Решение № 669 от 04.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501410 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 435, ал.2, т.4 и т.6 от ГПК.

Образувано по жалба, подадена от „Инвест 2020“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, бул. „****, офис център Р**, представлявано от изпълнителния директор С. М., против Разпореждане №2006/07.05.2025г. постановено по изп. д. № 431/2020г. по описа на ЧСИ С.

Г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с вх. № 12717/30.04.2025г. за прекратяване на принудителното изпълнение досежно СОС с идентификатор ***.525.60.8.2, ведно с прилежащите общи части 8.8/529 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***.526.60 и извършване на нова оценка.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на постановения от съдебния изпълнител отказ като се поддържа, че както първоначалният взискател, така и новоконституираният „Кредит инвест консулт“ ООД , не са поискали и насочили изпълнение по отношение на процесния недвижим имот, същият не е бил предмет на договорните ипотеки, по отношение на същият не е бил извършен опис ,недвижимият имот няма качеството на самостоятелен обект на правото на собственост и няма самостоятелно функционално предназначение , неправилно са изчислени от вещото лице и прилежащите общи части от поземления имот. Искането към съда е за отмяна отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, при условията на евентуалност да бъде извършена нова оценка на имота.

Взискателят по изпълнителното дело „Кредит инвест консулт“ ООД 1 изразява становище за неоснователност на жалбата.

Длъжници в изпълнителното производство А. К. М., И. Г. М., С. Г. М. , „Лион трейдинг“ ООД са подали отговори, в които поддържат основателност на жалбата.

ЧСИ С. Г. излага мотиви за неоснователност на жалбата по реда на чл.

436, ал. 3, изр. последно от ГПК.

Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, внесена е дължимата ДТ.

Производството по изп.д. № 431/2020, по описа на ЧСИ С. Г. е с визскател „Кредит инвест консулт“ ООД и солидарни длъжници А. К. М., И. Г.

М., С. Г. М. , „Лион трейдинг“ ООД , за непогасени парични задължения по четири изпълнителни листа, издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2503/2013, ПРС, ч.гр.д.№ 2504/2013, ПРС, ч.гр.д.№ 17683/2018, СРС, ч.гр.д.№ 17684/2018, СРС

Недвижимият имот, към които е насочено изпълнението, е част от капитала на „Инвест 2020“ АД, ЕИК ** и ипотекиран за обезпечаване на паричното вземане на кредитора. Съгласно т.2 от ТР №/11.03.2019г. по тълк. д.

№ 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, който е обезпечил чужд дълг чрез ипотека, в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.

Следователно жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство, има право да обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството по делото, а жалбата не следва да се разглежда в открито заседание по реда на чл. 437, ал. 2 от ГПК.

С молба с вх. № 12717/30.04.2025г. по регистратурата на ЧСИ С. Г., „Инвест 2020“ АД е поискало прекратяване на принудителното изпълнение досежно СОС с идентификатор **.525.60.8.2, ведно с прилежащите общи части 8.8/529 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***.526.60 и извършване на нова оценка по съображения идентични с тези изложени в жалбата, предмет на разглеждане в настоящето производство.

С обжалваното Разпореждане №2006/07.05.2025г. ЧСИ С. Г. е оставил без уважение подадената от „Инвест 2020“ АД молба , поради липсата на основания за прекратяване на изпълнителното производство и за изготвяне на нова оценка на имота.

Решаващият състав на съда намира отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело за правилен.

В разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително 2 основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му - за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в цитираната норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.4 от ГПК изпълнителното производство се прекратява когато: 1. Длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство;

2. Взискателят е поискал това писмено; 3. Изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. С влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5.

Посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. Не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 от ГПК;7. Бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ; 8. Взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Основанията са посочени изчерпателно, което изключва разширително тълкуване. В жалбата не се сочи нито едно от посочените в закона хипотези за прекратяване на изпълнителното производство, поради което разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразно.

Настоящият състав на съда намира и за законосъобразен отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на недвижимия имот по следните съображения:

Със законодателните промени, внесени в разпоредбата на чл. 485 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) бе уреден процесуален способ за защита на страните срещу определената от ЧСИ оценка. За да бъде уважено оспорването на заключението обаче, то следва да бъде направено в 7-дневния преклузивен срок по чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК, който започва да тече от деня на уведомяването на страната, респективно от узнаването. Оспорване, направено след изтичането на този срок следва да се счита преклудирано, респективно оценката на описаното имущество в този случай ще бъде окончателно стабилизирана и пътят за извършване на следващи процесуални действия от съдебния изпълнител ще бъде открит.

Процесният недвижим имот е описан с протокол от 01.10.2020г.

Идеалните части от поземления имот с идентификатор **.525.60, прилежащи към СОС с идентификатор **.525.60.8.2 са определени в заключение с вх. № 03045/29.01.2025 г. от в. л. инж. Д. Д.. Оценката е определена на основание чл.

485, ал. 3 от ГПК като средно аритметична стойност от депозираните заключения на вещи лица, съответно заключение от вещо лице Д. Д., вх. № 15318/12.10.2020 г.,заключение от вещото лице К. Г., вх. № 18230/18.11.2020 г.;заключение от вещото лице В. О., вх. № 18326 /20.11.2020 г.;заключение на 3 вещото лице К. Г., вх. № 34184/22.12.2023 г.

Така за оценката на описаното имущество жалбоподателят следва да се счита уведомен най-късно на 03.03.2025г., когато е потвърдил писмено получаване на уведомлението за насрочената публична продан на имота.

Седемдневният срок е започнал да тече от 03.03.2025 г. и същият е изтекъл на 10.03.2025 г. До този момент длъжникът е разполагал с възможност надлежно да упражни правото да оспори оценката. Вместо това същият е депозирал възражението си едва на 30.04.2025г., когато производството е било в процесуален етап на окончателно стабилизирана оценка и насрочена публична продан на описаното и оценено имущество.

Ето защо въззивният съд приема, че в случая отказът на ЧСИ да извърши нова оценка на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК е правилен. Това е така, защото оспорването на оценката е направено след срока по чл. 485, ал. 2 от ГПК.

Тези съображения дават основание да бъде направен краен извод за неоснователност на подадената жалба и че като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното действие на съдебния изпълнител следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба с вх. № 14175/16.05.2025г. при регистратурата ЧСИ, подадена от „Инвест 2020“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „С**, офис център Р.,представлявано от изпълнителния директор А. М., против Разпореждане №2006/07.05.2025г. постановено по изп. д. № 431/2020г. по описа на ЧСИ С. Г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с вх. № 12717/30.04.2025г. за прекратяване на принудителното изпълнение досежно

СОС с идентификатор **.525.60.8.2, ведно с прилежащите общи части 8.8/529 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***.526.60 и извършване на нова оценка.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4