Решение № 920 от 16.06.2014, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 730/2013
- Вид
- Решение № 920
- Подписан
- 16.06.2014
- В сила
- 19.09.2014
- Състав
- НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Определение № 759 от 08.03.2013 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 1344 от 09.05.2013 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 1429 от 18.05.2013 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 1472 от 21.05.2013 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 1740 от 13.06.2013 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 1926 от 02.07.2013 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 3410 от 08.11.2013 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 574 от 19.02.2014 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 822 от 13.03.2014 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 7069 от 14.08.2014 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 7649 от 05.09.2014 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260285 от 31.08.2021 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260287 от 08.09.2021 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260314 от 14.10.2021 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 16.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 730 по описа за 2013 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от П.И.П. срещу В.И.Й. и Т.Т.Х. за връщане солидарно на сумата 13000 евро, дължима по договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 6870 от 23.07.2009 г. на Нотариус Илияна Маджунова, по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и за заплащане солидарно сумите: 4900 евро, представляваща неустойка за забава за връщане на част от заетата сума в размер 24500 евро в периода от 01.01.2010 г. до 03.11.2010 г.; 6091 евро, представляваща неустойка за забава за връщане на част от заетата сума в размер 14500 евро в периода от 03.11.2010 г. до 03.09.2012 г.; 996 евро, представляваща неустойка за забава за връщане на част от заетата сума в размер 13000 евро в периода от 03.09.2012 г. до 28.12.2012 г., всички уговорени по т. 2 от договора за заем, по чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми от предявяването на исковете – 28.12.2012 г. до окончателното им изплащане, с присъждане на разноски.
Ответниците твърдят, че са получили сумата две години по-рано и са я предали на третото лице Малин Миронов Арсов, което ги е измамило, че ще инвестира. Признават исковете за връщане на главница в размер 5860 евро.
Твърдят още едно плащане на 1000 евро от 28.12.2012 г.
Предявяват възражение за нищожност на уговорката за лихва в размер 5 % месечно, поради противоречие с добрите нрави.
Оспорват исковете за неустойка. Претендират разноски.
Ищцата признава допълнителното плащане.
Оспорва възражението за противоречие с добрите нрави.
По същество страните поддържат становищата.
Ищцата възразява за прекомерност на възнаграждението и представя писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения заверен препис (л. 4 от делото на РС) се установява, че на 23.07.2009 г. между страните е сключен договор с нотариална заверка на подписите рег. № 6870 от 23.07.2009 г. на ВН № 195 и ищцата е предала сумата 30 000 евро на ответниците, които са се задължили солидарно да я върнат до 30.12.2009 г.
Уговорено е, че ответниците дължат връщане на заетата сума в срок до 30.12.2009 г., ведно с възнаграждение в размер 5 % месечно върху невъзстановената част от сумата (т. 2).
Употребена е именно думата "възнаграждение".
Възнаграждението се дължи, ведно с главницата до падежа, а не след него (т. 6). Следователно не е уговорена санкция за забава, а допълнителна престация срещу ползването на сумата.
Поради това съдът приема, че е сключен договор за заем и е уговорена възнаградителна лихва, а не неустойка за забава.
По възражението за противоречие на уговорката за лихви с добрите нрави, поради прекомерност на лихвата:
Приема се, че прекомерната лихва противоречи на добрите нрави (Марков, М. Облигационно право. С.: Сиби, 2013, с. 49).
Максимален месечен размер на възнаградителната лихва е установен в Наредбата за дейността на заложните къщи – три на сто. Месечният размер на възнаградителната лихва в процесния договор е пет на сто, поради което съдът приема, че лихвата е прекомерна. Уговорката за лихви е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Ищцата е заявила, че не е търсила лихви, а и сумата е била дадена по други отношения още преди сключването на договора за заем. Поради това съдът приема, че нищожността на уговорката на лихва не опорочава целия договор.
От представените в заверени преписи по делото на РС разписки се установява, че ответницата е върнала на ищцата сумите 5000 лв. през м. ноември 2008 г. и сумата 6000 лв. на 03.11.2009 г. (л. 6), сумата 1 000 евро на 26.12.2009 г. (л.
7), сумата 5 000 евро на 11.02.2010 г. (л. 8), сумата 10 000 евро на 03.11.2010 г. (л. 6) и сумата 3 000 лв. на 03.09.2012 г. (л. 9).
От представената в заверен препис (л. 95) разписка за подаден телеграфен запис се установява, че е изпратена сумата 2000 лв. т.е. 1 022 евро, за която е безспорно, че е част от дължимата главница (изявление на пълномощника на ищцата в с.з. л. 112, гръб).
За сумите 1 000 евро, платена на 26.12.2009 г. и 5 000 евро, платена на 11.02.2010 г. в разписката от 11.02.2010 г. е вписано, че са лихви за 2009 г.
Изявлението на кредитора не обвързва длъжниците, но и без него, тъй като платеното не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, би следвало да се приеме, че са погасени лихви (чл. 76 ЗЗД). В процесния случай обаче уговорката за лихва е нищожна.
Поради това следва да се приеме, че на 26.12.2009 г. и 11.02.2010 г. също са върнати части от главницата. лист втори от решение от 16.06.2014 г. по гр. д. №
730/13 ВОС
Предвид изложеното и съобразно признанието съдът приема, че е върната част от главницата в размер 24 140 евро. Ответниците дължат връщане на остатъка в размер 5860 евро.
Искът за горницата до претендираната сума 13 000 евро е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъдат присъдени също лихви и разноски за платена такса в размер 458.45 лв.
Исковете за заплащане на неустойки са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищцата следва да заплати на ответниците сумата 1607.50 лв., представляваща сторените от тях разноски – платено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.И.Й. ЕГН ********** *** и Т.Т.Х. ЕГН ********** *** солидарно да върнат на П.И.П. ЕГН ********** *** сумата 5860 (пет хиляди и осемстотин и шестдесет) евро, дължима по договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 6870 от 23.07.2009 г. на Нотариус Илияна Маджунова, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за периода от предявяването на иска – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 458.45 лв. /четиристотин и петдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторените разноски по делото – платена такса, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П.И.П. срещу В.И.Й. и Т.Т.Х., с. ЕГН, с. а. за връщане солидарно на горницата над присъдената сума 5860 (пет хиляди и осемстотин и шестдесет) евро до претендираната сума 13000 (тринадесет хиляди) евро, претендирана по договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 6870 от 23.07.2009 г. на Нотариус Илияна Маджунова, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и за заплащане солидарно сумите: 4900 (четири хиляди и деветстотин) евро, представляваща неустойка за забава за връщане на част от заетата сума в размер 24500 евро в периода от 01.01.2010 г. до 03.11.2010 г.; 6091 (шест хиляди и деветдесет и едно) евро, представляваща неустойка за забава за връщане на част от заетата сума в размер 14500 евро в периода от 03.11.2010 г. до 03.09.2012 г.; 996 (деветстотин и деветдесет и шест) евро, представляваща неустойка за забава за връщане на част от заетата сума в размер 13000 евро в периода от 03.09.2012 г. до 28.12.2012 г., всички уговорени по т. 2 от договора за заем, на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми от предявяването на исковете – 28.12.2012 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П.И.П. да заплати на В.И.Й. и Т.Т.Х. с. ЕГН, с. а. сумата 1607.50 лв. (хиляда и шестотин и седем лева и петдесет стотинки), представляваща сторените от тях разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: