Решение № 349 от 05.11.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. гр.Велинград, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А Гражданско дело № 20235210101079 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Н. П., чрез адв. Д., против Е. М. Г., И. Д. А., Н. Н. Т., М. Ц. П., И. Ц. П., М. Ц. П., С.

Ц. П. за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 593/1602 (или 2/3 от 593/1068) идеални части от реална част с площ от 160 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при граници на реалната част: от изток - ПИ с идентификатор ***, от юг - ПИ ***; от запад - бул. „Съединение“, от север - границата между парцел VII и парцел VIII по обезсиления план на гр.

Велинград от 1957 г., която реална част неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца.

Ищецът твърди, че е собственик на 593/1602 (или 2/3 от 593/1068) идеални части от поземлен имот с планоснимачен № 1600, за който бил отреден парцел VIII в кв. 71 по плана на гр. Велинград от 1957 г., който по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 02.08.2021 г., е означен като имот с идентификатор *** по КККР,

Излага, че по силата на покупко-продажба, обективИ.на в Нотариален акт № 215, том II, дело 476 от 1961 г. за продажба на недвижим имот, придобил правото на собственост заедно с майка си Б. Благова П., 1 понастоящем починала на 405/880 идеални части от имот планоснимачен номер 1600, за който бил отреден парцел осми в квартал 71 по плана на гр.

Велинград, кв. Лъджене, с реално ползване на 405 кв. м., в източната част на парцела и с вход към булеварда по протежение на северната граница на парцела, на три метра от границата. Останалите 475/880 идеални части от имот пл. №1600, за който е отреден Парцел VIII, в кв. 71 по действащият по това време план на гр. Велинград, били собственост на Д.А.Д. иС.Л.Д по силата на договор за покупко- продажба, обективИ.на в Нотариален акт № 91/1961 г. за продажба на недвижим имот.

Към имот с планоснимачен номер 1600, за който би отреден парцел XIV в кв. 71 по плана от 1957г. на Велинград, по регулация били придадени част от имот пл. № 1601, собственост на братя А и Й.К, с площ от 170 кв. м., при съседи на реалната част братя Колчагови, Б. и Б. П.и и част от имот с пл. № 1597, собственост на наследниците на Януш П., с площ 18 кв. м. при съседи: наследници на А. П. и Б. и Б. П.и. За придаваемите места по регулация бил съставен Нотариален акт № 290, том II, дело 455/1971 г. По този начин ищецът и починалата му майка Б. П. придобили общо 593/1068 ид. части от съсобствения им с Д С.Д имот планоснимачен номер 1600, за който бил отреден парцел VIII от квартал 71 по плана на Велинград по обезсиления план на гр. Велинград.

По силата на съдебна делба от 17.03.1975 г. по гр. д. № 111/1975 г. на РСВелинград ищецът станал изключителен собственик на съсобствения дотогава с майка му Б. П. имот.

Сочи, че ответниците били съсобственици на съседния от север имотпоземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград (предишен парцел VII за имот планосномачен номер 4174, 4175 в кв. 71 по плана на Велинград), от който Н. Н. Т. притежавал 100 кв. по силата на Нотариален акт № 12 от 1984г., Е М. Г. - 219 кв. м. по силата на Нотариален акт № 23 от 02.09.1988г., Ц.М П. - 219 кв. м. по силата на Нотариален акт № 23 от 02.09.1988г., И. А.- 140 кв. м. по силата на Нотариален акт № 215/1980 г., Е Г. и Цветко П. - 170 кв. м. по силата на Нотариален акт № 108/1997 г. След смъртта на Ц.М П. на 14.01.2023 г., притежаваният от него дял бил наследен от законните му наследници- ответниците М. Ц. П., И. Ц. П., М. Ц. П., и С. Ц.

П..

Поддържа, че съгласно документите за собственост собствения на ответниците поземлен имот бил с площ от 848 кв. м., а този на ищците с площ 1 068 кв. м.

По времето на КРП от 1957г., бил одобрен архитектурен проект за гараж в собствения на Б. П. парцел VIII, кв.71, издадено било строително разрешение и скица с виза за гаража, през 1979 г. По същото време, и в рамките на същата процедура, били издадени съответните строителни документи за изграждане на гараж в съседния парцел VII (собственост на ответниците и на калкан с гаража на ищеца). По действащия тогава 2 регулационен план границата между двата гаража минавала точно на регулационната линия между Парцел VII и Парцел VIII (т.е. - границата между двата парцела разполовявала лицето на гаража на две еднакви и симетрични части, като всеки гараж попадал изцяло в парцела на съответния собственик).

По действащия РП на гр. Велинград от 2004г. имотът на ищеца представлявал урегулИ.н поземлен имот УПИ VIII - 4173, в кв.71 по плана на гр.Велинград, при граници от север УПИ VII - 4174, 4175/на ответниците/, на изток УПИ XX - 4387, УПИ XIX -4389, на юг УПИ IX - 4473 и на запад имот пл.№ 9599 - булевард „Съединение”, а имотът на ответниците - урегулИ.н поземлен имот УПИ VII - 4174, 4175, в кв.71 по плана на гр.Велинград, при граници от север УПИ V-4176 и УПИ XXII-4200, на изток УПИ XXI-4386, на юг УПИ VIII-4173 и на запад имот пл.№ 9599 -булевард „Съединение”.

Твърди, че след одобряване на новия регулационен план на гр.

Велинград през 2004 година северната регулационната граница на имота на ищеца, съответно южна граница на имота на ответниците, погрешно и без каквото и да е основание била изместена около три метра на юг. По този начин неправилно и неправомерно реална част с площ от 160 кв. м. от имот пл. № 4174 в кв. 71, с граници на север-УПИ VII - 4175, на изток УПИ XX - 4387, на юг УПИ VIII- 4173 и на запад имот пл.№ 9599 - булевард „Съединение“ била отразена като част от имота на ответниците. Това именно бил входът откъм булеварда по протежение на северната граница на парцел VIII на три метра от границата, учреден в полза на ищеца с Нотариален акт №215, том II, дело 476 от 1961 г..

Счита, че промяната на регулационната граница по плана от 2004 г. нямала вещнопрехвърлителен ефект. Ответниците никога не са придобивали право на собственост върху спорната реална част от земята и върху сградите на ищеца, попадащи в тази реална част (сега отразени като сгради с идентификатори *** и ***).

С приемане на кадастралната карта и кадастралния регистър на град Велинград, област Пазарджик, утвърдени със Заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, грешката не била поправена и отново била възпроизведена, като процесната реална част от 160 кв. метра от имота на ищеца неправилно била заснета в имота на ответниците.

След одобряване на КККР на гр. Велинград, две сгради на ищеца Б. П. гараж с площ от 20 кв.м., погрешно бил отразен като сгР. с идентификатор ***, а склад с площ от 18 кв.м. погрешно бил отразен като сгР. с идентификатор ***, като попадащи в имота на ответниците.

Настоява, че е собственик на процесните 593/1602 (или 2/3 от 593/1068) идеални части от реална част с площ от 160 кв. м. освен на основание покупкопродажба, делба и придаване по регулация, евентуално на основание давностно владение, упражнявано лично от 1961 г. и изключително от него и съпругата му Радка П., непрекъснато и необезпокоявано след брака им от 1965 3 г., респективно - от 1971 г. за придадените по регулация части) до смъртта на Радка П. през 2021 г., а след това и до настоящия момент от него и останалите наследници на Радка П..

На 11.09.2023г., при направена проверка в община Велинград установил, че на ответниците им е издадено от главния архитект на община Велинград Разрешение за строеж № 128/23.06.2023г. за изграждане на „Ажурна огР. с плътна част до 0.60 м. и височина до 2.20м. по част от южна регулационна линия, с дължина 31 м. л. в УПИ VII-4147, 4175, кв.71, представляващ ПИ с идентификатор *** по действащата КККР на гр. Велинград, шеста категория.

Твърди, че до настоящия момент, повече от 60 години двата съседни имота - на ищеца Б. П. (сега ПИ с идентификатор ***) и съседният имот на ответниците (сега ПИ с идентификатор ***), не били ограждани с никаква огР. между тях.

Твърди, че единственият възможен достъп до собствения му имот и построената в него жилищна сгР. с площ от 73 кв. метра, намИ.ща се в източната част на имота, отразена като сгР. с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, до гаража му, отразен като сгР. с идентификатор *** и до склада му с площ от 18 кв.м., отразен като сгР. с идентификатор ***, вече повече от 60 години и понастоящем се осъществявал по съществуващия проход от двукрила метална оградна врата от към бул. „Съединение“, в гр. Велинград към дъното на двата парцела.

Това пораждало правен интерес от установяване на правата на ищеца върху частта от неговия имот, заснет погрешно като част от имота на ответниците.

Иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 593/1602 (или 2/3 от 593/1068) идеални части от реална част с площ от 160 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при граници на реалната част: от изток - ПИ с идентификатор ***, от юг – ПИ

*** от запад - бул. „Съединение“, от север границата между парцел VII и парцел VIII по обезсиления план на гр. Велинград от 1957 г., която реална част неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо като част от поземлен имот с идентификатор вместо като част от имот с идентификатор *** собственост на ищеца.

ПретендИ. разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Н. Т. , счита иска за основателен, поради което следва да се уважи.

Не оспорва изложените в исковата молба факти.

НамИ., че е допусната грешка с одобряването на новия план на гр.

4

Велинград през 2004г., която не е поправена и е възпроизведена в приетите КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с което били увредени имотните права на ищеца, тъй като се преустановявал достъпът му до собствените му дворно място, къща, гараж и складово помещение.

Излага, че не е бил питан и не е давал съгласие да се извърши подобна промяна, както и да се строи ажурна огР..

Поддържа, че на 06.01.2023г. дал пълномощно, нотариално заверено на фирма ЕТ „Бучков-91-Васил Бучков”, ЕИК 822026265 за изменение на кадастралната карта и най-вече по искане на един от съсобственици за нанасяне на корекции на негови сгради в имота. Впоследствие научил, във връзка с настоящото дело, че с това пълномощно е злоупотребено и по тази причина на 16.06.2023г. го е оттеглил с нарочна декларация.

Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което не следва да му се възлагат сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. М. Г. и И. Д. А. оспорват основателността на иска.

Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения, че е налице грешка в кадастралния план на гр. Велинград и неправилно реална част с площ от 160 кв. м. била нанесена като част от собствения им поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, вместо като част от имот с идентификатор ***.

Оспорват твърдението, че между двата имота никога не е имало огР..

Излагат, че първоначално е имало огР. от дървени колове с бодлива тел, изградена точно по регулационната линия между двата имота от улицата навътре и е достигала на 2-3 метра преди гаражите. Тази огР. съществувала до смъртта на дядото на ответницата И. А.-Н. П. през 1997г.. Впоследствие е била премахната от ищеца, както и засадените от Н. П. малини, дървета и храсти.

Оспорват, че ищецът притежава 593/1602 (или 2/3 от 593/1068) идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.