Определение № 775 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500723 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ай ти еф груп“, ЕИК 202255877, чрез адв.К., срещу Определение № 925/24.01.2024г. по гр.д. № 12870/2023г. на Районен съд Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че при определяне на възнаграждението на процесуалния представител ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита. Сочи се, че безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Поддържа се, че правната помощ, която адвокат може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна, представлява безвъзмездна доставка на услуга, поради което не подлежи на облагане с ДДС.

Ответната страна по жалбата-адвокат М. М., заявява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения 1 срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК, с която се иска изменение на Решение № 5113/18.12.2023г. по гр.д. № 12870/2023г. в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна, определено без да се начислява 20% ДДС върху него, а именно 400 лева.

С атакуваното Определение

№

925/24.01.2024г. първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение с мотиви, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, ДДС следва да се начисли на основание пар.2а от ДР на Наредба №1/2004г. Сочи се, че съдът, като се е съобразил с изискванията на Наредбата и въз основа на цената на иска, е определил възнаграждение на адвоката на ищеца по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. – 1 283,52 лв.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

От данните по делото е видно, че в първоинстанционното производство ищецът е представляван от адвокат М.М. при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че към дължимото за тази съдебна инстанция адвокатско възнаграждение на адв. М. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца следва да се начисли ДДС. В непротиворечивата практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в определение № 50093/11.05.2023 г. по т. д. № 1638/2021 г., определение № 50139/10.05.2023 г. по гр. д. № 5156/2021 г., определение № 50034/01.03.2023 г. по гр. д. № 968/2022 г., определение № 50093/11.05.2023 г. по т. д. № 1638/2021 г., определение № 112/01.03.2019 г. по ч. т. д. № 141/2019 г.; определение по № 542/12.12.2019 г. ч. т. д. № 2725/2019 г. и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на ч л . 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС , съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС. Ето защо при 2 присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.

Цитираното в частната жалба определение № 917/10.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС е изолирано, противоречи на трайната съдебна практика и не се споделя от настоящия съдебен състав.

На следващо място, възражението на жалбоподателя, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1 283,52 лева противоречи на справедливостта и морала, настоящата инстанция счита същото за основателно.

Производството по гр.д. № 12870 по описа за 2023г. на ПРС е образувано по искова молба от А. И., представлявана от адв.М.М., с правно основание чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Така предявеният иск е уважен, като „Ай Ти Еф Груп” АД е осъдено да заплати на адвокат М. В. М. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата А. Е. И. безплатно процесуално представителство по делото в размер на 1 283, 52 лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В процесния случай е предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съгласно ал.3 на същия член, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.

36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая адвокатското възнаграждение следва да се определени по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата - при интерес до 1000 лв. – 400 лв. адв.възнаграждение. Данък добавена стойност към сумата от 400 лв. е в размер на 80 лв. Следователно, минималният адвокатски хонорар с ДДС възлиза на 480 лева.

Настоящата инстанция счита, че гр.д. № 12870/2023г. не се характеризира с особена фактическа и/или правна сложност. В хода на първоинстанционното производство е проведено само едно открито съдебно 3 заседание, на което адв.М. не се е явил, а е депозирал молба-становище и не са направени доказателствени искания. Ето защо справедливо адвокатското възнаграждение, което се дължи на процесуалния представител на ищеца, следва да бъде определено, съобразно предвидения в Наредбата минимум.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като на адв.М. се присъди възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 925/24.01.2024г. по гр. д. № 12870/2023г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 5831 от 17.01.2024 г., подадена от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877, за изменение на постановеното Решение № 5113 от 18.12.2023 г. по гр. дело № 12870/ 2023 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените на пълномощника на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК, до размера на общо 400 лева и без ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 5113 от 18.12.2023 г. по гр. дело № 12870/ 2023 г. на ПРС в частта относно разноските, като:

НАМАЛЯВА присъденото в полза на адвокат М. В. М., с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата А. Е. И., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, от 1 283,52 лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на 480 лева с ДДС.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5