Решение № 195 от 15.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Девня, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243120200088 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от С. Б. К., ЕГН: **********, срещу НП № 23 – 0253 – 000883 / 13. 02. 2024 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 750. 00 лв. /седемстотин и петдесет лв./, Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуален представител. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.

Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност за другата страна.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 12. 06 ч. на 25. 08. 2023 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, възз. С. Б. К. управлявал л. а. с ДК № *** /собственост на Я.М.К./, със скорост 112 км / ч.

/от която били приспаднати 3 %/, т. е. приета скорост от 108 км / ч./, при максимално определена за пътния участък – в населено място – 50 км / ч., което било установено с АТСС /СПУКС – ARH CAM S 1 № 120 CCF 3/. В сроковете по чл. 189, ал. 5, ал. 6 от ЗДвП били депозирани писмени декларации с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което нямало възражение в тази насока. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отбележи незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното 2 нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. По категоричен и безспорен начин се доказа, че в 12. 06 ч. на 25. 08. 2023 г. в гр. Вълчи дол, обл.

Варна, като водач на л. а. с ДК № *** /собственост на Я.М.К./, го е управлявал със скорост 112 км / ч. /от която били приспаднати 3 %/, т. е. приета скорост от 108 км / ч./, при максимално определена за пътния участък – в населено място – 50 км / ч. Това било установено с помощта на АТСС / СПУКС – ARH CAM S 1 № 120 CCF 3/. В сроковете по чл. 189, ал. 5, ал. 6 от ЗДвП били депозирани писмени декларации с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което нямало възражение в тази насока. Горното съдът прие въз основа на кредитираните свидетелски показания и писмени материали.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото превишаването на максимално разрешената скорост е с 58 км / ч. и ЗДвП визира в такива случаи конкретен размер на налаганото, съдът не следва да коментира въпроса относно същото.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира защитата си, посочени са относимите към конкретния случай материално – правна и санкционни норми. По делото са налице доказателства относно 3 техническа изправност на използваното АТСС. Следва да бъде отбелязан интензитета с който въззивникът осъществява нарушаване на ЗДвП, което е видно от приложената справка, като извода, който се налага е, че санкционирането очевидно не повлиява на поведението му на пътя, респективно отпадане на наказанието още по – малко би подействало в тази насока.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0253 – 000883 / 13. 02. 2024 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на С. Б. К., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 750. 00 лв. /седемстотин и петдесет лв./, Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4