Решение № 422 от 04.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Пловдив, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. П. Г.ев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20225001000363 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260014/15.02.2022 г. по т.д. 1335/2020 г. Окръжен съд – Стара Загора е отхвърлил предявените искове от Н. И. К. с ЕГН - **********, действащ чрез своята майка и законен представител Й. С. Ж. с ЕГН **********, двамата с адрес: град С.З., ул. „Б.“ № 1, ет. 7, ап. 23; К. И. К. с ЕГН - ...., с адрес: град С.З., ул. „Х.А.“ № 31, ет. 8, ап. 31; Т. Ж. Ж. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Ж. С. Ж. с ЕГН - **********, двамата с адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6; С.

Ж. Ж. с ЕГН - **********, с адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6; И.

Ж. Ж. с ЕГН - **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ж. С. Ж. с ЕГН - **********, двамата с адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6, чрез адвокат Г. Й., член на САК против Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД с ЕИК - ..., с адрес: град С.-..., бул.

„Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3, с цена на исковете: 60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Н. И. К.;

60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди от К. И. К.; 60000 лева (шестдесет хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Т. Ж.еа Ж.; 60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. Ж. Ж.; 60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от И. Ж. Ж., като всички обезщетения за неимуществени вреди се претендират в резултат на смъртта на С.Ж.С., ведно със законна лихва за забава върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на поканата по реда на чл. 380 КЗ - 29.11.2019 г., до окончателното плащане на обезщетението като неоснователни и недоказани. Със същото Решение са осъдени Н. И. К., действащ чрез своята майка и законен представител Й. С.

Ж.; К. И. К.; Т. Ж. Ж., действаща чрез своя баща и законен представител Ж.

С. Ж.; С. Ж. Ж.; И. Ж. Ж., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ж. С. Ж. да заплатят на Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД сумата 1150 лева, от които 1000 лева /хиляда лева/ - разноски по делото и 150 лева /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Срещу посоченото Решение е постъпила е въззивна жалба от ищците чрез адвокат Г. Й. Й., вписан в Адвокатска колегия – С. , в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове до сумите от 30000 лева за всеки от жалбоподателите. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил в дълбочина събраните доказателства по делото относно близките отношения на жалбоподателите с покойния им дядо. Съдът е подхождал с лекота към човешките емоции и чувства при доказани страдания от загубата на близко човешко същество. Извършва се анализ на приетите по делото СПЕ относими към отделните жалбоподатели. Позовават се на събрани гласни доказателства. Цитира се ТР 1/21.6.18. по тълк.д. 1/16 на ОСНГТК на ВКС.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати сумите от по 30000 лева за всеки един тях ведно със заявената в исковата молба лихва, ведно с разноските.

Във внесен е отговор на въззивната жалба от Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД чрез юрисконсулт Д. В. Д., се счита въззивната жалба за неоснователна, а съдебното решение – правилно, обосновано и постановено при съобразяване на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че първоначалните ищци не са доказали твърденията за особена и много голяма близост с техния дядо и трудното преживяване на загубата му.

2

Цитира се практика на ВКС. Моли се да бъде оставена въззивната жалба без уважение и да бъдат присъдени разноските.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – ищци, засягат се съответни части от неблагоприятни за всеки един от тях части от отхвърлително първоначалните искове първоинстанционно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Пред Окръжен съд – Стара Загора са били предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от Н. И.

К., действащ чрез своята майка и законен представител Й. С. Ж.; К. И. К.; Т.

Ж. Ж., действаща чрез своя баща и законен представител Ж. С. Ж.; С. Ж. Ж.;

И. Ж. Ж., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ж. С. Ж., чрез адвокат Г. Й., член на САК против Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД, с цена на исковете за всеки един от тях по 60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на С.Ж.С., ведно със законна лихва за забава върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на поканата по реда на чл. 380 КЗ 29.11.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението. В исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 04.08.2018 г. около 1:35 ч. на път 15, км 238+033, лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с per. № ..., управляван от Н.Г.Т., нарушава правилата за движение по ЗДвП, като губи контрол над управлявания от нея автомобил, в резултат на което навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП като се блъска в лек автомобил марка „Ф.“, модел „ЛТ 40“, с per. № ..., управляван М.К.Х.. В резултат на ПТП е починал пътуващият в лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с per. № ..., на предна седалка до шофьора - С.Ж.С. с ЕГН - **********, дядо на ищците.

Сочи се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 122 бр 12572 от 04.08.2018 г., по описа на ОДМВР-С.З., като е образувано и нохд № 2184/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора, 3 което е приключило с Присъда № 34/20.10.2020 г., влязла в законна сила на 04.11.2020 г. Видно от представената присъда, водачът Н.Г.Т. е призната за виновна за причиняването по непредпазливост смъртта на С.Ж.С.. Посочва се, че ищците са внуци на починалия в пътния инцидент, като отношенията по между им са били изключително близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Твърди се, че приживе С.С. е бил много грижовен и трудолюбив човек, в отлично здравословно състояние и физическа форма. Бил е основен източник на доходи и подкрепа в семейството. Смъртта на С.С. се е отразила изключително тежко на ищците.

Като дядо той им е оказвал морална и материална подкрепа. Винаги са живеели в хармонични семейни отношения и разбирателство. В исковата молба се твърди, че със смъртта на С.С. завинаги се е прекъснала силната връзка между дядо и внуци. За ищците той е бил голяма опора в живота им.

Вследствие на смъртта на С.С. ищците са преживели изключително тежко загубата на починалия в инцидента, който е бил на едва на 65 години, в годините в които му е предстояло да се радва и грижи за внуците си.

Връзката, която имали починалия и ищците била изключително силна. С.С. не допускал да мине уикенд или празничен ден в който да не се види с внуците си. Обичал ги изключително силно и поради това обстоятелство, ищците били силно привързани към него. Починалият С. е полагал грижи в израстването и възпитанието на ищците, като до деня на злощастното събитие е заемал много важна роля в тяхното емоционално и интелектуално развитие.

Сочи се, че след внезапната смърт на дядо им, ищците демонстрират поведенческа промяна, затворили се в себе си и често без явна причина изпитвали силна тревожност и притеснение за близките си. Твърди се в ИМ, че лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с per. № ..., който е бил управляван от Н.Г.Т. е собственост на С.Ж.С. и е бил застрахован по застраховка „ГО“ във ответното дружество със застрахователна полица № ...., валидна до 04.05.2019 г. Виновният за настъпилото ПТП водач - Н.Г.Т. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество, поради което с молба с вх. № 10-032279/29.11.2019 г. то е било поканено да заплати на пострадалите обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателното изплащане изтекъл на 4

29.02.2020 г., към настоящия момент ответникът не бил заплатил дължимите суми. Ищците излагат довод в ИМ вземайки предвид изложеното и на основание Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, че за тях е налице правен интерес да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, при което е починал техният дядо С.С., пряко от застрахователя на виновния водач. Поискали са осъждането на ЗД „Г.З.“ ЕАД да заплати на всеки един от ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на С.Ж.С., в размер от по 60000 лева, ведно със законна лихва за забава върху претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на поканата по реда на чл. 380 от КЗ - 29.11.2019 г., до окончателното плащане на обезщетението.

В писмен отговор ответникът е заявил, че предявените искове са недопустими, тъй като ищците не са легитимирани да предявят искове за неимуществени вреди от смъртта на своя дядо. С ТР 1/2016 от 21.06.2018 г., по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК е било прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС 4 от 25.05.1961 г., ППВС 5 от 24.11.1969 г., ППВС 2/30.11.1984 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Нямало никакви обективни данни за каквато и да било привързаност между ищците и починалия им дядо, а такава трайна, дълбока емоционална връзка с починалия не се предполага и не се сочели доказателства. Смята, че предявените искове са неоснователни.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва, че с ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а. „М. В.” с per. №.... По претенциите на ищците дружеството е образувало щета: ... като след като е прегледало всички представени с доброволната претенция документи е изложило становище, че няма данни за особено близки отношения между ищците и починалия им дядо, поради което е отказало плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Застрахователят е направил възражение за съпричиняване от страна на починалия. Твърди се, че бил без поставен 5 предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДВП, като по този начин е допринесъл за получаване на телесните увреждания, които са причинили смъртта му. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Видно и от експертизи от наказателното дело, смъртта е била настъпила поради травми, които са причинени от удари в изпъкналите части на автомобилното купе.

Такива удари нямало да настъпят, ако тялото е фиксирано с колан. Индикация за това е и че шофьорът на л.а. „М.“, който също се движи отпред е оживял и е бил със значително по-леки увреждания. Обект на застраховане по задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Третите лица следвало да са увредени, за да имат право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. В мотивите и диспозитивите на постановления № 4/61 г., 5/69 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд е бил посочен изчерпателно кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с пострадалия. Поради това Върховният съд е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Според него следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. Установената практика въвеждала два критерия, които трябва да са налице кумулативо за определяне на лицата, имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а втория е връзката между пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди. Според постановление № 4/61, с оглед правилното прилагане на закона, за вреди следвало да бъдат обезщетявани само найблизките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Затова нямали право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, 6 които са били с него в лоши лични отношения, като например съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят неимуществени вреди. Твърди, че към момента на подаване на отговора не са или налични доказателства за наличието на трайна и непрекъсната духовна връзка между починалия и ищците, съществувала приживе. Сочи, че с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е било прието, че искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при загуба на близък са допустими за всички ищци, но само при наличие на особено близка и житейска връзка. Наличието на особено близка житейска връзка даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следвало да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Ответникът твърди и че исковете са предявени в изключително завишен размер, съобразно принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално-икономическите условия и стандарт на живот в Република България. Същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно, да възмезди близките на пострадалите за претърпените от тях болки и страдания от преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано.