Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 858 от 02.12.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 302/2024
Вид
Решение № 858
Подписан
02.12.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Илина Венциславова Джукова-Караиванова

Цитирани разпоредби

  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.47 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.12 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Горна Оряховица, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ.а при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.а Гражданско дело № 20244120100302 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Ищците Д. А. Д., действаща лично и като законен представител на малолетния Г. З. А. твърдят, че на 11.05.2023 г. в с. ****, на кръстовището, образувано от ул.”********” и ул.”*****”, лек автомобил марка “****”, модел “***”, с рег.№ *****, собственост и управляван от С. В. Ц., не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег.№ *****, собственост и управляван от Г. С. Т., при което се реализирал удар между двете превозни средства. Ищците твърдят, че били пасажери в лекия автомобил „**** ***“, като Д. Д. стояла на задната седалка зад шофьора с поставен обезопасителен колан, а Г. А. – на задната седалка по средата в детско столче.

В исковата молба се твърди, че непосредствено след произшествието ищцата Д. Д. загубила съзнание. Тя получила множество травми по главата, тялото и крайниците, оток и хематом на челото вдясно 6/8 см; оток и хематом на дясна орбита и дясна скула; оток и хематом на дясно рамо, слизащ към мишницата странично 10/20 см; ограничен обем на движение в раменната и лакътната става; кос хематом от ляво рамо към десен хълбок; хематом лумбално двустранно, приблизително 15/25 см.; дифузни хематоми на двата глутеуса; оток и хематом на двете колена отпред с двустранен посттравматичен препателарен бурсит; оток и хематом на лява подбедрица и глезен странично 15/25 см.; болки в цялото тяло и главоболие. Твърди, че 1 провела медикаментозно лечение със следните закупени от нея лекарствени средства „*****“ на цена 7,60 лв., „*****“ на цена 5,50 лв., „*****“ на цена 3,30 лв., „*****“ на цена 2,40лв. и „АЦЦ мед и лимон“, сашета, на цена 2,68 лв. Твърди, че в следствие на инцидента изпитала силна уплаха, която не е отшумяла и понастоящем. След произшествието тя рязко своето поведение като станала неспокойна, напрегната и тревожна, страхувала се за живота на детето си. Страхувала се от преминаващи автомобили на улицата и отказвала тя и детето й да се возят в автомобил. Сънят й бил краткотраен и сънувала кошмари, свързани с катастрофата, като разстройствата на съня не са отшумели и понастоящем. Твърди, че на 06.07.2023 г. посетила психиатър, който й поставил диагноза „посттравматично стресово разстройство“.

Твърди се, че в резултат на произшествието ищецът Г. А. получил множество травми по главата, тялото и крайниците, оток и хематом на челото вдясно 4/6 см; охузване и хематом пред дясното ухо – 3/4 см.; оток и хематом на дясна ушна мида; оток и хематом на горна устна с разкъсноконтузна рана, приблизително 2/2 см.; хематом окципитално с диаметър 4 см; оток, охлузване и хематом на лява длан; оток на китката; множество хематомии охлузвания по седалището и охлузване на ляво стъпало и на ляв палец с дифузен хематом, които наложили медикаментозно лечение със закупените от ищцата лекарствени средства „*****“ на цена 13.40 лв.; „*****“ на цена 11,40 лв.; „*****“ на цена 8,05 лв.; „*****“, „*****“ на цена 3,80 лв.; „*****“ на цена 8 лв. Лечението наложило и закупуване на „*****“ на цена 1,60 лв., стерилни марлени компреси на цена 0,75 лв., „*****“ на цена 0,96 лв., гутатори на цена 0,16 лв. и стъклени шишета с капкомер на цена 0,80 лв. Сочи се, че ищецът Г. А. изживял силна уплаха, която и до момента не е отшумяла – изпитва тревожност, нарушения в съня, изпада в чести пристъпи на паника, страхува се от коли и не желае да се вози в автомобил.

Твърди се, че към 11.05.2023 г. за причинени вреди от управлението на лек автомобил марка “****”, модел “***”, с рег.№ ***** бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД. Сочи се, че по претенции на ищците, ответникът образувал преписки по щета № 1628/22.06.2023 г. и след размяна на кореспонденция и документи уведомил, че отказва изплащане на обезщетения поради непредставяне на автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Считат, че отказът не е основателен и молят за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения, за претърпените от произшествието вреди, както следва: 20 000 лв. – за причинени на Д. А. Д. неимуществени вреди; 8 000 лв. – за причинени на Г. З.

А. неимуществени вреди и 70,40 лв. – за причинени на Д. А. Д. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ЗАдв.

Ответникът „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД признава, че е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с 2 твърдяното от ищците съдържание, както и че за заплащане на вреди от произшествието от 11.05.2023 г. били образувани преписките при него.

Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Оспорва ищецът Г. А. да е пътувал в детско столче, а ищцата Д. Д. – с обезопасителен колан, с което допринесли за настъпване на телесните увреждания. Възразява, че размерът на претендираните обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен.

Оспорва посочените в исковата молба медикаменти да са предписани на двамата ищци, да са закупени от Д. Д. и да са във връзка с телесните увреждания, причинени от произшествието. Счита, че обезщетение за забава не се дължи, защото ищците, като кредитори, са били в забава и съгласно чл.409 КЗ не дължи лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 85/11.05.2023 г., протокол за оглед на ПТП по досъдебното производство, показанията на свид. Г. Т. и С. Ц. и заключението по автотехническата експертиза, се установява, че на 11.05.2023 г. около 14,00-14,30 часа свид.Ц. управлявал лек автомобил марка “****”, модел “*****”, с рег.№ ***** в с. **** по ул.“********“ в посока от юг към север (от гр.********** към с.*****). На пасажерското място до шофьора пътувала С. А.а, зад нея – нейният внук С. А. на 11 години, по средата в детско столче – ищецът Г. А., а до него и зад шофьора – майка му ищцата Д. Д. (удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 739/09.08.2018 г. на Община Горна Оряховица).

Улицата била с двупосочно движение с по една лента за всяка посока, без дупки и неравности и без хоризонтална и вертикална пътна маркировка.

Автомобилът се движил със скорост около 59 км/ч и времето било ясно слънчево и сухо.

В същото време по ул.“*****“ се движил лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег.№ ***** с ремарке, управляван от свид.Т. в посока от североизток към югозапад (от гр.***** към гр.**********) със скорост около 41 км/ч. Улицата била с двупосочно движение с по една лента за всяка посока, с широчина на платното за движение 5,7 м., без дупки и неравности и без хоризонтална и вертикална пътна маркировка.

Двете улици образували У-образно кръстовище, ул.“*****“ се намира източно спрямо ул.“********“ със завой с хорда 32 м. и провисване 2,7 м.

Северно от кръстовището, широчината на платното за движение на ул.“********“ било 6,3 м., а южно – 5,5 м. В зоната на кръстовището от всички страни били разположени тревни площи, освен от северозападната страна на ул.“********“, където бил обособен тротоар с ширина 2,1 м., който се насочвал на югозапад и около градинката на паметника „На загиналите войни“ бил с широчина 1,3 м. Липсвали пътна маркировка и пътни знаци относно реда за преминаване през кръстовището. В зоната на кръстовището 3 пътната настилка била посипана с дребна фракция и пясък.

Преди навлизане в кръстовището, шофьорите и на двата автомобила възприели движението на другия автомобил, при което задействали спирачните системи. Лекият автомобил „****“ намалил скоростта на движение до 28 км/ч, изминавайки 5,4 м. в полагащото му се дясно платно за движение по ул.“********“, а лекият автомобил „*****“ намалил скоростта до 16 км/ч., изминавайки 4,05 м. по дясното платно на ул.“*****“ и навлизайки в кръстовището. Близо до мислената осова линия на ул.“********“, на около 12-12,5 м. от южния край на западния тротоар на улицата и на около 2,-2,15 м. от северозападния край на улицата, в платното за движение на лек автомобил „*****“, настъпил удар между страничната дясна част на лек автомобил „****“ и предна дясна част на автомобила „*****“.

След удара, лекия автомобил „****“ изразходил кинетичната си енергия, движейки се западно от мястото на удара и преминавайки 1,2 м. по асфалт, 2 м. по фракция и 1,5 м. по затревената площ, където преустановил движение с предна част, сочеща на север. От ответния ударен импулс лекият автомобил „*****“ се върнал назад и преустановил движение напречно на пътното платно, с предна част, сочеща на северозапад. Липсват обективни данни за удар на този автомобил отзад от ремаркето. То е останало перпендикулярно на автомобила, със задна част, сочеща на североизток.

Отговорът на задача № 3 от автотехническата експертиза установява опасните зони за спиране на автомобила „****“ на 45,67 м., а за лек автомобил „*****“ – на 26,90 м. Съгласно задача № 4 от същата експертиза ударът е бил непредотвратим за автомобила „*****“, тъй като разстоянието на виждане било 25,3 м. и същият не е могъл своевременно да задейства спирачната уредба.

Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването на ПТП, както и участвалите автомобили, водачите и пасажерите и поведението на водачите преди и по време на произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на писмените доказателства – констативен протокол за ПТП и протокол за оглед, извършен по досъдебното производство, показанията на свидетелите Ц. и Т. и заключението по експертизите. Като официални свидетелстващи документи, протоколът за ПТП, протоколът за оглед и протоколите за разпит (макар последните изготвени за процесуални действия в друго производство) съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените в тях непосредствено възприети от длъжностните лица факти и извършените от и пред тях действия. Изолирани от посочения доказателствен материал са единствено показанията на свид.Ц. досежно обстоятелствата, при които е настъпило и механизма на настъпване на ПТП. На първо място, не могат да бъдат възприети неговите показания в частта относно пътната настилка на ул.“********“, доколкото и протокола за оглед, и експертизата сочат, че по пътното платно не е имало дупки или неравности. Не съответстват на обективните данни по делото и показанията му в частта за скоростта на 4 движение преди ПТП, която той определя като „минимална, 30-40 км/ч“, както и относно скоростта на лекия автомобил „*****“. Дължината на фиксираните спирачни следи преди и след удара, оставени от двата автомобила, мястото на удара и положението на автомобилите след него сочат, че скоростта на автомобила „****“ е била по-висока от тази на автомобила „*****“, а не обратното. Вещото лице изяснява, че в случай, че ПТП се бе случило по описания от свидетеля Ц. начин, то неговият автомобил би преустановил движението си в паметника в близост, като автомобилите не биха преустановили движението си в положението, в което са фиксирани. За отбелязване е също, че в протокола от разпита на същия свидетел в досъдебното производство, съставляващ официален свидетелстващ документ и доказващ направените пред длъжностното лице изявления, удостоверява изявлението му, че преди настъпване на удара се е движил със скорост около 60 км/ч, съответна на установената от вещото лице. Не се подкрепят от обективните данни по делото и показанията на този свидетел в частта, в която сочи, че той е освободил цялото платно за движение, но лекия автомобил „*****“ е завил към него и това е станало причина за ПТП. В протокола за оглед са удостоверени обективни данни – спирачни следи, сочещи, че мястото на удара е на платното на ул.“********“, а вещото лице уточнява, че положението на ремаркето сочи посоката на движение на автомобила „*****“ преди удара – от североизток към югозапад, каквото е първоначалното му движение по ул.“*****“. Че в колата е пътувал и ищецът Г. А. се установява от показанията на свид.Ц., както и от писмените доказателства – книга за повикванията на Филиал за спешна медицинска помощ (л.86-87 от досъдебното производство), от който е видно, че за детето е изпратен екип в с.