Решение № 1648 от 30.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. Плевен, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430100206 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез *** от ***, преупълномощен от ***, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления:

*** против „***“ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от *** и *** и „***“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, в качеството му на ***, в която се твърди следното : на *** г. между „***“ АД, ЕИК *** – Заемодател, от една страна, и П. Д. А. – Заемател, от друга, е подписан Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** (по-долу за краткост Договора за паричен заем). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 2 500.00 лв. (две хиляди и петстотин лева). Размерът на лихвения процент, определен в чл. 2, ал. 6 е 35.00 %. Съгласно чл. 2, ал. 3 договорът е сключен за 22 (двадесет и две) седмици с падежна дата 09.06.2023 г. Съгласно чл. 2, ал. 8 размерът на годишния процент на разходите е 40.55 %.

При сключването на договора, в чл.4 е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, като са дадени три възможности, а именно: посочване на две физически лица – поръчители, които да отговарят на определените в чл. 4, т. 1 условия, предоставяне на банкова гаранция или подписване на Договор за поръчителство с избрано от кредитодателя Дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Без обаче да 1 бъде предоставена реална възможност за избор, Заемодателят е представил на Ищецът като единствена възможност подписването на Договор за предоставяне на гаранция. Страни по договора са „***” ЕООД, ЕИК *** и П.

Д. А., с ЕГН **********. Сългасно чл.3, ал.1 от Договора за поръчителство, възнаграждението за предоставяне на поръчителство е в размер на 1 033.56лв., като сумата е разсрочена за срока на договора с вноска в размер на 93.96лв., видно от представения Погасителен план.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения Договор за паричен заем и Договора за поръчителство, Ищецът е заплатил всички дължими суми.

Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П.

А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите в размер на 40.55 %, като не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само лихвен процент, като в договора е посочен в размер на 35.00 %. В ГПР се включват, освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

Получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. То е предоставено от трето лице чрез сключване на Договор за поръчителство, за което е определено възнаграждение в размер на 1 033.56 лв. Дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в 2 приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Противоречието на договора за заем с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за паричен заем за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 2 500 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 2 500 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договорите, поради което подлежи на връщане.

Възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна - нищожни са цялата поредица от сделки. Единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то този договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае сключения между „***“ АД и П. Д. А. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от *** г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК, както и сключения между „***” ЕООД, ЕИК *** и П. Д. А. Договор за предоставяне на гаранция №*** от *** г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.2 ЗЗД; да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „***“ АД да заплати на ищеца като недължимо платени:

1.

206.44 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 6 от Договор за предоставяне на потребителски кредит

№ *** от *** г., за периода от 20.01.2023 г. до 09.06.2023г.;

2.

Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

3 да осъди „***” ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца като недължимо платени:

1.

1 033.56 лева – възнаграждение за представено поръчителство на основание чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № *** от *** г., за периода от 20.01.2023 г. до 09.06.2023 г..;

2.

Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

Ответниците са депозирали отговори, с които оспорват исковете. Твърди се, че договорите са действителни, че сумите, които се претендират от ищеца на основание чл.55 от ЗЗД са дължими – не се прави признание на факта на заплащането им.

В о.с.з. ищецът се представлява от ***., преупълномощена, която поддържа исковете, вкл. молба на основание чл.214 ал.1 от ГПК.

В о.с.з. ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са допустими.

По същество исковете са изцяло основателни и доказани.

Безспорно е, че на *** год. между ищеца и първия ответник е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 2500лв., със срок на заема22 седмици, с фиксиран годишен лихвен процент – 35,00%, ГПР – 40,55 %.

Безспорно е, че на *** год. между ищеца и втория ответник е сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който потребителят /ищецът/ възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане / за изпълненине на парични задължения/ в полза на *** АД/бенефициер/, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, покрИ.ща задължение за връщане на заетата сума в размер 2500лв., за плащане на вънаградителна лихва, за плащане на законна лихва за забава. Съгласно чл.1 ал.2 гаранцията влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни условията на чл.4 ал.2 от договора за паричен заем в указания срок, като размерът на задължението на потребителя по този договор е в размер 1033,56лв.

По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, по отношение договора за паричен заем :

В исковата молба ищецът е навел многобройни доводи за нищожност на 4 процесния договор за потребителски кредит. Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 40,55%, а общата дължимата сума възлиза на 2706,44лв.

Посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. /л109 и сл. от делото/ се установява, че ако при изчислението на ГПР по процесния договор за заем се включи главница , лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция, то ГПР е 511,95 %., което означава, че реално същият надхвърля значително законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на таксата за непредставяне на обезпечение в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.