Определение № 29230 от 08.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29230 гр. София, 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110108395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпила е молба от *** чрез адв.П. с искане за изменение на решението в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лева вместо присъденото такова от 400 лева.

Насрещната страна *** изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийският районен съд намира молбата за допустима като подадена в срока за въззивно обжалване и от страна,представила списък за разноски,а разгледана по същество се явява частично основателна.

Разпоредбата на чл.81 от ГПК задължава съда да се произнесе по дължимостта на разноските и на адвокатското възнаграждение с крайния си акт като отговорността за разноски се разпределя при съобразяване нормите,уредени съгласно чл.78 от ГПК. В хипотезата,когато искова претенция е уважена,право на присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение има страната ищец. В конкретния случай с решението съдът е присъдил сумата от 450 лева,от които 50 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение,а искането,формулирано от страната ищец с молбата по чл.248 от ГПК е за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.

Софийският районен съд приема,че молбата следва да бъде уважена за сумата от 200 лева,а в частта за разликата над 200 лева до пълния претендиран размер от 400 лева се явява неоснователна. В настоящия случай ищцата К. първоначално е претендирала вземането за обезщетение за закъснял полет по реда на заповедното производство,а след подадено възражение от страна на дружеството длъжник се е развило производство по установителен иск. С оглед наличието на две съдебни производства,по които страната – първоначално заявител,а впоследствие ищец е ангажирала адвокат,както и като съобрази,че адвокатът има право на възнаграждение по всяко производство съдът намира,че следва да бъде присъдено адвокатско 1 възнаграждение и по двете дела,отчитайки инициирането на производствата от представляваната от адвоката страна,което предпоставя предприемане на действия по подготовка заявяването на претенцията пред съд. За да счете,че молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена частично за сумата от 200 лева,съдът взе предвид,че предметът на двете производства – заповедното и исковото е идентичен,което рефлектира върху обема на реализираните процесуални действия и общия обем дейности на процесуалния представител. С оглед това,че принципно размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен при отчитане фактическата и правна сложност на делото,както и при отчитане разглеждането на делото в едно съдебно заседание,а и при съобразяване материалния интерес по делото,съдът приема,че молбата подлежи на уважаване за сумата от 200 лева,докато в останалата част искането на ищеца се явява неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 16496/03.09.2024 г.,постановено по гражд.дело № 8395/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав като увеличава размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 400 на 600 ( шестстотин ) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2