Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19688 от 20.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 348/2026
Вид
Решение № 19688
Подписан
20.10.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 19688 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110100348 по описа за 2026 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл.

3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 3426/08.01.2026г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 37315/06.02.2026г. на СРС, подадена от Н. В. В. срещу „Еос Матрикс“ ЕАД.

Ищецът Н. В. В. чрез адв. И. Ю. – АК-София, е предявил срещу „Еос Матрикс“ ЕАД, правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД, искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1929,15 лева за главница по Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 200307/21.11.2008г., ведно със законната лихва от 15.03.2013г. до окончателното изплащане, която към момента на предявяване на иска се твърди да възлиза на 2699,86 лева или 1380,42 евро, както и 138,58 лева за съдебни разноски, дължими съобразно Изпълнителен лист от 13.06.2013г., издаден по ч.гр.д. № 11546/2013г. на СРС, 39 състав, в полза на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземанията за които били цедирани на ответника, като събирането им било възложено за събиране по изп.д. № 2024***0401343 на ЧСИ № *** – С.Я.. Изтъква се, че цесията е съобщена на длъжника едва през 2024г., като вземанията са погасени по давност. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕАД чрез юрк. М.М. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 120310/17.04.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Изтъква, че уведомяването на длъжника за цесията е релевантно само ако се твърди изпълнение на стария кредитор. Обосновава се, че вземанията не са погасени по давност. Заповедта за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителният лист, била влязла в сила през 2024г. Освен това за събиране на вземанията било образувано изп.д. № 2013***0401702 на ЧСИ № *** – Б.Б., с което давността била прекъсната и започвала да тече наново от 26.06.2015г. След това било образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело, като се застъпва позицията, че 1 давността е спирана/прекъсвана и не е изтекла, включително с оглед ЗМДВИПОРНС. Освен това погасителната давност не водела до погасяване на задължението, а само до възможността за принудително изпълнение. За насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, правоприемство по силата на договор за цесия, както и спиране/прекъсване на давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2013г., издадена по ч.гр.д. № 11546/2013г. на СРС, 39 състав, е издаден Изпълнителен лист от 13.06.2013г., с който е разпоредено длъжникът И. В. В. да заплати на кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД сумата от 1929,15 лева за главница по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 200307/21.11.2008г., ведно със законна лихва от 15.03.2013г. до изплащане на вземането, и 138,58 лева за разноски по делото.

Доколкото процесните вземания се основават на издадена заповед за изпълнение, то съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС,IVг.о.), като най-ранният възможен момент, от който е започнала да тече давността, съдът приема, че е датата на издаване на изпълнителния лист – 13.06.2013г. По делото не са ангажирани доказателства, че заповедта за изпълнение е влязла в сила чак през 2024г., както твърди ответникът.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, 2 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.

Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.

В настоящия случай по Молба, вх. № 43579/07.08.2013г. на ЧСИ № ***, подадена от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е образувано изп. № 2013***0401702 на ЧСИ № *** – Б.Б., като от този момент давността е спряла да тече до 26.06.2015г. Какви изпълнителни действия са предприети по това изпълнително дело до тази дата е без значение. С Постановление от 27.06.2017г. това изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като след 26.06.2015г. не са налице действия, годни да прекъснат погасителната давност.

Преди образуването на изпълнителното дело с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2012г. вземанията по договора за стоков кредит са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ООД. В конкретния случай е практически без значение дали цесията е съобщена или не на длъжника, тъй като това обстоятелство би имало значение единствено с оглед преценката на настъпил погасителен ефект на направено на цедента плащане. Видно от данните в Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТРРЮЛНСЦ) и вписаните в него обстоятелства, съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за публично известни, включително на третите лица, като за тях, с оглед нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост от представяне на нарочни 3 доказателства, „Еос Матрикс“ е правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД, преди това – ООД, в следствие на извършено преобразуване чрез промяна на правната форма.

По молба, подадена на 18.04.2024г. от „Еос Матрикс“ ЕООД, за събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2024***0401343 на ЧСИ № *** – С.Я.. Към този момент обаче започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна давност вече е била изтекла на съотетната дата през 2020г., при отчитане на периода, през който давността е била спряна по реда на ЗМДВИПОРНПП /13.03.2020г.-21.05.2020г./. Следователно вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не се дължат. Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Дали изпълнителното производство е прекратено или не поради перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе си няма значение за преценката относно това дали са налице действия по изпълнението, водещи до прекъсване на погасителната давност /така ТР 2/20232024-ОСГТК, т. 3/.

Останалите доводи на страните, доколкото не променят горните изводи, е безпредметно да бъдат обсъждани. Единствено по отношение на заявеното възражение, че давността не заличава задължението, а единствено възможността за принудителното му изпълнение, следва да се отбележи, че фактическият състав на погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. ЗЗД включва в себе си няколко елемента. На първо място е необходимо бездействие на кредитора по отношение реализацията на притежаваното от него право, което да е продължило определен от закона период от време. На второ място, тъй като давността, съобразно чл. 120 ЗЗД, не се прилага служебно, е необходимо и волеизявление от страна на длъжника, че иска да се ползва от нея в отношенията си с кредитора. Това изявление може да бъде направено само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да му бъде изпълнено. Така и: ТР 3-2012ОСГТК, р. 186/19.06.2013г.-гр.д.927/2012г.-ІVг.о. Действително, по аргумент от чл. 118 ЗЗД, с погасяването на вземането по давност то продължава да съществува, но е лишено от съдействието на държавната принуда за реализирането си и зависи единствено от добрата воля на длъжника – то вече е единствено и само изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът може винаги, когато кредиторът поиска от него изпълнение, да му противопостави погасяването на вземането по давност и правомерно да откаже да изпълни. Това свое право той може да въведе и в образуван срещу му процес чрез възражение. След изтичането на давността няма законова пречка длъжникът, вместо да чака съответни активни действия на кредитора, срещу които да възрази, да предяви срещу своя кредитор иск да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо между двамата, че кредиторът му не може да претендира повече тези вземания от него. Затова и когато длъжникът предяви отрицателен установителен иск, основан на изтекла давност, той цели да се отрече не това, че самото вземане съществува, макар и вече неизискуемо, а че не съществува правото на кредитора да го търси от него. В мотивите на ТР 8-2012-ОСТК изрично е посочено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейна права. Всяка от двете страни разполага с правото на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от спора. Оттук всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.