Решение № 2 от 08.01.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 120/2024
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 08.01.2025
- В сила
- 05.02.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а ал. 2 т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж ал. 1 изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 10б ал. 1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Девня, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200120 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц. представител – адв. Т. Я. от ШАК против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № 8504573444, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Въззивникът намира атакувания ЕФ за незаконосъобразен и претендира неговата отмяна, като излага пространствени аргументи в тази насока. На първо място счита, че за вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, а следва да се прилага общата процедура на ЗАНН и да се издаде АУАН. Сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ЕФ, като липса на дата и място на извършване на нарушението, както и че същия е издаден след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. Сочи на нарушено право на защита поради неяснота на вмененото му нарушение. Твърди още, че е налице техническа неизправност в ТОЛ системата , а не е извършено нарушение от въззивника. Счита, че издадения ЕФ е незаконосъобразен и противоречи както на закона, така и на международни правни норми на общностното право. Излага пространствени аргументи в жалбата си, въз основа на които претендира отмяна на обжалвания ЕФ и разноски по делото.
1
В първото по делото с.з., чрез проц. си представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото. Съдът, след
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2021 г. в 13:52 часа, в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на въззивника - ППС ***, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 17 000, с брой оси 2, категория Евро 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и технически допустима максимална маса на състава 40 000 се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол декларация или валидна маршрутна карта.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представените от страните, приети по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
2
В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.
По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С - 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно - наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал.
1 от Закона за пътищата, а именно - глоба или имуществена санкция в размер 2 500 лева, следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б ал.
3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.
Поради гореизложеното обжалвания електронен фиш подлежи на отмяна от съда като изцяло незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски. Въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в размер на 527, 33 лева, от които 550 лева за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие и 22, 33 лева за куриерска услуга и преписи от документи.
Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се преценява като неоснователно, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и напълно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от проц. представител работа.
3
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата №8504573444, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на Н. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: *** за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 527, 33 лева /петстотин двадесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4