Решение № 1634 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1634 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.а

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100501273 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3382/27.10.2021 г.., постановено по гр. д. № 26933/21 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, са уважени предявените от Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу И. И. П., ЕГН: ********** за сумата от 1 466,32лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017г. до 30.4.2020г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„******* аб. № 160353, ведно със законната лихва от 19.2.2021г. до изплащане на вземането;

152,54лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018г. до 4.2.2021г.; 4,48лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2020г. до 30.4.2020г., ведно със законната лихва от 19.2.2021г. до изплащане на вземането, и 0,32 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 1.5.2020г. до 4.2.2021г, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9911/2021г. на СРС, 40 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба № 94865/25.11.2021 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение изцяло. Въззивникът навежда изрични оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради 1 протИ.речие на материалния закон. Въвеждат се конкретни оплаквания за неправилност във връзка с направения от съда извод, относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към патримониума на въззивника. Счита, че неправило е приложен института на погасителната давност. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е притезанието на ищеца за заплащане на процесните суми, породено от възникналото облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие 2 договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба /л. 14/, от който се установява, че на 26.07.2010г. ответникът е придобил собствеността на процесния недвижим имот, представляващ ап. № 47, находящ се в гр. София, ж. к. *******, в жилищната града на ул. „*******. 4.Към доказателствения материал е приобщено и заявление – декларация, изходящо от ответника И. П. /л. 16/, което не е оспорено относно неговото авторство и съдът е длъжен да приеме, че принадлежи на това лице на основание чл. 180 ГПК. Това заявление е адресирано до ищцовото дружество и е входирано във входящия му регистър, като с него се прави искане за откриване на партида на името на ответника именно за процесния топлоснабден имот. Това заявление по същността си представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт относно наличието на облигационна връзка между страните. С оглед на това, при съвкупната преценка на тези доказателства се достига до несъмнения извод, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по неформален договор за доставка на топлинна енергия, като дължи заплащане на цената на потребената енергия.

Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно счетоводната експертиза и представените фактури се установява, че за периода 05.2017 г. до 04.2020 г. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 2 216,81 лева. От заключението по експертизата се установява, че през процесния период в имота е имало 3бр. отоплителни тела, щранг – лира в банята и 1бр. водомер за топла вода. На 3бр. от отоплителни тела /в хол, кухня и стая/ са поставени ИРРО. Вещото лице посочва, че за сезон 2017/2018г. не е осигурен достъп /което се установява от представения протокол – л. 71/, поради което топлинната енергия за отопление е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал.

1 от Наредба № 16- 334/06.04.2007г. Поради неосигурения достъп, топлата вода е начислявана на база брой потребители – един, по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Начислена е и топлината от щранг -лирата съобразно заложената в Наредбата 3 формула, доколкото самата щранг-лира има характеристиките на отоплително тяло. За сезони 2018/2019г. и 2019/2020г. количеството потребена топлоенергия за отопление е изчислено на база реален нулев отчет. Това съответства и на удостовереното в протоколите за отчет /л. 72-73/, в които е посочено, че новите отчети на топломерите са с показание 0 със забележка за наличие на щранг-лира. Топлата вода за този период също е начислена на база реален отчет, като резултатите са отнесени правилно от ФДР. През целия процесен период е начислявана и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, по заложената в т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б.

„б“ ЗЗД, е подадено на 19.02.2021г. Ето защо, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 19.02.2018г., следва да са погасени по давност, т.е. вземанията за периода 05.2017 г. до 02.2018 г. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите, т.е. правопораждащия фактически състав, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на притезанието.

Съдът приема, че вземането за главница, след съобразяване с възражението за погасителна давност, е в размер на 826,26 лева за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г., т.е. погасени по давност за периода от 05.2017 г. до 02.2018 г. са общо задължения в размер на 1390 лева. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.

Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия.

Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Процесният период е след влизане в сила на Общите условия от 2016 г., поради което оплакванията на въззивниците следва са неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, 4 одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни. Въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт и съответно претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 100 лева. Съобразно уважената част от иска въззиваемата страна има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 67.87лева. Въззивникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 392,47 лева, от които 360 лева за адвокатски хонорар и 32,47 лева за държавна такса. Съобразно уважената част от иска същия има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 295,43 лева. Ответникът има право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 260,67 лева, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковите претенции.