Решение № 893 от 17.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Бургас, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200705 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Образувано е по повод жалбата на Е. Х. Б. с ЕГН: **********, чрез адв. Д. И. от АК-Пловдив, против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №11941745, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25,56 евро.

Недоволен от електронния фиш, жалбоподателят моли съда да го отмени като незаконосъобразен. Твърди, че не е извършил соченото нарушение и считано от 23.10.2025 г. няма качеството на управител и представител на „*“ ЕООД, чиято собственост е моторното превозно средство. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ. Прави се още възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като счита, че същото следва да бъде определено в минимален размер.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата изхожда от легитимирано да обжалва лице посочено в електронния фиш като нарушител. Спазен е преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 30.01.2026 г., а писменото възражение до АНО е получено по куриер на 04.02.2026 г., поради което жалбата е процесуално допустима. Жалбата съдържа изискуемите от законa реквизити подадена е пред материално и териториално 1 компетентен съд и производството пред БРС е редовно образувано.

С оглед събраните писмени доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е започнало със съставянето на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К и № 11941745 издаден от ОДМВР-Бургас. От обстоятелствената част на ЕФ е видно, че на 12.01.2026г. (лист № 18 от делото), в 11.48 часа, в гр. Бургас, ПП I-6 км.

491+550, в посока от ПВ Лукойл към КПП-1, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за движение в населено място до 80 км./ч., водач на товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. № *, собственост на „*“ ЕООД, ЕИК *, управлявал с наказуема скорост от 98 км./ч. с приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача.

Горното било счетено за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, била наложена глоба в размер на 25,56 евро.

За посоченото нарушение видно от приетото по делото писмено доказателство протокол от проверка на мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 (на лист 35 от делото), мобилната система била преминала първоначална техническа проверка за изправност на 14.03.2025г. Протоколът съдържа всички законоустановени реквизити, а резултатът от извършената проверка е, че мобилната система отговаря на изискванията на раздел X X V I от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (действала към момента на нарушението - бр. 54 от 2017 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства 2 и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.

Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства.

Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл. 165, ал. 2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.

3

В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действала на това място. Посочена е точната измерена от АТС скорост. По отношение на мястото на извършване на нарушението не може да има съмнение, тъй като и в протокола по чл. 10 от Наредбата и в обжалвания фиш е посочен пътят и участъкът от него - ПП I-6, км. 491+550 в посока от ПВ Лукойл към КПП-1. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост - 18 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на ползвателя, издател (ОДМВР-Бургас) и т.н.

Съдът обаче намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че за собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно ал. 2 когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя.

Очевидно, АНО е счел, че законен представител на дружеството ползвател „***“ ЕООД е жалбоподателят Б.. От справка в Търговския регистър обаче е видно, че на 23.10.2025 г. Б. е бил заличен като управител на дружеството. При това положение същият не е бил законен представител към датата на извършване на нарушението и няма как да бъде ангажирана неговата отговорност. Това, че впоследствие не е бил вписан нов управител на дружеството по никакъв начин не означава, че следва да бъде ангажирана отговорността на последния такъв в случай на извършени нарушения по ЗДвП, тъй като това би било разширително тълкуване на закона, което е недопустимо, когато се касае за административнонаказателна отговорност.

С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя, като обжалваният фиш следва да се отмени.