Решение № 2101 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2101 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110214083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на М. Е. Я., чрез упълномощения му процесуален представител адв. З. против Наказателно постановление № 24-4332027725/14.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1месец. На основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 13 контролни точки;

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като твърди, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност и не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че АНО не е изпълнил задължението си да разследва спорните обстоятелства и бланкетно е отхвърлил възраженията му като неоснователни. Прави искане за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. З., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага подробни съображения, че нарушението се явява недоказано от обективна страна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки с изложени доводи по същество. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултстко 1 възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 02.10.2024г., около 00:22 часа, в гр. София, управлява л.а марка „Киа“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', с посока на движение от ул. Клокотница към бул. Кн. Мария Луиза и на кръстовището на бул. Христо Ботев и бул. Кн. Мария Луиза навлиза и преминава на червен сигнал на работеща на автоматичен режим светофарна уредба.

Нарушението било възприето от св. Г. П. – на длъжност мл. Автоконтрольор при ОППСДВР, който спрял водача на проверка.

Св. П. намерил, че водачът е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП , като в присъствие на нарушителя и свидетел – очевидец съставил АУАН № GA 1419258/02.10.2024г.

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили възражения с искания за събиране на доказателства за извършеното нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 24-4332-027725/14.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1месец. На основание Наредба № Iз2539/2012г. на МВР са отнети 13 контролни точки;

АНО се позовал на влязло в сила НП № 24-4332-002426/2024г., и приел че нарушението е извършено повторно.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните по делото гласни и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като не са налице противоречиви доказателствени източници.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. П. и св. Ч., като ги намира за ясни, логични и последователни. Същите кореспондират както помежду си, така и с приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

2

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата ОСНОВАТЕЛНА, по различни от изложените от жалбоподателя съображения.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание за отмяна на санкционния акт на формално основание, без разглеждане на спора по същество.

На първо място е налице липса на идентичност между словесната и цифровата квалификация на нарушението в атакуваното НП. Доколкото повторността обуславя по – тежка санкция, то актосъставителя няма задължение да я посочва при съставяне на АУАН. В атакуваното НП, обаче АНО е длъжен да квалифицира нарушението като извършено повторно и да посочи доказателствата, които обуславят тази квалификация В конкретния случай никъде в описаната от АНО фактическа обстановка не се твърди, че нарушението е извършено повторно и на какво почиват тези изводи, като едва от цифровата квалификация става ясно, че нарушението е извършено повторно. Цитираното НП е посочено като основание за издаване на атакуваното, но едва в диспозитивната част на документа.

На следващо място наказателното постановление е изцяло неподписано и без печат. Липсва задължителният реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН – подпис на длъжностното лице, издало постановлението. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗАНН, тъй като не удостоверява волеизявлението на наказващия орган и прави акта незавършен и невалиден. Съгласно трайната практика на ВАС (Решение № 11076/2016 г.; Решение № 8432/2014 г.; Решение № 10343/2017 г.) неподписано НП не поражда правни последици и подлежи на отмяна без разглеждане по същество.

Това обстоятелство се установява както от приложения по делото оригинал на НП, представен от АНО, така и от копието връчено на жалбоподателя.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено без разглеждане на спора по 3 същество.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което ОПП-СДВР следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 256,20 евро / 500,00 лева/, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Същата не се явява прекомерна с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че по същото са проведени общо 3 заседания, като във всяко едно от тях процесуалния представител на жалбоподателя е взел лично участие.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-027725/14.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1месец. На основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 13 контролни точки;

ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на М. Е. Я. сумата от 256,20 евро / 500,00 лева/,представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4