Решение № 615 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. С., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110207576 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. К., ЕГН ********** против Наказателно постановление /НП/ №КПК-НП-37/ 22.04.2024г., издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с паргр. 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията /ПЗРЗПК/, с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в жалбата си и депозирани писмени бележки. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Наказващият орган се представлява от юрк. Р., която в хода на делото по същество моли съдът да остави жалбата без уважение и потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като същевременно моли съдът да намали до минимума претендираното адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирани писмени бележки.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

С акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАНПР-616/ 06.02.2024г., на Г. Н. Т., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ е установено, че в качеството си на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т.

18 от ЗКП жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, тъй като в едномесечен срок от влизане в сила на ЗПК- до 06.11.2023г. не е депозирала Декларация за имущество и интереси съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП. Така съставения АУАН е бил връчен лично на жалбоподателката на 20.03.2024г.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН / с изключение на разпоредбата съгласно която жалбоподателката е задължено лице по ЗПК/. Така например в съставения АУАН е посочено, че жалбоподателката е административнонаказателно отговорно лице по реда на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПК. В различие от това в издаденото въз основа на АУН НП е посочено, че жалбоподателката е задължено лице по реда на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.

Горното несъответствие освен, че води до липсата на правно единство между АУАН и НП, така също сочи на извода, че административно наказващият орган не е сигурен относно служебните качества на жалбоподателката- дали тя е задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. т.18 от ЗПК или по чл. 6, ал. 1 т. 50 от ЗПК. Този извод се налага и от материалите по преписката, а именно писмо на „За председател на КПК“, изх. № КПК-7190-2/ 10.05.2024г., адресирано до жалбоподателката, от което се установява, че административно-наказващият орган счита жалбоподателката за задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПК.

В конкретния случай разпоредбата на чл. 6 от ЗКП е от съществено значение, тъй като тя сочи основен съставомерен белег- качеството на лицата / техните характеристики, с оглед заеманата от тях длъжност/, съобразно които същите се считат задължени да съобразяват своето поведение с нормите на ЗПК, касателно депозиране на декларация по образец за имущество и интереси. В този смисъл съдът намира, че следва да е налице правно единство в АУАН и НП досежно качеството /характеристиките/ на административно отговорното лице, тъй като това е един от основните релевантни за делото факти, касаещи субекта на нарушението. Посочването на различни характеристики на субекта на нарушението в АУАН и наказателното постановление води до нарушаване на процесуалните правила и ограничава правото на защита на жалбоподателя, което не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Ето защо съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере точно в какво качество му е вменено процесното административно нарушение и по този начин да организира своята защита в производството. Посочените процесуални нарушения правят обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

2

Предвид този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподетелката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява искането на юрк. Р. з а намаляване до минимум на адвокатския хонорар, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. , минималният размер на възнаграждението възлиза на стойност от 400 лева.

Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и е пропорционално на оказаната адвокатска помощ, като съдът взе предвид освен изготвяне на депозираната срещу НП жалба, така също и явяване в едно съдебно заседание и депозиране на писмени бележки от страна на адв. Н.САК. В този смисъл съдът намира претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за пропорционално на оказаната правна помощ и затова то се явява обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал.

2 от Закона за адвокатурата.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с чл.

58д, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

/НП/

№КПК-НП-37/

22.04.2024г., издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с паргр. 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията /ПЗРЗПК/, с което на жалбоподателя Д. Н. К., ЕГН ********** на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на Д.

Н. К., ЕГН **********, ЕГН ********** сумата 500 /петстотина/ лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, С.-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3