Определение № 1328 от 17.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1328 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Милена Карагьозова

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500846 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 ал.1 във връзка с чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Трифо-1“ ООД гр. Севлиево, подадена чрез пълномощника му адв. Ел. Ф. от САК против определение № 368 от 08.08.2025г. постановено по гр.дело № 606/2025г. по описа на СвРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения от него срещу ответника осъдителен иск.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно определение, с оглед решаващия извод на районния съд, че молбата за допускане на обезпечение е нередовна, тъй като не е посочена обезпечителна мярка, а в това производство не следва да се дават указания за поправянето й. Изтъква се, че поради технически пропуск в действителност не е посочена исканата обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на ответника, но се акцентира, че съгласно трайната съдебна практика, при нередовност на молбата за обезпечение съдът следва да даде указания за отстраняването им, а не да се произнася по същество на искането. Посочва се, че нормата на чл. 395 ал. 2 ГПК, която задължава съда да се произнесе по искането за обезпечение в деня на депозирането му, не изключва приложението на чл. 101 ГПК. В тази връзка се допълва, че съдът е длъжен да процедира по реда на чл. 101 ГПК, ако констатира нередовности на молбата за обезпечение, а не следва да я отхвърля като неоснователна, поради това. Отделно от това се релевират оплаквания, че съдът е пристъпил към размяна на съдебни книжа по чл. 131 ГПК, без да е влязъл в сила акта му за отхвърляне на искането за обезпечение. По изложените съображения се иска от 1

ВТОС да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се уважени молбата за обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството ответник.

Препис от частната жалба не е връчен на ответника на основание чл. 396 ал. 2 изр. 2 ГПК.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частният жалбоподател е предявил срещу ответното дружество обективно съединени частични искове с правно основание чл. 327 ал. 1 ТЗ за заплащане на дължима цена в общ размер на 50 000 лв. от общо дължими 98 439, 23 лв. за продадени местни продукти по издадени в периода 27.03.2025г. – 11.04.2025г. фактури.

Изложил е твърдения, че е доставил, а ответника е получил посочените във фактурите количества месо, но не е изпълнил задължението си за плащане на падежа. С исковата молба ищецът е направил особено искане за обезпечаване на предявените от него искове, без обаче да посочи конкретна обезпечителна мярка по см. на чл. 397 ал. 1 ГПК. С обжалваното определение молбата за обезпечение е отхвърлена, поради нередовност на същата, тъй като молителят не е посочил обезпечителна мярка в нарушение на чл. 395 ал. 1 ГПК, а съдът не може служебно да налага обезпечителни мерки, извън поисканите.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /арг. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр чл. 396 ал. 1 ГПК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Обезпечението цели защита на спорното материално право, като осуетява опасността от промени, които би предприел ответникът, за да попречи на реализирането на тази защита и предполага вероятна основателност на иска.

Предпоставките, които кумулативно трябва да са налице за допускане на обезпечението, съгласно чл. 391 ГПК, са следните - искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. В съответствие с чл. 395 ал. 1 ГПК посочването на една или повече обезпечителни мерки /арг. чл. 397 ал. 2 ГПК/ е част от задължителното съдържание на молбата за допускане на обезпечение. Неизпълнението на това задължение от молителя препятства съда да извърши преценка за нейната адекваност спрямо обезпечителния интерес и има за последица отхвърляне на молбата за обезпечение.

В случая направеното от жалбоподателя искане за обезпечение е страдало от този порок, тъй като в него е липсвало посочване на желаната обезпечителна мярка.

2

Налице е нередовност на молбата по чл. 389 ГПК, която противно на изложените в жалбата оплаквания, според настоящият състав на ВТОС, не може да бъде отстранена в хода на производството по чл. 390 ГПК. Законодателят не е предвидил в него да се развие процедура по отстраняване на нередовности, както е сторил това при исковата молба – чл. 129 ал. 2 ГПК. Нито тази норма, нито нормата на чл. 101 ГПК намират приложение в обезпечителното производство, тъй като с оглед особеното правило на чл. 395 ал. 2 ГПК молбата за обезпечение се разрешава в закрито заседание в деня на постъпването й. Идеята на обезпечението е съдът да се произнесе бързо и то по основателността на искането в деня на постъпване на молбата. Извод, който следва от използвания от законодателя термин, описващ дейността на обезпечителния съд „разрешава“ в смисъла на намиране на решение на повдигнатия въпрос. Още повече, че с определението по искането за обезпечение, съдът не се произнася по същество на правен спор и няма пречка да бъде сезиран отново, с редовна и съответстваща на закона молба, по която да се произнесе по друг начин /Определение № 469/30.12.2008г. по ч.гр.д. № 2188/2008г. на V г.о. на ВКС/.

Следователно при тази уредба на обезпечителното производство съдът няма основание респ. задължение да поправя нередовното искане по чл. 389 и чл. 390 ГПК, поради което произнасянето му по съществото на молбата с оставянето й без уважение, тъй като не е посочена конкретна обезпечителна мярка, както е в случая, не сочи на допуснато от него съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на атакувания съдебен акт.

Дори в обезпечителното производство на основание чл. 101 ГПК, съдът да може да дава указания за отстраняване на нередовностти на молбата за обезпечение, както е посочено в цитираното от жалбоподателя определение на ВКС, въззивният съд като инстанция по същество /арг. чл. 396 вр. чл. 278 ал. 2 ГПК/, действаща в условията на пълен въззив /ТР № 6/2017г. на ОСГТК/, следва да съобрази направените с частната жалба уточнения на същата, насочени към отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд нейни нередовности, а не да връща делото на последния за произнасяне, съобразно поправената молба.

В случая с частната жалба молителят е посочил, че исканата от него обезпечителна мярка е запор върху банковите сметки на ответника. Макар формално да се касае за уредена в закона мярка за обезпечение – запор върху вземания на длъжника – чл. 397 ал. 1 б. „б“ ГПК, доколкото липсва конкретизация върху кои банкови сметки или поне върху сметки в кои банки се иска налагане на запора, молбата за обезпечение отново не отговаря на изискването на чл. 395 ал. 1 ГПК.

Липсва предмет на изпълнение по см на чл. 507а вр. чл. 508 ГПК, тъй като вземането на длъжника, което ще се запорира не е индивидуализирано с посочване на трето задължено лице – банка, която да изпълни запора. Налагането на запор върху банковите сметки на ответника, така както се иска, без да се посочи в коя кредитна 3 институция са разкрити те, е неизпълняема обезпечителна мярка. За да се приведе в изпълнение запора от съдебен изпълнител, поне трябва да се посочи съответна кредитна институция, която да е адресат на запорното съобщение по см. на чл. 508 ГПК. Съдът не може по свое усмотрение, ако това не е сторено от молителя, да определя банките и тяхната поредност, при налагане на запора върху вземанията на длъжника.

В тази връзка настоящият състав на ВТОС намира, че молбата за обезпечение не следва да се уважава, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 395 ал. 1 ГПК – липсва надлежно посочване на допустима от закона обезпечителна мярка по чл. 397 ал.

1 б. „б“ ГПК, което препятства преценката му за нейната съответност по отношение на обезпечителната нужда. Този порок на искането за обезпечение не е отстранен от молителя и с подадената от него частна жалба, поради което обжалваното определение, с което то е оставено без уважение, поради нарушение на изискването на чл. 395 ал. 1 ГПК, се явява правилно и следва да се потвърди. Оплакването на жалбоподателя, че районният съд е постановил размяна на съдебни книжа с ответната страна, преди да се стабилизира акта му по молбата за обезпечение е неотносимо към правилността на обжалваното определение, а и не държи сметка, че процедурният закон не поставя подобно изискване, като необходима предпоставка за постановяване на разпореждането по чл. 131 ГПК, при наличие на искане за обезпечение на предявения иск.

Настоящото произнасяне не съставлява пречка за ищеца да поиска отново налагането на обезпечителната мярка запор върху банковите сметки на ответника, стига обаче да сезира съдът, пред който делото е висящо, с надлежно искане, отговарящо на изискванията за редовност по чл. 395 ал. 1 ГПК, при съобразяване на гореизложеното.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 368 от 08.08.2025г. постановено по гр. дело № 606/2025г. по описа на РС – Свищов.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5