Определение № 14631 от 01.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14631 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100108212 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Д. М. срещу Министерство на правосъдието за осъждане на ответника да му заплати сумата от 500 000 лв. – представляваща претърпени неимуществени вреди поради незаконно осъждане и продължаващо незаконно лишаване от свобода, подпомогнато от действията/бездействията на Министерство на правосъдието.

Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба, установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по – късно заведеното дело, се прекратява служебно от съда.

От справка по гр. д. № 8211/2025 г. на СГС се установява, че между същите страни е образувано по-рано производство на същото основание. По гр. д. № 8211/2025 г. по описа на СГС Е. Д. М. е предявил срещу Министерство на правосъдието за осъждане на ответника да му заплати сумата от 500 000 лв. – представляваща претърпени неимуществени вреди поради незаконно осъждане и продължаващо незаконно лишаване от свобода, подпомогнато от действията/бездействията на Министерство на правосъдието. Двете искови молби са идентични като твърдения, единствено е посочено различно правно основание /2б и 2в ЗОДОВ, но при съвпадащи твърдения и изложени еднакви обстоятелства, че противоправното поведение на ответника е незаконно осъждане и неправомерно задържане в затвора без да предприеми мерки по преустановяване незаконното задържане въпреки жалби от 04.07.2025 г., 02.07.2025 г. и 25.06.2025 г., 09.07.2025 г., то очевидно че се касае до идентична претенция/. Ищецът не е нужно да сочи правното основание на претенцията, като същото се определя от съда. Налице е абсолютен обективен идентитет в твърденията на ищеца, вкл. и относно периода на увреждането от 09.06.2025 г. и до момента.

Налице са две образувани идентични производства.

Гр. д. № 8211/2025 г. на СГС е образувано по-рано по исковата молба с вх. № 87153 от 17.07.2025 г., същото не е прекратено към настоящия момент и представлява абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на по–късно заведеното производство, чийто предмет изцяло поглъща.

Ето защо настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати.

На следващо място, е налице злоупотреба с права.

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи 1 извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал.

2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.

При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/.

От справка в ЕИСС се установява, че към 01.08.2025 г. пред СРС са образувани общо 1108 дела, с ищец Е. Д. М. и ответник – различни органи на съдебната власт – Прокуратура на Република България, АСНС (сега САС), ВКС, АССГ, както и други ответници. След подобна служебна справка в ЕИСС за образуваните в Софийски градски съд граждански дела се установява, че за периода 15.09.2020 – 01.08.2025 г. Е. Д. М. е инициирал над 575 първоинстанционни и въззивни граждански производства, вкл. и частни въззивни производства пред СГС, като е видно, че техният брой продължава да нараства с времето.

При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира, че установеният брой и характер на инициираните от Е. М. съдебни производства само пред СРС и СГС, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Действително, при упражняване на правата на страната да търси защита чрез подаване на иск, съвместимо с изискванията на чл. 57 от КРБ, това е процесуално задължение на съда. Когато обаче с процесуалното си поведение страната поставя съда в обективна невъзможност да се направи справка дали не е налице и друго висящо исково производство, което да има идентичен предмет, чрез подаването на над хиляда искови молби, то тази хипотеза сочи на злоупотреба с правото на иск, за което се дължи съответната процесуална санкция, предвидена в ГПК – прекратяване на производството като недопустимо. Следва да се отбележи, че подобна процесуална санкция се налага, след като по редица дела на страната е обезпечена възможността за разглеждане в детайли на претенцията й, при охранявани на всички нейни интереси. Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и сред правните последици са: отказ от защита им, предприемане на действия за преустановяване на злоупотребата, обезщетение за причинени в резултат на злоупотребата вреди – имуществени и неимуществени – определение № 3556 от 07.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1938/2025 г. на IV г. о., определение № 1918 от 15.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2

1136/2025 г. на III г. о. и др.

За да стигне до извод, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3 ГПК, съдът съобрази и служебно приобщената към настоящото дело справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Жалбоподателят Е. М. е осъден и изтърпява наказания „лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор. От приложената служебна справка от ГДИН се установява, че в периода 01.01.2024 г. – 18.11.2024 г. /в който период работните дни са 223/ Е. М. е бил конвоиран, т.е бил извън мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода над 120 дни, с цел да му се осигури възможност за лично участие в производства пред СРС, СГС, АССГ, АССО, чийто инициатор е. Т. е. повече от 60 % от работните дни в посочения период ищецът е бил конвоиран за участие в съдебни производства. Постига се цел, която не е предвидена от закона – осигурява се още една възможност за страната да се отклони фактически от ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, чрез извеждане от мястото, където следва да го търпи.

Следва да се отбележи и това, че по практиката на ВКС се ориентира към недопускане на касационно обжалване на потвърдителни определение срещу искови молби на Е. М., които са прекратени само и единствено на основание злоупотреба с права и потвърдени от въззивния съд – определение № 1208 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 472/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3125 от 17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1896/2025 г.

III г. о. на ВКС, определение № 3605 от 08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2324/2025 г. I г. о. на ВКС, определение № 2000 от 22.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1403/2025 г. III г. о. на ВКС.

Отделно от изложеното, посоченият ответник МП не е надлежно легитимиран да представлява Държавата, съобразно изложените в исковата молба твърдения, което е самостоятелно и отделно основание за недопустимост на иска.

Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе, правна помощ е възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства – определение № 455/04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4285/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о. Ето защо искането на ищеца за допускане на правна помощ следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Е. Д. М. за освобождаване от задължение за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. д. № 8212/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА искова молба с вх. № 87163/17.07.2025 г. подадена от Е. Д. М. срещу Министерство на правосъдието и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 8212/2025 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийски апелативен съд.

3

Определението да се връчи лично на ищеца чрез Централен затвор – гр. София.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4