Определение № 530 от 30.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. София, 30.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500215 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С Определение № 52 от 30.01.2025 г. по гр. д. № 106/2023 г. по описа на РС – Своге, е оставена без уважение молбата по реда на чл. 248 ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на постановеното по делото Решение № 155/04.11.2024 г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена базплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА в размер на 480,00 лева с ДДС.

Срещу определението е подадена частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Поддържа се, че материалното положение на ищеца в производството – К. К., е затруднено, а ответникът „Сити Кеш“ ЕООД, не е доказал възражението си в тази насока. Поради това се иска отмяна на обжалвания акт и постановяване на ново въззивно определение, с което молбата на адвокатското дружество за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Сити Кеш“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че поисканите разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА подлежат на отхвърляне на две основания: К. К. не е материално затруднено лице, а поведението му представлява злоупотреба с право, доколкото са образувани множество граждански дела, въпреки пълния идентитет на страните и обстоятелствата на които се основават исковете. Поискано е от съда по делото да бъдат изискани останалите искови молби на ищеца срещу ответното дружество, с които пред РС – Своге са образувани общо 5 на брой граждански дела.

1

С Разпореждане № 549 от 01.04.2025 г. въззивният съд изиска от РС – Своге справка за заведените между страните дела. Преписи от постановените по делата решения и определения по реда на чл. 248 ГПК са предоставени с молба с вх. № 4168/15.04.2025 г., като настоящият състав намира, че същите следва да бъдат приети по делото.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 106/2023 г. по описа на Районен съд – Своге е образувано по искова молба на К. К. К., депозирана чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е предявен иск за прогласяване на нищожност на клауза от Договор за потребителски кредит № .............. от .............. г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 640,30 лева.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие – без дата, с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА - материално затруднено лице. Във връзка с оказаната безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на ищеца - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 696,00 лева с ДДС.

От ответната страна в производството е направено възражение, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, като е представено като доказателство Искане за сключване на договор за кредит.

Съгласно посоченото в искането ищецът получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1 800,00 лева, а общият доход на домакинството му се равнява на 2 800,00 лева.

С постановеното по делото решение предявеният иск е уважен, а ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 105,61 лева. По отношение на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение и предвид направеното от насрещната страна възражение, първоинстанционният съд е приел, че същите не следва да бъдат присъждани, доколкото не е на лице соченото от пълномощника на ищеца основание за оказване на безплатна адвокатска помощ.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, с доводи, идентични с тези в подадената частна жалба.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че представено Искане за сключване на договор за кредит, което носи подписа на ищеца и не е оспорено от него, изключва наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска защита. Поради това, възнаграждение по реда на чл. 38, 2 ал. 2 ЗА, според първоинстанционния съд, не се дължи.

Изводите на първоинстанциония съд се споделят и от настоящия състав, поради и което не следва да бъдат преповтаряни. На основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинсатнционния, изложени в обжалваното определение.

Във връзка с изложените в частната жалба възражения следва да се посочи следното.

Не може да бъде прието поддържаното в частната жалба оспорване на представеното искане, както и твърденията на процесуалния представител на ищеца, че по делото е налично копие на трудов договор на последния, удостоверяващ брутния му доход в размер на 933,00 лева. Това е така поради следните съображения. На първо място, както е посочил и първоинсатнционният съд, оспорване на документа не може да се извърши в настоящото производството, доколкото срокът за подобно процесуално действие е най-късно до края на заседанието, в което документа е представен (чл. 193, ал. 1, изр. 2 ГПК). Видно е, че за проведеното едно единствено открито съдебно заседание (в което делото е обявено за решаване), ищецът е бил редовно призован, но не се е явил и не се е представлявал. На следващо място, към частната жалба не са представени никакви доказателства (с изкл. на платежно нареждане) от които да е виден размерът на трудовото възнаграждение, получавано от ищеца. Настоящият състав намира, че при полагане от страна на процесуалния представител на ищеца, на достатъчна грижа на добър адвокат, с оглед изложеното в мотивите на обжалваното определение – че копието е нечетливо, най-малкото е следвало към настоящата частна жалба да бъде приложено четливо копие на твърдения трудов договор.

С оглед посоченото въззивният съд намира, че в настоящия случай по отношение на ищеца К. К. К. не са налице предпоставките, от които да се приеме, че същият е материално затруднено лице, съобразно нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, като възражението на ответната страна в тази връзка е основателно и доказано.

Също така следва да се обърне внимание и на вероятната злоупотреба с права от страна на ищеца и процесуалния му представител. Видно от представената от РС – Своге справка между страните в производството са заведени общо 5 на брой граждански дела, с почти идентични искания - за заплащане на платени без основание суми, по нищожни неустоечни клаузи по договори за потребителски кредити, с цена на отделните искове в малък размер (служебно известно на съда е също и обстоятелството, че ищецът в производството води идентични дела и с други банкови и финансови институции). И в петте производства е претендирано присъждане на адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, надвишаващи многократно цената на исковете, което е в разрез с нормата на чл. 3 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба участващите в съдебните производства лице и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно 3 добрите нрави. те са длъжни пред съда да изнасят само истината. Макар преценката за броя и вида на подадените искови молби да е на ищеца, завеждането на съдебни производства не следва да се превръща в източник на генериране на съдебни разноски платими от насрещната страна и надхвърлящи многократно материалния интерес по делата. Настоящият състав счита, че по този начин се нарушават границите за упражняване на субективните права и основаните принципи на гражданския процес. В този случай съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети подобна злоупотреба, поради което разноски не биха се дължали дори да се приеме, че ищецът е материално затруднено лице.

В заключение се налага изводът, че обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 52 от 30.01.2025 г. по гр. д. № 106/2023 г. по описа на РС – Своге.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Д. Г. Цончев

Особено мнение на члена на съдебния състав Д. Цончев.

Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав, че е необходимо да бъдат събрани надлежни доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Безплатната адвокатска помощ е два вида: правна помощ на социално слаби лица, финансирана от държавата и безвъзмездна работа на адвоката за защита правата и интересите на определено лице. Първият вид се урежда от Закона за правната помощ и се предоставя само на физически лица, на основанията, посочени в Закона за правната помощ и по процедура, 4 регламентирана в него, а вторият вид, какъвто се явява и процесният спор, е регламентиран в чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съдебната практика по въпроса: има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда е противоречива, поради което с Определение № 934/27.02.2025 година, по гр.д. №3502, по описа за 2024 година на ВКС, ІV г.о. да се предложи на основание чл. 292 от ГПК на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по посочения въпрос.

Според първото становище за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) настоящият съдебен състав приема, че е достатъчно по делото да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1 – т.3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА, както и че не е необходимо страната или адвокатът й да доказват съответното основание за оказване на безплатна правна помощ, а единствено, че лицето е от кръга на правоимащите по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗА, какъвто се явява настоящия ответник (Определение № 50041 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., I т. о., ТК.; Определение № 654 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 720/2020 г., II, т. о., ТК; Определение № 515 от 02.10.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 2340/2015 год., І т. о., ТК; Определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021 г., I т. о., ТК.

Според второто становище, обективирано в Определение № 369 от 29.01.2024 г. , на ВКС по ч.гр. дело № 184/2024 год., ІV г. о., ГК и Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК, когато в производството по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуална възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта на доказване да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице.

Разпечатката съдържа 46 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e339d85d-9dc1-4bf9-a126-54f5444392a1