Определение № 15849 от 04.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15849 гр. София, 04.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110106857 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба с вх. № 39898/05.02.2025г., подадена от „........., ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез процесуалния му представител юрк. М. Р.Т. срещу С.............., ЕИК:.........., със седалище и адрес на управление – гр. С. „ представлявано от кмета на С. – В.

Т., чрез юрк. Д. Ц.А.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр.

49 ЗЗД за сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от „............. ЕИК:

........... застрахователно обезщетение по щета № 211539063, за отстраняване на щети по лек автомобил марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ............, настъпили на 07.08.2023г., вследствие на падането на клон от необезопасено дърво, докато автомобилът бил паркиран на паркинг до стадион „Васил Левски“, и ликвидационни разноски, в размер на 15лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на процесуалния представител на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:

Ищецът – „.............., ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр.

С. твърди, че на 07.08.2023г., в гр. С., на паркинг до стадион „Васил Левски“ е настъпило застрахователно събитие, а именно – падане на клон от 1 необезопасено дърво върху паркирания лек автомобил „............“, с рег. № ............., в резултат на което били причинени материални щети по автомобила.

Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил марка „............“, модел „...........” с рег. №........... – собственост на „..............“, бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица № 0320230855004030/23.02.2023г., валидна от 23.02.2023г. до 22.02.2024г.

Ищецът счита, че отговорността за настъпване на произшествието е на Столична община, която е бездействала, в качеството си на собственик на дървото и възложител на работата по поддръжка на тревните площи, при или по повод на която са възникнали вреди, вследствие на неизпълнението на задълженията по чл. 27 и чл. 30 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата, от страна на лицата, на които е била възложена работата.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и подадено искане за оценка на настъпилите вреди по застрахованото МПС, била образувана щета № 211539063. Били съставени опис и калкулация на увредените авточасти, като били констатирани следните вреди: преден капак, заден капак, таван, преден ляв калник, преден десен калник, предна лява врата, задна броня, заден ляв панел, странично ляво огледало и челно стъкло. Ремонтът, с който бил възстановен автомобилът, бил възложен на избрания от застрахованото лице автосервиз „................. След извършване на ремонта, била издадена Фактура № 3000000244/13.10.2023г., за сума в размер на 2969,58 лв. Сумата била заплатена на сервиза с преводно нареждане № 201В1О02329001NW на 17.10.2023г. Посочено е още, че в хода на обработване на преписката били реализирани и ликвидационни разходи в размер на 15лв.

Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. „............ отправило Регресна покана № 310000823/26.01.2024г. за сума в размер на 2984,58 лв., представляваща сбор от застрахователното обезщетение, в размер на 2969,68 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, към Столична община, като бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Задължението на 2 било заплатено и към момента на подаване на исковата молба.

Моли се да бъде осъден ответникът – Столична община, да заплати на „................ сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от „....................., ЕИК: ..............., застрахователно обезщетение по щета № 211539063, за отстраняване на щети по лек автомобил марка „............, модел „............, с рег. № ..............., настъпили на 07.08.2023г., вследствие на падането на клон от необезопасено дърво, докато автомобилът бил паркиран на паркинг до стадион „Васил Левски“, и ликвидационни разноски, в размер на 15лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в заповедното и исковото производство съдебни и деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът – Столична община, ЕИК: .......... със седалище и адрес на управление – гр. С. представлявано от кмета на Столична община – В. Т., чрез юрк. Д. Ц. А., е подал отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените искове – като неоснователни и недоказани.

Счита, че не е изпълнен фактическият състав, при наличието на елементите от който възниква регресното право на застрахователя, доколкото оспорва възможността за възникване на деликтната отговорност на Столична община и механизма на настъпване на застрахователното събитие, като оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие – падане на клон, и настъпването на посочените вреди по автомобила. Навежда твърдения, че в настоящия случай липсва противоправно поведение (бездействие) от страна на ответника, което изключва възможността за реализиране на деликтната му отговорност. Посочва, че чл. 44, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община забранява отсичането и изкореняването на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намират.

Ал. 2 от същата разпоредба предвижда изключенията от тази забрана, като, според ответника, относима е т.1 от нея – при наличие на изсъхнали или болни дървета, издънкова или самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и 3 инженерната инфраструктура. В чл. 45 от Наредбата пък бил предвиден редът за преместване, премахване или кастрене на дървесна или храстова растителност – след писмено разрешение на кмета на Столична община или от оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертна оценка, както и изготвяне на план за безопасност и здраве, в който са посочени мерките за осигуряване на безопасни условия на труд, безопасност на движението и опазване на съседните сгради, мрежите и съоръженията.

Във връзка с настоящото производство, било изискана информация от ресорното направление в Столична община – „Зелена система, екология и земеползване“, като в отговор с рег. № СОА25-ДИ11-1016-[2]/ 04.03.2025г. било посочено, че Дирекция „Зелена система“ и ОП „Паркове и градски градини“ регулярно извършват проверки на дървесната растителност на територията на Борисовата градина, като в случай, че бъдат констатирани опасни или сухи дървета или клони, били изготвяни експертни становища от специалисти от ОП „Паркове и градски градини“, въз основа на които били издавани разрешения за премахване и кастрене. В периода 2023-2024 било изготвено становище за състоянието на дървесната растителност около Национален стадион „Васил Левски“ и било издадено разрешение за премахването на 3 дървета и за кастрене, повдигане и оформяне на корените на 13 дървета. Премахнатите растения били мъждрян, люляк и ясенолистен явор, като те били разположени във вътрешността на парка, далеч от посочения паркинг, където нямало автомобилно движение. Посочено е още, че през периода 2023-2024 не били постъпвали сигнали за състоянието на дървесната растителност. Фактът, че на 21.08.2024г. не били констатирани опасни или изсъхнали дървета, нямало как да е имало подлежащо на премахване дърво и към момента на процесния инцидент (07.08.2023г.).

Счита, че от изложеното може да бъде направен извод, че Столична община не е бездействала във връзка с нормативното задължение да поддържа дървесната растителност.

На следващо място, изтъква, че в подаденото от водача на МПС заявление за изплащане на застрахователно обезщетение било посочено, че клонът е паднал вследствие на силния вятър, а не защото бил изсъхнал. Този факт водел до обосноваване на извода за настъпване на случайно събитие, което изключва деликтната отговорност. Счита, че служителите са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия, е възникнал вредоносният 4 резултат.

Оспорва и механизма на настъпване на застрахователното събитие, доколкото не можело да се установи по несъмнен начин, че щетите са възникнали точно по описания в исковата молба начин – вследствие на падане на клон. Изтъква, че не е приложен изготвен от длъжностно лице документ протокол за ПТП или документ от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, удостоверяващ настъпването на твърдените събития, а само частен документ, съдържащ изгодни за изготвилия го обстоятелства – заявлението от водача до застрахователя.

Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователен и недоказан, така предявения иск. Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира следното:

Между страните са безспорно и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1) че увреденият автомобил марка „............“, модел „.........” с рег. № .............. – собственост на „............., бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица

№

0320230855004030/23.02.2023г., валидна от 23.02.2023г. до 22.02.2024г.; 2) че във връзка със застрахователното събитие била образувана щета № 211539063;

3) че на 17.10.2023, на сервиза, извършил ремонта на автомобила била изплатена сума в размер на 2969,58 лв., въз основа на Фактура № 3000000244/13.10.2023г.; 4) че ищецът – „............... е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно обезщетение, както и че Столична община не е извършила плащане по регресната претенция.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД.

Със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, 5 отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна - за чужди виновни противоправни деяния (действия или бездействия) и има гаранционнообезпечителен характер. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата. Освен основните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, извършено виновно (вината се предполага), противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна предпоставка за възникване на отговорността по чл.49 е деликтното поведение да е на лице, изпълняващо възложена му работа, а вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

Достатъчно е да се установи, че увреждането е резултат от неправомерно действие или бездействие на работник или служител на възложителя, без да е установено кое точно е това лице (т. 7 от ППВС № 7/1959г. на ВС).