Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3927 от 13.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 304/2022
Вид
Определение № 3927
Подписан
13.10.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Ивелина Владова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3927 гр. Варна, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20223100500304 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на П. В. П., чрез адв. Д. А., с искане за изменение в частта за разноските на Определение

№ 3144/16.08.2023 г., постановено по настоящото дело.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна С. Г., чрез адв. Б. Б. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството пред настоящата въззивна инстанция е образувано след като с Решение № 5/03.02.2022г., постановено по к. гр. дeло № 1984/2021 г. по описа на ВКС, I ГО е отменено Решение № 1797/17.12.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2163/2020 г. по описа на ВОС, в частта, с която е потвърдено Решение № 1681/13.04.2020 г., постановено по гр. дело № 17992/2018 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от С. Г. Г. срещу П. В. П. и А. И. Д. установителни искове, а срещу ответницата А. С. С. осъдителен иск по чл.108 ЗС, по отношение на следния недвижим имот: жилището в западната (откъм ул. „Зограф“) реална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, състоящо се според архитектурния проект от 25.11.1961 г. (на стр. 78 от първоинстанционното производство) от входно антре, тераса (понастоящем остъклена) и стаята в западната част на сградата, една стая (мазе) в приземния етаж и тоалетната в приземния етаж, означена на скицата на стр. 348 от първоинстанционното производство, заедно с припадащата се към това жилище 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-1840/14.07.2006 г. на ИД на АК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С молба вх. № 19343/04.08.2023 г. ищцата С. Г. Г. чрез процесуалния си представител 1 е заявила отказ от предявените искове против ответниците П. В. П., А. И. Д. и А. С. С. и искане за прекратяване на производството по делото.

С Определение № 3144/16.08.2023 г., съдът е обезсилил Решение № 1681/13.04.2020 г., постановено по гр. дело № 17992/2018 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. Г., срещу П. В. П., А. И. Д. и А. С. С. субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено спрямо тримата ответници – прехвърлители и приобретател, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: жилището в западната (откъм ул. „Зограф“) реална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, състоящо се според архитектурния проект от 25.11.1961 г. (на стр. 78 от първоинстанционното производство) от входно антре, тераса (понастоящем остъклена) и стаята в западната част на сградата, една стая (мазе) в приземния етаж и тоалетната в приземния етаж, означена на скицата на стр.

348 от първоинстанционното производство, заедно с припадащата се към това жилище 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна, одобрени със заповед № РД-18-40/14.07.2006 г. на ИД на АК и за осъждане на ответника А. С. С. да предаде владението на същия имот и е прекратил на осн. чл. 233 ГПК производството по гр. дело № 17992/2018 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, както и това по в. гр. дело № 304/2022 г. по описа на ВОС.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Когато отказът е последица от факти, настъпили след предявяването на иска, а същият с поведението си е дал повод за завеждането му, съдът следва да извърши конкретна преценка доколко поведението му има връзка и с последвалия отказ и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК да направи извода си за основателността, респ. неоснователността на претенцията му.

В случая, отказът от иска не е предприет поради извънпроцесуално поведение на молителката. Представеното с отговора извънсъдебно споразумение от 31.07.2023 г. е сключено между ищцата и ответницата А. С., като П. П. не е страна по него. По тези съображения и уговорката в чл. 3 на същото, че разноските остават за страните, така както са направени, не може да се противопостави на правото на молителката на разноски.

Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено и основателно. По делото се съдържат доказателства удостоверяващи тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022 г., в който е заявено, че възнаграждението е заплатено в брой. Заявеното в евентуалност възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че същото е в размер, близък до минимално установения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020г./.

Молбата е основателна и следва да се уважи.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 3144/16.08.2023г., постановено по в. гр. дело № 304/2022г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН 7301151095 , с адрес: гр. Варна, ***, да заплати на П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 1 , сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща сторени в производството по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

2

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3