Решение № 735 от 25.11.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Разград, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101405 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С искова молба на А. А. Я. с ЕГН-********** от с. Б, общ. Р, ул. “ЗС“№ *, чрез процесуалния му представител, съдебен адрес: гр. Я, ул. „Б“ № ** – партер, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752, се моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40022384497 е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение в исковото производство.

На 23.12.2023 г. ищецът сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40022384497, по силата на който е получил сумата от 5 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41,00 % и ГПР в размер на 49,17% при срок на кредита от 36 месечни вноски. Паралелно с това, съгласно цитирания договор ищецът следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2250,00 лв. ,както и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2950,00 лв. лева. Размерът на вноската от 143,33 лева по допълнителните услуги се кумулирала в падежната вноска по кредита. Сочи се, че страните при сключването на договора имат качествата кредитор и потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК, а сключения договор представлява такъв за потребителски кредит. Релевира се, че посочения по-горе договор е нищожен 1 на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което договора е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – не е посочен приложимия лихвен процент, условията на прилагането му, липсва задължителна информация по ЗПК, не съдържа ГЛП на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента па сключване на договора за кредит.

Сочи се още, че сумите за допълнителни услуги не са включени в отразения ГПР, а ако същите бъдат включени – ГПР ще се промени многократно.

Изтъква се още, че допълнителните услужи са разход, поради което следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. Сочи се, че с невключването му е заобиколено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което размера не съответства на действително уговорения и дължим. Сочи, че клаузата за предоставяне на допълнителни услуги е нищожна като неравноправно уговорена, не се явява индивидуално договорена. Сочи се още, че въпросът дА. посочените такси за допълнителни услуги да бъдат включвани в ГПР вече е разрешен с решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 г. Сочи, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.

11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10 (2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректното посочване на ГПР, в който не са включени таксите (възнагражденията) за допълнителния пакет услуги, а е следвало да бъде сторено това.В този смисъл се твърди, че съобразно посоченото решение на СЕС, ако в договора не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Моли за обявяване на основание 22 ЗПК на сключения договор за недействителен, поради противоречие със закона (разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК). Сочи се, че не е нА.це посоченото в чл. 26, ал. 4 ЗЗД и доколкото нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, то нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

В осигуреното право на отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че между страните действително има сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40022384497. Твърди спазване на всички изисквания на ЗПК при сключването на договора. Твърди се, че ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия и сам е заявил желание за закупуването на двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора бил посочен ГЛП, който бил фиксиран за целия срок на договора и съгласно изискванията на закона не било необходимо изготвянето на методика, когато лихвеният процент е фиксиран. Сочи, че ГПР и общата дължима сума били посочени в раздел VI „Параметри“, а взетите предвид 2 допускания били описани в чл. 5.2 от общите условия. Напълно неоснователно и голословно било твърдението, че ГПР не отговарял на реалния такъв. Годишен процент на разходите включвал общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК бил предвиден максимален праг на размера на ГПР - пет пъти законната лихва, като тази разпоредба била приета, за да ограничи краткосрочните кредити, които се отпускА. с огромен процент на разходите на годишна база, за да се извлича чиста печалба. Според ответника чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установявал забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентирал задължителните изисквания, на които следвало да отговаря формата и съдържанието на договор е в случая тези изисквания били спазени На това основание счита за неоснователни твърденията на ищеца, че действителният ГПР бил в различен размер от посочения. Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приемело за вярно, че размерът на ГПР бил по-висок от законово допустимия, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишавал размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.

Наред с това в ЗПК не се съдържало изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнА.. В Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно били предвидени основанията за недействителност на договор за потребителски кредит и същите не можели да де заменят с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита договорът да недействителен като цяло, при положение, че имало изрична разпоредба, която регламентирала това, а именно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която не попадала сред законовите основания за недействителност на договора за кредит. Ето защо неоснователно било и твърдението в исковата молба, че неправилното изчисляване на ГПР, ако се приеме, че е следвало да бъдат включени закупените от ищеца услуги в неговото изчисляване, водело до нищожност на целия договор за кредит. Счита, че не е необходимо да се изследва въпросът дА. двете закупени допълнителни услуги следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като отговорът на този въпрос бил отрицателен.

Закупувайки допълнителните услуги, кредитополучателят си осигурявал допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не било условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Таксата за предоставената услуги „Флекси“, включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски“ по волята на клиента, не отговаряла на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлявала такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга не била задължителен разход, а се заплащала само, ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Таксата за тази допълнителна услуга би представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисквал от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не било така.

Уговореното между кредитора и длъжника „отлагане и намаляване на вноски“ било само правна възможност, която кредиторът е решил да предостави на ищеца, с цел да го улесни при заплащането на дължимите суми. Така с 3 предоставянето на тази допълнителна услуга, ищецът бил сигурен, че в случай на невъзможност да заплати задължението си, нямало да се пристъпи незабавно към предсрочна изискуемост, губейки преимуществото на срока по договора за кредит. Нямало пречка потребителят да поиска отлагане или разсрочване и без да е закупена процесната допълнителна услуга, но кредиторът не бил длъжен да се съгласи с такова отсрочване/разсрочване и за потребителят не би била нА.це сигурност.

Според отговора възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги не е част от годишния процент на разходите в разглеждания договор за кредит, поради което в същия няма неточно посочване на годишния процент на разходите. Ищецът още от първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от компанията бил наясно и разполагал с цялата информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги и на възнаградителната лихва.

Пакетът от допълнителни услуги, уговорен между страните по договора за кредит, представлявал услуга, предлагана само от конкретния кредитор и не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвел в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Всеки кредитор предлагал различни преференции, опции и услуги на клиентите си и те не са включвА. в ГПР по същите съображения. Излага се подробно становище относно недействителността на договорите във връзка с предоставените допълнителни услуги.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 23.12.2023 г. ищецът сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40022384497, по силата на който е получил сумата от 5 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41,00 % и ГПР в размер на 49,17% при срок на кредита от 36 месечни вноски. Паралелно с това, съгласно цитирания договор ищецът следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2250,00 лв. ,както и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2950,00 лв. лева. Размерът на вноската от 143,33 лева по допълнителните услуги се кумулирала в падежната вноска по кредита.

Според посоченото в договора ищецът (подписал договора) изрично е поискал закупуването на допълнителна незадължителна услуга, посочена в т.

V на ОУ – услуга Фаст и услуга Флекси. Според посоченото в ОУ и договора допълнителните услуги предоставяли следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Възнаграждението за тези услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва ло за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита.