Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1465 от 19.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3554/2023
Вид
Решение № 1465
Подписан
19.08.2023
В сила
14.09.2023
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178а, ал. 7, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. Пловдив, 19.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203554 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. И. срещу Наказателно постановление № 36-0001147 от 14.03.2023 г., издадено от Г.В.В. – ***, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ. бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп.).

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се твърдят конкретни негови пороци. С молба с вх. № 66941/19.07.2023 г. от адв. Т. И., с пълномощно по делото, се твърди срещу жалбоподателя да има издадени три наказателни постановления за едно и също деяние, с което се претендира нарушаване на правилото по чл. 18 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. И., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 56497/19.06.2023 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина да са установени по категоричен начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата 1 страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от З. Л. Л., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.06.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 14.06.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 01.02.2023 г. в гр. Пловдив, на бул. „Академик Петър Динеков“ № 8 в контролно-технически пункт на „БГ Имоти БГ“ ЕООД жалбоподателят З. Л.

Л. участвал като ***, която извършвала периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. № ***, собственост на К.Г.Г.. По време на прегледа в контролно-техническия пункт присъствал и свид. Г. Д. Д. – ***, който изпълнявал служебните си задължения.

Жалбоподателят Л. като ***та трябвало да следи *** Д.Г.К. да провежда правилно и пълнообемно периодичния преглед за проверка на техническата изправност на превозното средство. Въпреки това по време на прегледа техническият специалист не измерил димността на отработените газове, също така той не извършил проверка на кормилното управление на автомобила, не проверил осите, колелата, гумите и окачването, нито извършил проверка на светлините, светлоотражателите и електрическото оборудване. Въпреки това за резултатите от прегледа бил издаден протокол № 31105759 от 01.02.2023 г., в който било отразено заключение, че лекият автомобил „Пежо 3008“ с рег.

№ *** се допускал да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

На 20.02.2023 г. свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 327554 срещу жалбоподателя Л. поради допускането при прегледа на автомобила да не се измери състоянието на отработените газове. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя Л., на когото бил връчен препис срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Против жалбоподателя Л. били издадени още две наказателни постановления, както следва: с № 36-0001148/14.03.2023 г., издадено от 2 директора на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив (на лист 13 от делото), и с № 36-0001160/16.03.2023 г. от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив (на лист 15 от делото), като с всяко от тях на жалбоподателя било наложено административно наказание за това, че като председател на комисията не е следил за качественото и пълнообемно провеждане от техническия специалист на същия периодичен преглед от 01.02.2023 г. и на същото ППС – „Пежо 3008“ с рег. № ***, но поради неизвършване на проверка на кормилното управление и на осите, колелата, гумите и окачването, както и поради неизвършване на проверка на светлините, светлоотражателите и електрическото оборудване на автомобила.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.Д.Д.. От тях се установява, че свидетелят е присъствал лично в контролно-техническия пункт при извършване на техническия преглед на процесния автомобил. Установява се още, че до приключване на прегледа техническият специалист, член на комисията, не е извършил измерване на отработените газове (димност) на превозното средство, но въпреки това е издаден протокол, с който автомобилът се допуска до движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Изяснява се и че този протокол носи подписа и индивидуалния печат на жалбоподателя като председател на комисията, извършила периодичния преглед. От свидетелските показания съдът установява още, че преди съставянето на акта свид. Д. е разговарял както с председателя на комисията (жалбоподателя Л.), така и с техническия специалист, като и двамата са признали, че не е извършвано измерване на отработените газове и са посочили като причината за това невъзможността дизеловият двигател да бъде приведен в работен режим, тъй като МПС е било хибридно. Показанията на свид. Д. са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. За извършения преглед е съставен и видеозапис, приобщен по делото на технически носител. В този смисъл както вещественото доказателство,така и протоколът приложение № 9 към чл. 43а, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. в качеството му на писмено доказателство служат за проверка на свидетелските показания. И двата посочени източника изцяло подкрепят твърденията на свид. Д.. По тези съображения свидетелските показания се приемат и за проверени, а достоверността им е доказана, поради което съдът изцяло им дава вяра.

От протокол № 31105759 от извършен периодичен преглед за техническата изправност на ППС (приложение № 9 към чл. 43а, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.) се изяснява, че на 01.02.2023 г. в контролнотехнически пункт, притежаващ Разрешение № 1858, е проведен преглед за 3 проверка на техническата изправност на лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. № ***, двигател № ***, собственост на К.Г.Г. от комисия с *** З. Л. Л. и *** Д.Г.К.. Изяснява се още, че заключението от периодичния преглед е, че превозното средство се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 01.02.2023 г. в контролнотехнически пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, находящ се в гр.

Пловдив, бул. „Академик Петър Динеков“ № 8 и притежаващ Разрешение №1858, е извършен периодичен технически преглед на лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. № ***, собственост на К.Г.Г.. Доказано е и че техническият преглед е извършен от комисия, чийто *** е бил жалбоподателят З. Л. Л.. От обективна страна от показанията на свид. Д., който е очевидец, както и от съдържанието на видеозаписа, се установява и че при провеждането на периодичния преглед за проверка на техническата изправност на автомобила с рег. № ***, от страна на техническия специалист не е извършено измерване на димност в отработените газове. Извършването на тази проверка е включено като елемент от Методиката за осъществяване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – в част 8 „Вредно въздействие“, т. 8.2 „Емисии в отработените газове“. Въпреки това доказва се, че в протокола № 31105759 от 01.02.2023 г. заключението от извършения преглед на автомобила е, че той се допуска до движение по пътищата, отворени за обществено ползване, макар при прегледа да не е извършено дължимото измерване на димността в отработените газове.

При правилно установена фактическа обстановка в наказателното постановление съдът намира, че при издаването на обжалвания акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН е допуснато неправилно приложение на материалния закон, довело до мултиплициране на отговорността на жалбоподателя чрез налагане на три наказания, но само за едно деяние, за което са издадени три отделни наказателни постановения. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., която 4 задължава председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане на прегледа от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за тази дейност, определени в наредбата.

Съгласно приложимата санкционна норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП предпоставките за прилагане на неблагоприятните последици под формата на административно наказание са председателят на комисията, провеждаща прегледа, да допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с Наредба № Н-32/16.12.2011 г., или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени със същата наредба.

При така очертаната правна рамка се налага извод първо, че нарушението е с особен субект – председател на комисия, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство.

Материалноправното задължение за председателя е да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодичните прегледи на превозните средства от страна на техническия специалист и да не допуска прегледът да бъде извършен в нарушение на изискванията, определени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Поведението на председателя на комисията, което би било годно изпълнително деяние на нарушението, е описано от правна страна общо и абстрактно в чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП и може да приеме две проявни форми: