Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1859 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16823/2024
Вид
Решение № 1859
Подписан
26.05.2026
В сила
15.07.2026
Състав
ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1,т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175,ал.1,т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110216823 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. М. В. ЕГН **********, чрез упълномощения му адв.Г. В., против наказателно постановление /НП/ №244332-004640/07.03.2024 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Н. М. В. ЕГН **********, предвид съставен му н а 28.02.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1073313, за това, че н а 28.02.2024 г., около 11.32 ч., в с.Панчарево, общ.Столична, на улица без име, п о ул.“Самоковско шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към ул.“Синя светлина“, управлява лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ***, лична собственост, като преди кръстовището с ул.“Синя светлина“ при подаден ясен и разбираем сигнал със стоп палка тип МВР по образец С8 и посочено от контролния орган място, водачът не се подчинява и не спира, а продължава движението си по ул.“Самоковско шосе“ , с което виновно нарушил чл.103 от ЗДвП /не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган/, като при извършената проверка е установено, че водачът управлява горепосоченото МПС със 1 значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност в шумозаглушителните устройства – липсват шумозаглушителни устройства на крайния ауспух на изпусквателната система на автомобила, с което виновно нарушил чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца /за нарушението на чл.103 от ЗДвП/, и на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева /за нарушението на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП/.

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения е вписано „Имам възражения“.

В АУАН и НП е вписано, че нарушението е заснето с техническо средство таблет.

Недоволен от НП и наложените с него наказания Н. М. В., чрез упълномощения си адв.Г. В., го обжалвал чрез СДВР пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, при следните доводи за това: в жалбата се твърди, че наказаното лице безспорно и категорично не е разбрало, че има отдадено разпореждане за спиране и то се отнася за него, като „полицейският орган без служебен автомобил се е провикнал от разстояние към цялата редица автомобили“; в обстоятелствената част на НП са посочени различни места за извършване на нарушението – „Улица без име“ и ул.“Самоковско шосе“, с което е нарушен чл.57,ал.1,т.5 относно индивидуализиране на мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; в НП /и в АУАН/ не е посочено по какъв начин е бил подаден сигналът от полицейския орган със стоп палка по образец, къде се е намирал полицейския орган при подаване на сигнала спрямо автомобила, управляван от наказаното лице и по какви причини полицейският орган се е намирал на значително разстояние от полицейския автомобил; неправилно изяснената фактическа обстановка относно извършено деяние и авторството 2 на нарушението обуславят недоказаност на административното нарушение и съответно неправилно приложение на материалния закон; определените наказания за нарушението на чл.103 от ЗДвП са в размер към средния, които освен, че се явяват явно несправедливи, са и немотивирани. С оглед на посоченото е направено искане НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В жалбата е отразено и че в автомобила по същото време и на същото място е пътувал и Денис Николов - приятел на наказаното лице, както и че последното не оспорва наложеното му административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение – управление на технически неизправно МПС.

В съдебните заседания жалбоподателят Н. М. В. редовно призован / уведомен не се явява.

Явява се упълномощения му адв.В. /с изключение на 2 съдебни заседания - поради служебен ангажимент и здравословни причини/, който пледира да бъде уважена жалбата срещу НП като се приеме, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и поради липса на умисъл и знание у жалбоподателя, че е следвало да се подчини и да спре на място. Според адв.В. не следва да се кредитират показанията на свидетеля Д. за това, че водачът е разбрал ясно сигнала му да спре, въпреки, че по твърдения на Д., управляваният от жалбоподателя автомобил е имам техническа неизправност – неизправност на шумозаглушителното устройство - автомобилът звучал като кола без гърне, а от житейска гледна точка не могат да се приемат за логични и последователни показанията на Д., доколкото издаване на подобен звук възпрепятства обективната възможност който и да е водач да може лично да възприеме каквито и да е словесни разпореждания, още повече отправени на разстояние повече от 7-8 метра, при минимална ширина на пътна лента от 3 метра /Д. се е намирал извън лентата за насрещно движение/. Адв.В. сочи, че не е оспорено по делото, че автомобилът наистина е имал техническа неизправност, така както е посочено в НП, и именно поради това полицейският екип, възприемайки от разстояние звука, е 3 последвал автомобила на жалбоподателя. Алтернативно адв.В. пледира да се приеме наличието на маловажен случай, съгласно чл.28 от ЗАНН, като надлежно бъде предупреден жалбоподателят, че при извършване на друго такова нарушение, в 1-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, предвид справката картон на водача, съгласно която това нарушение се явява първо и изолирано такова, тъй като жалбоподателят има единствено допуснати няколко явно маловажни нарушения с наложени глоби 10-20 лв., при съобразяване и на младата м у възраст и фактическото обстоятелство, че той доброволно след къс период от време, изчаквайки пред автомобила си на улицата, се явил пред контролните полицейски органи за да се извини. Адв.В. подчертава, че с решение № 4/2025 на КС, е обявена за противоконституционна ограничителната норма на чл.189з,ал.1 от ЗДвП.

Адв.В. излага и допълнителни съображения - за допуснато нарушение на чл.42,ал.1,т.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН относно НП - касаещо едновременно посочване на две различни места за извършване на нарушението: първоначално за място е посочено „Улица без име“, а след това, като второ място, е посочено ул.„Самоковско шосе“, което прегражда възможността на жалбоподателя да разбере къде точно като място е извършил някакво нарушение; не е достатъчно индивидуализирано и процесното нарушение, доколкото от фактическа страна не става ясно по какъв начин е бил подаден сигналът от полицейския орган, къде се е намирал полицейският орган по време на подаване на сигнала спрямо управлявания от жалбоподателя автомобил и полицейският орган имал ли е обективна възможност да подаде подобен сигнал по начин, по който със сигурност да бъде възприет и осъзнат от водача. Адв.В. пледира и за присъждане на направените разноски в производството за адвокатски хонорар в размер на 800 лева = на 409.03 евро.

Въззиваемата страна редовно призована / уведомена за съдебните заседания, се представлява в 4 от 7-те съдебни заседания от юрисконсулт М., която пледира да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и недоказана, както и да се счете, че изложените от адвоката на жалбоподателя доводи са несъстоятелни, целящи единствено снемане на законосъобразно наложената на жалбоподателя административнонаказателна отговорност.

Според юрисконсулт М. е доказано с необходимата категоричност от 4 субективна и обективна страна всяко от извършените две нарушения, осъществени при пряк умисъл – безспорно е установено, че жалбоподателят е възприел подадения му сигнал, предвид неговата реакция, според показанията на свидетеля Д., като умишлено не се е подчинил при възприемане на ясно подаден сигнал от контролните органи; не е нужна експертиза за да се установи посочената в АУАН и НП неизправност, когато липсват предвидените от производителя заглушителни устройства на автомобила, които лесно се възприемат от всекиго, както визуално, така и звуково.

Юрисконсулт М. счита, че няма отменителни основания; относно мястото, на което се сочи, че е извършено нарушението, същото не е ограничило правата на жалбоподателя. Юрисконсулт М. пледира да не се прилага чл.28 от ЗАНН, предвид неуважителното отношение на жалбоподателя към контролните органи. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави принципно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

По делото е приложено писмено становище от юрисконсулт М. с писмени бележки, със същите искания - НП да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, без наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, а жалбата срещу същото да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана; с претендиране на юрисконсултско възнаграждение и с възражение за прекомерност на адвокатското такова.

При проведения разпит в качеството на свидетел на актосъставителя Г.

И. Д., той, след предявяване на основание чл.284 от НПК на АУАН №1073313/28.02.2024 г. и изготвената от него докладна записка от 28.02.2024 г. до началника на 08 РУ-СДВР, разказва, че п одал сигнал със стоп палка към водача на лекия автомобил да спре, водачът, който не бил сам в автомобила, го възприел, видял го, но не спря л, а продължил движението си направо, след което бил последван о т служебния полицейски автомобил, но за момент полицейските служители го изгубили от поглед. Те /полицаите/ докладвали на дежурния номера на автомобила и на ул.„Самоковско шосе“, в посока към Кокаляне, видели същия автомобил спрян и водача му. Водачът казал на полицаите, че нарочно не е спрял.

Свидетелят Д. пояснява, че ул.„Самоковско шосе“ - където първоначално 5 полицейските служители видели водача, е с две платна за отделните посоки, във всяко платно има по една лента. Той /полицай Д./ се намирал в платното за насрещно движение, по което обаче нямало движение на ППС и с палката към водача, който се движел в другото платно, му пода л сигнал за спиране, в който момент и предприел действия по спиране на водача, защото последният по време на движение на управлявания от него автомобил отговорил прозореца м у и казал „куки мръсни“, форсирайки двигателя. Шумозаглушителното устройство на автомобила не било в изправност /“звучеше като кола без гърне“/. На водача бил извършен тест за употреба на наркотици, който бил отрицателен. На същия бил съставен АУАН. За случая била изготвена докладната записка.

По делото са приложени: сведение от 28.02.2024 г. от Н. М. В.; докладна записка от 28.02.2024 г. от полицейски служител Г. Д. до началника на 08 РУСДВР; справка картон на водача за регистрираните извършени от Н. М. В. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; заповеди относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган;

Удостоверения за заемани длъжности от полицаите Г. И. Д. и Иван Емилов Янков.

Съдът е изискал представяне на свален на хартиен носител записът на нарушението, заснето с техническо средство таблет, какъвто не е изпратен по делото, като е посочено, че поради системни актуализации на таблета, снимков материал/запис не се съхранява.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, които кредитира: гласни доказателства /показанията на свидетеля Г. И. Д., които са ясни, със съответната фактическа обстоятелствена конкретност, непротиворечиви, съзвучни с останалите докадззателствени материали/ и писмени доказателства /приложените по делото такива, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК/, намира за установено от фактическа страна следното: