Решение № 2742 от 21.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2742 гр. Варна, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110102270 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС, заведена под вх.рег. № 14475/23.02.2023 г. от ищцата И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат от АК Варна Р. Р., със съдебен адрес: *** против ответното дружество „Д. - О. З.“ ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***.

Ищцата е основала исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

На 05.07.2021 г. между ответното дружество и ищцата бил сключен застрахователен договор по застраховка „КАСКО +“ по отношение на следното МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***. Този факт се удостоверявал от застрахователна полица № 440121031034387.

Съобразно посоченото в посочената полица, същата била със срок на действие от една година и започвала да действа считано от 13.07.2021 г. до 12.07.2022 г. Твърди се, че лекия автомобил е собствен на ищцата и че към датата на сключване на застрахователния договор, съобразно изискванията на застрахователното дружество, била определена застрахователна стойност на автомобила в размер на 4700 лв., при дължима застрахователна премия в размер на 360,65 лв. Ищцата сочи в исковата си молба, че по време на действие на застрахователния договор възникнало застрахователно събитие, в следствие на което били причинени увреждания на детайли на МПС - л.а. „***“ с рег. № ***.

На 27.04.2022 г., в гр.Варна , на паркинга на улица ***, при пристъпване към 1 управление на лекия автомобил , ищцата установила, че предната дясна врата на лекия й автомобил е счупена, като счупването не било налично преди това . За настъпилото застрахователно събитие ищцата своевременно уведомила ответното застрахователно дружество, като предявила претенция по застраховка „КАСКО +“ за образуване на щета , оглед на автомобила и отстраняване на щетите по л.а., вследствие на което била образувана застрахователна щета № 440010312203002/28.04.2022 г. На 28.04.2022г. бил извършен оглед на автомобила от страна на служители на застрахователната компания, за който бил съставен протокол и отразени щетите по л.а. Съобразно заключението на експертите при застрахователя , по л.а. на ищцата били налице следните увреждания: Предна дясна врата ПВЦ - посочено за подмяна и боядисване. Ищцата е изложила твърдението , че на 03.05.2022 г. по посочената от ищцата банкова сметка, от страна на ответното дружество по застрахователната претенция й била заплатена сума в размер на 242,48 лв. След извършено проучване сред сервизи за стойността на ремонта, необходим да бъдат отстранени щетите по л. а. , изразяващи се в подмяна и боядисване на предна дясна врата , ищцата установила, че необходимата сума е по-голяма от размера на изплатен от застрахователно обезщетение.

При установения от ищцата размер на средна пазарна стойност за отстраняване на щетите от 740 лв. и изплатен от ответника размер от 242,48 лв., ищцата е пресметнала , че се получава разлика от 497 лв. Според ищцата ответникът към настоящия момент с плащането на сумата от 242,48 лв. е извършил признание на основателността на дължимото обезщетение, като спорен момент , приема ищцата, че е единствено дължимия се размер на застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното, ищцата е отправила искането си до съда : Да бъде постановено Решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 50 лева (петдесет лева) - представляваща ЧАСТИЧЕН иск от общо сумата от 497 лева (четиристотин деветдесет и седем лева) - представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата на лек автомобил *** с рег. № ***, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица № 440121031031034387, по застраховка „Каско +“ и образувана застрахователна щета № 44010312203002/28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата желае и да й бъдат присъдени сторените по делото съдебно - деловодни разноски.В исковата молба ищцата е направила доказателствени искания. В изпълнение на разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК ищцата е посочила, че желае плащането на претендираното застрахователно обезщетение за бъде извършено по банков път, по посочената на страница последна от исковата молба банкова сметка.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт И. Д. изразява становище за допустимост , но неоснователност на иска, като оспорва иска изцяло - както по основание, така и по 2 размер.

Ответното дружество счита, че изплатеното от него към ищцата обезщетение в размер на 242,48 лв. е напълно достатъчно за репариране на претърпените вреди.

Ответникът сочи, че от негова страна е бил изготвен опис - заключение по щета № 44010312203002/28.04.2022г., извършена калкулация , с която било изчислено на основата на средни пазарни цени сумата за обезщетение.

Съобразно изложеното, ответното дружество моли съдът да постанови Решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност, ако съдът счете иска за основателен, да бъде редуциран размера на иска като прекомерен .Ответникът желае присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.В отговора ответникът не се е противопоставил по делото да бъдат приети представените от ищцата доказателства, не е изразено становище по искането за допускане на САТЕ, не са направени доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.07.2023г. съдът е приел, че предприето от страна на ищцата ,чрез адв.Р.Р. изменение на иска е процесуално допустимо и не би затруднило защитата на ответника, поради което и допуснато изменение на предявените от И. И. П., ЕГН ********** срещу „Д. - О. З." ЕАД, ЕИК *** искове , като същите се считат за предявени от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.02.2023 г. в пълен размер (а не като частичен иск) за сумата от 514,00 лв.

(петстотин и четиринадесет лева), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата на лек автомобил *** с рег. № ***, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица №440121031031034387, по застраховка „Каско +“ и образувана застрахователна щета № 44010312203002/28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата - адвокат Р.Р. моли съда да уважи предявения иск. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски и моли, с оглед оказаната безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна- редовно уведомена за открито съдебно заседание - не изпраща представител.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Приобщени по делото са писмени доказателства, а именно: представените с исковата молба заверени копия на : комбинирана застрахователна полица № 3

440121031034387/05.07.2021 г.; уведомление за щета 44010312203002 по полица 440121031034387

Каско

+ от

28.04.2022 г.; документи по претенция

44010312203002/28.04.2022 г.; опис-заключение по щета 44010312203002/28.04.2022 г.; и свидетелство за регистрация - част I № 009381977.Цитираните по - горе писмени доказателства ангажирани от ищцата не са оспорени от ответника, а по същество от същите се установяват и доказват фактите и обстоятелствата твърдени в исковата молба свързани с наличието на застрахователно събитие , характера и вида на нанесените от застрахователното събитие имуществени щети по автомобила на ищцата и изплащане на застрахователно обезщетение от ответника в сочения и от двете страни размер.

Спорния по делото въпрос е само един : каква е действителната стойност на щетите по л.а. на ищцата.

За изясняване на фактическата страна на спора и за правилно определяне на размера на имуществените щети по л.а. на ищцата по делото е допусната , изготвена и изслушана съдебно -техническа експертиза, възложена на вещото лице инж. Х. К. .

Видно от САТЕ, вещото лице е вписало обстоятелствата по делото - твърденията на ищцата изложени в исковата молба, кореспондиращи и с писмените доказателства за да даде отговор на въпрос каква е пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увреденият детайл - предна дясна врата на л.а. *** с рег. № ***. Въз основа на изложените в табличен вид данни от в.л. К. на страница 3 и 4 от заключението по САТЕ е видно, е пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли в автосервизи непритежаващи сертификат за качество е 757,26 лв. с ДДС, а в автосервизите притежаващи сертификат за качество 1049, 22 лв. с ДДС .Средната пазарна стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредения детайл - предна дясна врата на л.а.

*** с рег. № *** , за извършване на ремонта в автосервизи непритежаващи сертификат за качество и както и такива, притежаващи подобен сертификат е 903,24 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявените по делото искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Исковите претенции са допустими и по тях съдът дължи произнасяне по същество.

С доклада по делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване и е разпределил тежестта на доказване между страните както следва

: СТРАНИТЕ признават следните права и обстоятелства: Договорна обвързаност между ищеца и ответника по силата на застрахователен договор, изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 242,48 лв. от ответника към ищцата, след изготвяне на опис - заключение по щета № 44010312203002/28.04.2022г. , извършен калкулация от страна на ответника , поради което на осн. чл.146, ал.1 т.4 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване горните факти и обстоятелства.Доказателствената тежест между страните с доклада по делото е била разпределена както следва : в съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК всяка една от 4 страните е следвало да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни права.В тежест на ищцовата страна съдът е възложил да установи и докаже: 1. Настъпването на процесното застрахователно събитие; 2. Изпълнение от страна на ищцата на установените с ОУ, към момента на сключване на застрахователния договор, задължения във връзка с настъпването на застрахователно събитие; 3. Размера на претенцията си.В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи и да докаже:

Възведените в отговора възражения за неоснователност на иска, а именно твърденията си, че с изплащане на сумата от на 242,48 лв.ответникът - застраховател изцяло, пълно и точно е изпълнил задълженията си към ищцата във връзка със застраховката „Каско плюс" и по повод настъпилото застрахователно събитие. В тежест на същата страна е възложено и да установи и докаже възраженията си, наведени в условия на евентуалност, за прекомерно завишаване на претенцията по размер.По отношение на акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, съдът е указал на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи и докаже, че ответникът е изпаднал в забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, датата на която е изпаднал в забава а ответникът е следвало да ангажира правоизключващи възражения.С доклада по делото съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства затова ,че искът е прекомерно завишен по размер.