тях. В конкретиката на случая се претендира и по трите депозирани граждански иска освен изплащането на имуществени вреди и лихви от забава от датата на увреждането. Задължението за лихви е следващо на основното задължение. Вземането възниква от деня на откриване на дееца и оттогава то става изискуемо, като давността тече от извършването на деликта, съгласно ТР № 5/2006 г. по ТД № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.

В случая доколкото се касае за данъчни задължения това е датата на падежа на трите данъчни задължения. В този смисъл съдът намира, че е изтекла погасителната давност за предявяване и на трите граждански иска, като е релевирано и възражение в тази връзка и от тримата защитници, защото давността не се прилага служебно.

Дори да се претендира заплащане на имуществена обезвреда в резултат на деянието ведно със законовата лихва, (каквото се и претендира от Министъра на финансиите и по трите иска в принципен план) обследването на размера на обезвредата и лихвата за забава ще доведе до отлагане на делото и ще затрудни процеса. Още повече, че са налице доказателства две от подсъдимите лица да са изплатили реално дължимите задължения, а по отношение на третия няма доказателства за предприети действия за събиране на данъчното задължение.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че следва да остави без уважение искането на министъра на финансите за допускане на съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес на така предявените граждански искове

Водим от горното

5

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Министъра на финансите за допускане за съвместно разглеждане на така предявените граждански искове в настоящото наказателно производство:

Срещу подсъдимият М. И. Г. да заплати на държавата сумата от 3 020лв., ведно със законната лихва на забава, считано от момента на настъпване на увреждането, настъпили за държавата имуществени вреди от извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение по обвинителния акт по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 от НК.