Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 903 от 08.11.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 818/2024
Вид
Определение № 903
Подписан
08.11.2024
В сила
12.04.2025
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 903 гр. ХАСКОВО, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д. Въззивно частно гражданско дело № 20245600500818 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

В.гр.дело № 678/2024 г. е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 11039/10.07.2024 г., подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Б. В. С., Кюстендилска адвокатска колегия срещу определение № 910/06.06.2024 г. по гр.дело № 2581/2023 по описа на РС-Хасково. Делото е върнато на РС-Хасково за администриране.

След връщане на делото в ОС- Хасково е образувано в.ч.гр.дело № 818/2024 г. по описа на ОС-Хасково.

С определение № 910/06.06.2024 г. по гр.дело № 2581/2023 по описа на съда, РСХасково е оставил без уважение молба с вх.№ 8032/21.05.2024 г. подадена от ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Б. В. С., Кюстендилска адвокатска колегия за изменение на решение № 258/29.03.2024 г. на РС- Хасково по гр.дело № 2581/2023 г., в частта за разноските като бъде намалена присъдената държавна такса в полза на ищеца Г. С. Д. до размера на сумата от 288,00 лв., както и присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата С. П., АК- Пловдив адвокатско възнаграждение до минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.1,т.4 от Наредба № 1/09.10.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или да бъде определен по- нисък размер.

Недоволен от определението е останал жалбоподателят „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, който твърди в частната жалба, че определението е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилност. Намира размера на присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерен, доколкото пред РС - Хасково е бил предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит №3328/13.12.2022г. е недействителен.Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е обосновал подробно констатации относно фактическата и правна сложност на спора, което в случая е от значение, тъй като делото не се отличавало с особена фактическа и правна сложност и не са налице условия за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 1318,00 лв. и същото се явява прекомерно. Неправилно първоинстанционният съд определил и размера на 1 присъдената в полза на ищцата държавна такса, като същата е изчислена върху некоректно посочения материален интерес в размер на 10 200,00 лв. Сумата в размер на 10 200,00 лв. включвала главницата в размер на 3000,00 лв., която въпреки, че процесният договор е обявен за недействителен оставала дължима на основание чл.23 от ЗПК, поради което считат,че не следва да се взема предвид при определяне цената на иска с оглед на което и материалният интерес е в размер на 7200,00 лв. и съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавната такса е в размер на 288,00 лв.

Неправилно първоинстанционният съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение приложил чл.7, ал.2,т.3 от НМРАВ, изчислявайки минималното адвокатско възнаграждение върху сумата от 10 200,00 лв.. Считат, че е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от НМРАВ и размера на минималното адвокатско възнаграждение следва да се изчисли върху сумата от 7200,00 лв. и размерът е 1020,00 лв. Излагат се и съображения, че независимо от изчисления минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минималния размер. Съгласно т.3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004 г. касаят договорните отношения между адвокат и клиент и не обвързват съда. Поддържа се становище, че размера на адвокатското възнаграждение следва да се определи под минимума предвиден в наредбата, като се приложи Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване отправено от СРС, в което е прието, че член 101,параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4,параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочена е съдебна практика по отношение определяне на размера на възнагражденията по чл.38 от ЗАопределение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, в което е направен сравнителен анализ между предоставянето на адвокатска услуга по реда на чл.38 ЗА и по Закона за правната помощи се поддържа становище, че въведеното в чл.38, ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа,създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява в нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС,в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС.С оглед изложеното считат, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до по-нисък размер определен от съда.

Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РСХасково и да постанови ново, с което да уважи искането в молбата по чл.248 ал.1 ГПК като намали присъдената в полза на ищеца държавна такса до размер на 288,00 лв. и намали присъденото в полза на адв. С. П. адвокатско възнаграждение до минималния размер съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. алтернативно до определен от съда по –нисък размер съгласно гореизложеното и с оглед фактическата и правна сложност и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Ответникът по частната жалба Г. С. Д. чрез пълномощника си адв. С. Ж. П., АКПловдив оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Считат,че първоинстанционният съд правилно е определил държавната такса.Цената на иска е 10 200,00 лв. и представлява общата дължима сума от потребителя по договора за потребителски кредит № 3328/13.12.2022 г., признат за недействителен от съда. Видно от договора за потребителски кредит общият размер на всички погасителни вноски е 10 200,00 лв.Разноските за адвокатско възнаграждение се определят въз основа на цената на иска или 2 материалния интерес и съгласно чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ възнаграждението в размер на 1318,00 лв. Считат, че цитираното решение по дело С-438/22 на СЕС не изключва приложението на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗА и чл.78, ал.5 ГПК, във вр. с чл.1 от Наредбата са приети в изпълнение на и са насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици са присъщи на преследването на тази цел./ определение № 517/09.02.2024 г. по в.ч.гр.дело № 134/2024 г. на ОС-Варна

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Гр.д.№ 2581/2023г. по описа на Районен съд-Хасково е образувано по искова молба на Г. С. Д., подадена чрез пълномощник срещу ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр.София.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД ,вр. чл.10аЗПК,вр. чл.11,ал.1,т.9 и т.10 и чл.21,ал.1 ЗПК. Цената на иска е 10 200 лв.

С решение № 258/29.03.2024 г. по гр.дело № 2581/2023 г.по описа на РС-Хасково предявеният иск е бил уважен като съдът е приел за установено в отношенията между страните, че сключеният между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК 200604885 и Г. С. Д. индивидуален договор за потребителски кредит № 3328/13.12.2022 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.26,ал.1 ЗЗД, вр. чл.10аЗПК,вр. чл.11,ал.1,т.9 и т.10 и чл.21,ал.1 ЗПК.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата въззивна инстанция е определението, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника в частта на разноските – да бъде намалена присъдената държавна такса в полза на ищеца Г. С. Д. до размера на сумата от 288,00 лв., както и присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата С. П., АК- Пловдив адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА. Районен съд Хасково е приел, че присъдената държавна такса в полза на ищеца Г. С. Д. в размер на 408,00 лв. е определена правилно с решението. Законосъобразно и правилно е и определеното възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.,като считат,че определеният размер е справедлив и обоснован, а доводите на процесуалния представител на ответника неоснователни, поради което е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за държавната такса и за разноските.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Относно присъдените в полза на ищцата разноски за държавна такса определението е правилно и следва да се потвърди. Първоинстанционният съд правилно е определил държавната такса. Съгласно чл.69, ал.1,т.4 ГПК цената на иска по искове за съществуване, унищожаване или за разваляне на договор се определя от стойността на договора, която в конкретния случай е 10 200, 00 лв., а не 3000,00 лв., както твърди ответника.Видно от договора за потребителски кредит чиято недействителност е обявена с решението общият размер на всички погасителни вноски е 10 200,00 лв. Цената на иска е 10 200,00 лв., а ДТ 408,00 лв. / 10200,00 лв. Х 4%/ съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Относно присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адв.С.

П., АК-Пловдив адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че в правната уредба 3 относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретният казус и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на претендираното от ищцата право – да се обяви недействителността на сключения между страните по делото договор за потребителски кредит. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което настоящият състав на въззивния съд счита, че справедливо би било адвокатското възнаграждение да бъде определено под сумата от 1318,00 лв., който размер се явява прекомерен и непропорционален. Разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл.38 ал.2 от ЗА и са за оказана безплатна правна помощ. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ следва да бъде отчетен положения от пълномощника на ищцата труд изразяващ се в подаването на исковата молба, съдържаща съображения по съществото на спора. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са присъствали. Не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства.