Определение № 2476 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2476 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502607 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 25.09.2024 г. по гр. дело № 752/2024 г. на Софийския окръжен съд е повдигнат спор за подсъдност със Софийския градски съд във връзка с искова молба с вх. № 273678/3.02.2021 г., подадена от К. И. Д. срещу „Мото Пфое“ ЕООД.

Спорът за подсъдност е допустим, като компетентен да го разгледа на основание чл. 122, изр. 1 ГПК е САС.

Софийският градски съд е бил сезиран от К. И. Д. с искова молба от 3.02.2021 г., по която първоначално е било образувано гр. д. № 1451/2021 г., срещу „Мото Пфое“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 26.10.2015 г. ищцата като продавач е сключила с купувача „Медиа Груп“ ЕООД предварителен договор за продажба на собствения си поземлен имот с площ от 2 751 кв. м., представляващ нива в землището на с. Волуяк, м.

„Раздолци“, с кадастрален идентификактор ***, срещу цена от 98 000 евро и уговорено авансово плащане /капаро, задатък/ от купувача в размер на 29 000 лв., при уговорен срок за сключване на окончателния договор – 1 месец от подписване на предварителния договор. Непосредствено преди нотариалното изповядване на окончателния договор купувачът е установил наличието на вписана искова молба относно имота, което довело да отлагане на сделката, а на 20.01.2016 г. купувачът връчил на ищцата изявление за разваляне на предварителния договор и е отправил искане за връщане на капарото. На 16.02.2016 г. на ищцата били връчени съдебни книжа за предявен срещу нея от ответника „Мото Пфое“ ЕООД иск по чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 108 ЗС, предмет на гр.д. № 8638/2015 г. на СРС, встъпвайки в правата на неговия длъжник „Интер Транспорт“ ЕООД, с твърдението, че процесният имот бил собственост на същия длъжник. Искът по чл. 108 ЗС бил основан на решението от 22.07.2011 г. по гр.д. № 4187/2010 г. на СГС, с което е прогласен за нищожен 1 договорът за покупко-продажба, по силата на който ищцата е придобила имота, което решение на СГС обаче е било обезсилено поради отказ от иска с определение от 2.05.2012 г. по гр.д. № 3628/2011 г. на САС, но това обстоятелство не е било известно на ищцата и на съда към онзи момент. Поради настояванията на купувача по предварителния договор ищцата върнала уговорения задатък в двоен размер с банкови преводи от 28.09.2016 г. и 7.11.2016 г. Твърди се, че завеждайки иска по чл. 108 ЗС ответникът злоупотребил с правото на иск и е действал недобросъвестно, като не е положил дължимата грижа, за да установи, че съдебното решението, на което е основан искът, е било обезсилено и не е влязло в сила. С това на ищцата били причинени имуществени вреди в общ размер на 58 000 лв., от които 28 000 лв. – претърпени загуби и 28 000 лв. – пропуснати ползи. За заплащане на същите суми е предявен осъдителен иск срещу ответника, квалифициран по чл. 49 ЗЗД.

С определение от 13.10.2021 г. съдът е конституирал като помагач на ответника третото лице Софийски градски съд.

С решение от 4.05.2022 г. на СГС искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен.

С решение от 10.03.2023 г. по гр.д. № 1907/2022 г. на САС е обезсилено решението от 4.05.2022 г., като делото е върнато за ново разглеждане на СГС с указания за разглеждане на действително предявения иск по чл. 21, ал. 2 ЗЗД. Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 2489/21.05.2024 г. по гр.д. № 3971/2023 г. на ВКС.

След връщане на делото в СГС е било образувано гр.д. № 6265/2024 г. С определение от 2.08.2024 г. съдът е изпратил производството по подсъдност на Софийския окръжен съд.

Приел е, че поради участието на СГС като подпомагаща страна на ответника, е налице основание за отвод на всички съдии в СГС по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, като гаранция за разглеждането на делото от независим и безпристрастен съд. Приел е, че по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, предвиждаща, че при подобна ситуация делото следва да се изпрати на най-близкия родово компетентен съд.

Впоследствие делото е било образувано като гр. д. № 752/2024 г. на СОС.

За да повдигне спора за подсъдност с определение от 25.09.2024 г. СОС се е мотивирал с това, че не е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, а един съдия не може да преценява дали биха били налице основания за отвод по чл. 22 ГПК спрямо други съдии от същия съд.

При така установените обстоятелства, Софийският апелативен съд намира следното по повдигнатия спор за подсъдност:

Учудващо е, че спорът за подсъдност се повдига едва по повод повторно разглеждане на делото от първата инстанция, която при първоначалното разглеждане не е открила проблем със своята подсъдност, а и въззивната и касационна инстанции също не са открили такъв, поради което са постановили връщане на делото на същия съд, а не на друг. Само това е достатъчно за неправилността на позицията на СГС – при повторно разглеждане на спор след акт на горна инстанция, делото подлежи на разглеждане от този съд, на който горната инстанция го е изпратила, освен ако е настъпило ново обстоятелство, налагащо промяна в 2 подсъдността, каквото в случая не е налице. Наред с това следва да се добави и следното:

Не е спорно, а и съответства на данните по делото, че по общите правила за подсъдността по глава 12 от ГПК делото е местно подсъдно на СГС като първа инстанция.

Обстоятелството, че като подпомагаща страна в производството участва и самият СГС в качеството на юридическо лице, не е от значение за подсъдността. Противно на приетото от СГС липсва основание за прилагане по аналогия на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, предвиждаща, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на найблизкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд.

От една страна, правоприлагане по аналогия е допустимо само при непълнота в нормативната уредба /чл. 46, ал. 2 ЗНА/, докато в случая такава липсва – правилата на глава 12 от ГПК съдържат уредба, на база на която може да се определи местната подсъдност по настоящия исков спор.

От друга страна, самата разпоредба на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, приета през 2019 г., е специална. Нейната цел е да уреди изключение от общата подсъдност на споровете по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Специалният й характер изключва възможността тя да се прилага /вкл. по аналогия/ за искови производства извън обхвата на ЗОДОВ. Самото й приемане през 2019 г. е въпрос на законодателна целесъобразност с оглед обстоятелството, че предметът на споровете по ЗОДОВ много често е свързан с осъществяване на правораздавателна дейност.

Законодателят не е въвел подобно правило сред общата уредба на подсъдността по глава 12 от ГПК, поради което към днешна дата това правило може да се прилага само за делата по ЗОДОВ. Отделен е въпросът, че релевантно за прилагането на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е участието като ответник по делото на същия съд, но не и участието му като друг вид страна – ищец или подпомагаща страна. В настоящия случай се касае за участие на подпомагаща страна, а не на ответник.

Ирелевантна за подсъдността е преценката за наличие на основание за отвод по чл. 22 ГПК, доколкото такива отводи по делото не са правени, а хипотезата на чл. 23, ал. 3 ГПК към момента не е налице.

С оглед на изложеното компетентен да разгледа процесната искова молба е СГС, поради което делото следва да се изпрати на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба с вх. № 273678/3.02.2021 г., подадена от К. И.

Д. срещу „Мото Пфое“ ЕООД, е Софийският градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4