Решение № 1805 от 23.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. Бургас, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №

20222120103979 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.240 от ЗЗД, и чл.9 от ЗПК, предявени от ”Профи Кредит България” ЕООД, гр.София, против К. С. Б. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2002/2022г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от 759.95 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 30040326781/30.10.2019г. и анекси към него – № 1/25.02.2020г., № 2/27.01.2021г. и № 3/04.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022г. до окончателното плащане. По отношение на сумите: 187.64 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.03.2021г. – 25.01.2022г., 188.53 лв. – възнаграждение за услуга ”Фаст”, 577.50 лв. – възнаграждение за услуга ”Флекси” и 207.70 лв. – мораторна лихва за периода от 02.01.2020г. до 25.01.2022г. сочи, че заявлението му е било отхвърлено. Твърди и че след като е получил препис от заповедта, ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК и на дружеството е било указано да предяви искове за вземанията си. Предвид това моли Съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на К. Б., че дължи главницата, ведно със законната лих-ва, както и да го осъди да му заплати останалите суми. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което дължи само остатъка от главницата – съобразно чл.23 от с. з., евентуално – че е унищожаем, като сключен поради крайна нужда, при явно неизгодни условия – чл.33 от ЗЗД. Счита, че е погасил задълженията си – поради извършени плащания в общ размер на 2 152.41 лв., а при условията на евентуалност е направил възражение за прихващане за остатъка от дължимата главница, както и за договорното възнаграждение – със сумата от общо 766.03 лв. – възнаграждения за допълнителните услуги, платени от него, рес1 пективно – получени от дружеството, без основание, въз основа на недействителните клаузи за тях. Иска от Съда да отхвърли претенциите.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По заявление на ”Профи Кредит България” ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К. С. Б. за главницата и законната лихва по ч. гр. дело № 2002/2022г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът – ответник по делото, е подал възражение.

За останалите процесни суми заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителен и осъдителни искове.

Представен е Договор за потребителски кредит № 30040326781, сключен от страните на 30.10.2019г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата 1 400 лв., от която 882.40 лв. за рефинансиране на предходни задължения, а последният се е задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 667.28 лв. – 48.89 % ГПР и 41 % ГЛП, както и да му заплати възнаграждения за закупени услуги ”Фаст” и ”Флекси”, съответно – от 420 лв. и 1 260 лв., общо 3 747.28 лв., на 24 равни месечни вноски по 156.13 лв., с дата на погасяване – 1-ви ден от месеца, до 01.11.2021г. С анекси № 1/25.02.2020г. и № 2/ 27.01.2021г. към него са отложени плащанията на по една погасителна вноска, а с Анекс № 3/04.02.2021г. е уговорена нова падежна дата на вноските – 25-то число от месеца, с краен срок за погасяване на кредита – 25.01.2022г.

Възражението на ответника, че договорът за потребителски кредит е недействителен, съобразно чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, е основателно.

Безспорно, процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребите-ля, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допуска-ния, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”общата сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по него за потребителя.

В процесния договор за потребителски кредит, обаче, не е отразена действителната ”обща сума, дължима от потребителя“. Посочената в т.VI такава отчита само общия размер на кредита, без да включва общите разходи за заемателя, в това число и възнагражденията за услуги “Фаст“ и “Флекси“, които безспорно са ”допълнителни услуги“, пряко свързани с кредита, а по съществото си – скрита възнаградителна лихва. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, тъй като той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.

2

В случая, при получен кредит от 1 400 лв. и задължение за връщане на общо 3 747.28 лв. в рамките на две години, видно от заключението на вещото лице по ССЕ е, че реалният ГЛП е 120.32 %, а ГПР – 214.75 %.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В този смисъл – като не е включил посочените по-горе възнаграждения на значителна стойност в ”общата сума, дължима от потребителя“, заемодателят е заобиколил изискванията на закона за точното посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.

Такова е произнасянето на заповедния съд, както и на въззивната инстанция в производството по инстанционен контрол, което становище напълно съответства и на актуална-та съдебна практика, обективирана в Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/ 2021г. на ВКС, ГК, III г. о., и Определение № 50685/30.09.2022г. по гр. дело № 578/2022г. на ВКС, III г. о.

За пълнота – следва да се посочи и че клаузата за договорната лихва, сама по себе си, също е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД /основание, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като уговореният ГЛП от 41 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва – Решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о. Тази съдебна практи-ка е все още актуална – така Решение № 260038 от 16.10.2020г. по в. гр. д ело № 238/2020г. на ОС Добрич, Решение от 18.05.2021г. по в. гр. дело № 226/2021г. на ОС Пазарджик, Ре-шение № 4304 от 02.08.2023г. по в. гр. д ело № 8430/2022г. на СГС , Решение № 4190 от 27. 07.2023г. по в. гр. д ело № 13315/2022г. на СГС, Решение № 472 от 27.07.2023г. по в. гр. де-ло № 490/2023г. на ОС Благоевград , Решение № 301 от 12.07.2023г. по в. гр. д ело № 352/ 2023г. на ОС Перник , Решение № 112 от 20.06.2023г. по в. гр. д ело № 168/2023г. н а ОС Ло-веч, Решение № 809 от 15.06.2023г. по в. гр. д ело № 853/2023г. на ОС Пловдив, Решение № 124 от 5.05.2023г. по в. гр. д ело № 94/2023г. н а ОС Шумен, Решение № 133 от 31.03.

2023г. по в. гр. д ело № 142/2023г. на ОС Плевен и др., постановени в съответствие с даденото по въпроса разрешение с Определение № 527/09.06.2022г. по гр. дело № 151/2022г. на ВКС, ГК, III г. о., тъй като голяма част от заемните правоотношения не попадат в обхвата на ЗПК и поставянето на субектите, предоставящи потребителски/бързи кредити, в по-благоприятно положение от останалите заемодатели – чрез механично и безкритично приравняване на ГЛП с ГПР, съответно – и на потребителите в по-неблагоприятно от другите заематели, е недопустимо, а отделно от това – към настоящия момент лихвите по банковите кредити и по депозитите са много по-ниски от тези преди 10-15 години, което предполага и значително /неоснователно/ обогатяване, чрез годишна възнаградителна лихва над 30 до 50 %.

И както многократно е подчертавал настоящият съдебен състав, произнасянето на някои от съдилищата в обратната насока, не само че противоречи на обикновената житейска логика и на основни принципи на правото, включая и това – на ЕС, но и толерира порочни търговски практики, в увреда интересите на българските граждани.

В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лих-ва или други разходи по него.

От приетото по делото заключение на вещото лице по ССЕ се установява, че Б. е платил общо 2 152.41 лв. по процесния договор за кредит. Следователно, задължението му 3 от 1 400 лв. е погасено изцяло и той не дължи на ”Профи Кредит България” ЕООД претендираните в настоящото производство суми.

Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Обсъждането на останалите възражения в писмения отговор на ответника е безпредметно.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ”Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, искове за признаване за установено по отношение на К. С. Б., с ЕГН: **********, гр. Б. ***, че същият дължи сумата от 759.95 лв.

– главница по Договор за потребителски кредит № 30040326781 от 30.10.2019г., изменен с анекси № 1/25.02.2020г., № 2/27.01.2021г. и № 3/04.02.2021г. към него, ведно със законна-та лихва считано от 30.03.2022г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2002/2022г. на РС Бургас, както и за осъждането му да заплати на дружеството сумите: 187.64 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.03.2021г. – 25.01.2022г., 188.53 лв. – възнаграждение за услуга ”Фаст”, 577.50 лв. – възнаграждение за услуга ”Флекси”, и 207.70 лв. – мораторна лихва за периода от 02.01.

2020г. до 25.01.2022г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4