Решение № 3171 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3171 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г.А при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело № 20231110216669 по описа за 2023 година

Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на подадена жалба от В. В. К. от гр. София, чрез адв. М. Б. срещу наказателно постановление № 23-4332-026694/03.11.2023 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено следното административно наказание: на основание чл.175А, ал.1, предл.III от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, тъй като фактическата обстановка не отговаря на случилото се, тъй като настилката е суха и жалбоподателя губи управлението на автомобила, а не ставало въпрос за никакво „дрифтиране“ и умишлено извеждане на автомобила извън контрол, системата ABS не е била работеща и при натискане на педала се заключвали гумите и колата поднасяла.

Жалбоподателят редовно призован се явява в част от проведените съдебни заседания. Представлява се от упълномощен от него процесуален 1 представител, който поддържа жалбата.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител. Депозирани са писмени бележки по същество.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по претендирано адвокатско такова.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Жалбоподателят В. В. К. на 12.09.2023 г. управлявал лек автомобил „...........“, с ДК № ......... около 18:40 ч. по републикански път „Е 82“ с посока на движение от с. Д. П. към с. К. На около петстотин метра след крепостта „Кокалянски Урвич“ извършил рисково каране, като докато карал свидетеля М. Д., който бил в автомобила снимал с камера. По същото време свидетелят С. управлявал насрещно товарен автомобил „М. С. 311 ЦДИ“, с ДК №СО 9956 СХ посока от гр.София към гр.Самоков и бил близо до с.Кокаляне. В управлявания от него автомобил, който бил с десен волан на лявата пасажерска седалка до водача седяла свидетелката С.. Свидетелят С. чул свистене на гуми, което чула и свидетелката С. и с висока скорост управляваният от жалбоподателя автомобил, излизайки от завоя се врязал с вратите в буса. Свидетелката С. видяла, управлявания от жалбоподателя автомобил преди удара напряко на пътното платно, в което те се движели.

Свидетелят Н. бил втора кола зад буса, който бил управляван от свидетеля С..

Той чул силен шум от завоя като форсиране на двигател и пищене на гуми, след което видял, че лекият автомобил „...........“ излиза от завоя с много висока скорост като спортен автомобил с „дрифтене“ и се удря в бус „М.“. Водачът на лекия автомобил имал наранявания, а момчето, което снимало прибрало камерата в раница и тръгнало с нея по пътя. Водачът на буса и спътничката му също имали наранявания. Извикана на място била полиция и бърза помощ.

На място пристигнал екип на КАТ, сред които бил и свидетеля М. и свидетеля Г.. Свидетелят М. установил бял бус, в който имало двама пострадали, които били откарани в болнично заведение – водачът и пътничката, както и сив на цвят лек автомобил „БМВ“, модел „328“, като водачът – жалбоподател също бил откаран в болнично заведение. Докато полицаите изчаквали да се върнат на място пострадалите, преминавали граждани, които споделили, че често са виждали въпросното „....................“ да 2 се движи в района бързо, да навлиза в лентата за насрещното движение, да дрифти, но същите не желаели да стават свидетели. Водачите са изпробвани за алкохол и пробите им са били отрицателни. Вследствие на удара мостът на буса се бил скъсал и същият се е ударил в скалите. Свидетелят Г. изготвил протокол за материалните щети и пострадалите. На свидетеля М. му направило впечатление, че по „.........“-то има модификации, които са различни от заводския вид, предният ъгъл на завиване на колелата на автомобила били също по-различни.

На място били снети писмени сведения от М. Н. и В. Д.. Попълнени били писмени декларации от водачите на двете МПС-та участници в ПТП-то: С. и К.. Изготвена била скица и протокол за ПТП с пострадали лица №539.

На 13.09.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на 12.09.2023 г. е осъществил нарушение с правна квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи мл. автоконтрольор Н. М.. В акта не са вписани възражения.

Депозирани са писмени възражения на 18.09.2023 г. от жалбоподателя.

Предоставена е докладна записка от актосъставителя М., както и такава от мл. експерт М. Д..

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г. В. Б.а, назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка картон на водача, а както и изцяло кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които намира за пълни, логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Единственото противоречие съдът констатира в показанията на свидетелите относно волана на буса, като в тази насока кредитира тези на С.и, тъй като С. е управлявал 3 буса, а С. е пътувала в същия, че се касае за десен волан. В останалата им част съдът не намира съществени противоречия и не намира основания да анализира всяко едно от доказателствата поотделно и в съвкупност.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 14-дневен срок, но разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от административно-наказващия орган.

Фактическата обстановка на нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо и ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми от ЗДвП. В НП е посочено, че подадените от жалбоподателя възражения са неоснователни. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради нарушаване на процесуалните норми.

От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, а именно показанията на свидетелите М. и очевидеца Н., които съда цени се потвърди изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка. Като в допълване на показанията на тези двама свидетели следва да се посочат и тези на свидетелите С.и, които са чули свистене на гуми преди управляваното от жалбоподателя МПС да се удари в буса. Горното води до извод не само за придвижване на МПС-то, което жалбоподателят е управлявал, с висока скорост, но и е имало по-високо сцепление между гумите на автомобила и пътната настилка, което не е характерно при нормално придвижване на автомобил по пътно платно, поради което се е чул и по-специфичния звук, който тези двама свидетели са възприели преди удара. Като във връзка с отбелязаното в жалбата, че системата ABS (антиблокираща) не е била работеща не са приложени доказателства по делото, както и не бяха събрани в този смисъл по време на 4 съдебното следствие, за да се приеме, че придвижването в процесния случая на управлявания от жалбоподателя автомобил е поради неработеща такава система, която по принцип се грижи колелата да поддържат стабилно сцепление с пътната настилка и помага на водачите да не изпускат управлението на автомобила от контрол.

С нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия. Действително понятието „дрифт“ няма своя легална дефиниция, но същото е възприето в теорията и практиката да обозначава умишленото действие от страна на водач на МПС, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на предните задвижващи колела и поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

Установи се, че по време на така осъщественото опасно шофиране е правен и видеоклип от свидетеля Димчев, който факт се установява от показанията на свидетелите Н. и М.. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Именно с оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, с оглед изводите им за настъпилия краен резултат. Като в случая вследствие на това опасно шофиране от страна на жалбоподателя като водач на процесното МПС лек автомобил „...........“, с ДК № .............. е причинил ПТП с насрещно движещото се МПС товарен автомобил „М. С. 311 ЦДИ“, с ДК №СО 9956 СХ.

5

С оглед изложеното, съдът намира, че както обективната, така и субективната страна на деянието, осъществено от жалбоподателя се установява от показанията на свидетелите Н. и М., тези на свидетелите С.и и писмените декларации, скица и протокол. Административнонаказващият орган е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя следва да носи административно-наказателна отговорност, като му е наложил и съответните наказания, които са фиксирани по размер и които отговарят на тежестта и характера на извършеното нарушение.

При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение административно наказание, а именно глоба в предвидения в закона размер от 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, вид и размер, предвидени в санкционната норма на чл.175А, ал.1, предл.III от ЗДвП.

Същите не могат да бъдат намалявани, тъй като размерът им е фиксиран.

С така наложените наказания по административен ред за всяко едно от нарушенията, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.