Решение № 168 от 01.11.2019, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 246/2019
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 01.11.2019
- В сила
- 01.11.2019
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БИСЕРА МАКСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 6 ал.2 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 8 ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 47м · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 47о, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 01.11.2019 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На седми октомври 2019 година В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева разгледа докладваното от Председателя
В.гр.дело № 246 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.И.С. ***, чрез пълномощника му адв. А.М. от ТАК, срещу решение № 56/14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 348/2018г. по описа на РС-Омуртаг, в осъдителната му част относно сумата 2494.58 лв.- представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2014/2015 година, както и относно сумата от 735,52лв.- представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 02.10.2015 г. до 27.08.2018г.
Въззивникът счита, че решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост в обжалваната част. Намира, че районният съд неправилно е приел, че ответникът дължи арендно плащане за стопанската 2012/2013 година в пълен размер, и на база на това съждение неправилно е приел, че арендното плащане за стопанската 2014/2015 г. не е платено , а е дължимо. Развити са подробни съображения по основния довод на въззивника, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните по договора относно началната дата на договора за аренда и съответните арендни плащания, обосновало извода на съда за частичната основателност на иска. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира разноски.
Изложените в жалбата доводи се свеждат основно до следното:
-В заповедта, с която е открита тръжната процедура е записано, че е за търг за стопанската 2008/2009 г., и не случайно, а логично, същата е издадена през пролетта на 2008г. с идеята тръжната сесия да се проведе през лятото на 2008 г., а договорите със спечелилите кандидати да се подпишат преди датата 01.10.2008 г., която се явява началото на стопанската година 2008/2009 г. В случая обаче процедурата не е спазена във времето, а процесният договор за аренда е сключен едва в средата на стопанската година 2008/2009 - на датата 20.03.2009 г.
-предвид изложените съображения в предходните абзаци към началото на стопанската година 2012/2013 /01.10.2012 г./ ответникът е ползвал имота не 4 години, а 3 години и половина, а гратисният период от 4 пълни години фактически изтича не на 01.10.2012 г., а на 20.03.2013 г., тоест за стопанската година 2012/2013 ответникът дължи само половината от арендното плащане. Поради тези особености на конкретния случай, в заключението си по втория вариант на втората СИЕ, в.лице ясно е посочило, че арендното плащане за периода 01.10.2012 г. - 19.03.2013 г. е недължимо.
Пропорционалната част от арендното плащане за стопанската година 2012/2013, дължимо за 196 дни /от 20.03.13г. до 01.10.13г./ е в размер на 1460,14 лв.
Внесеният депозит за участие в търг в размер на 1360,33лв. се прихваща от първото арендно плащане на основание чл. 47м от ППЗСПЗЗ. Остават 99,81 лв. дължими. Както вещото лице е описало, на 30.04.2014 г. са внесени 2306,95 лв., която сума погасява изцяло остатъка от дължимото арендно плащане за стопанската година 2012/2013 и дължимата неустойка по клауза 36 от договора за периода 02.10.2013 г. - 29.04.2014 г. Остава надплатена сума от 2144,14 лв. С тази сума се покрива част от дължимото арендно плащане за стопанската година 2013/2014 /цялото в размер на 2715,73 лв./. Остава неплатена сумата 571,59 лв. На 28.01.2015 г. е извършено следващото плащане в размер на 3774,33 лв., което покрива този остатък за стопанската година 2013/2014 и остава сумата 3000,96 лв., която напълно покрива следващото арендно плащане за стопанската година 2014/2015 /в размер на 2699,44 лв./.
-неправилно, за да обоснове решаващият извод, че първа стопанска година е годината 2008/2009г., първоинстанционният съд се е позовал, в мотивите на решението си, на молба подадена от ответника с вх.№ ФС-01-1977/29.11.2011г. в ОД“З“-Търговище, в която като край на гратисния период по договора се приема датата 01.10.2012г., тъй като съдът не бил обърнал внимание, че година по-късно, със заявление, прието в ОД“З“-Търговище под вх.№ ФС-01-2605/17.10.2012г. (представено по делото от ищеца), ответникът е поискал да му бъде възстановена сумата 2955,67лв., внесена по договора на същата дата-17.10.2012г. под формата на арендно плащане за стопанската година 2012/2013. Във въпросното заявление ответникът изрично е посочил, че сумата е недължима за стопанската година 2012/2013, като по този начин ясно и недвусмислено е показал, в отношенията си с арендодателя, че за стопанската 2012/2013 г. не дължи арендно плащане в пълен размер. В платежното нареждане от 17.10.2012 г. ясно е записано, че е било внесено арендно плащане именно за стопанската година 2012/2013. Освен това, ищецът е извършил конклудентно действие, с което практически признава, че за стопанската година арендното плащане не е дължимо в пълен размер. Това действие е уважаването на подаденото заявление вх.№ ФС-01- 2605/17.10.2012 г. на ОД„З“ чрез връщането на сумата 2955,67лв. обратно по банковата сметка на ответника, чрез платежно нареждане на 06.11.2012г. (стр.4 от първоначалната СИЕ) и това не се оспорва, а се твърди от ищеца.
-не бива да се пренебрегва текста и на първоначалната искова молба, в която на стр.2 ищецът изрично е посочил, че:
„Договорът за аренда е сключен за срок от двадесет и пет стопански години, считано от стопанската 2009/2010 година.”, а не от стопанската 2008/2009 година, както и че търси неиздължено арендно плащане за стопанската година 2015/2016, а не за стопанската година 2014/2015. Предвид горните съображения, въззивникът счита, че при формиране на извода относно началната година от арендния договор съдът не е тълкувал волята на страните съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и всички доказателства по делото.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения, с коментиране доводите във въззивната жалба, а именно:
-законосъобразен и обоснован е изводът на съда относно началото на арендния договор, като непълната първа стопанска година от договора би имала значение, ако арендното плащане беше дължимо още през нея.
Такова възражение би било обосновано, ако предмет на договора бяха земеделски земи за създаване и отглеждане на едногодишни полски култури и плащанията бяха уговорени като дължими още след изтичане на първата стопанска година от договора - обстоятелства, които в случая не са налице. С оглед спецификата на договора - създаване на трайно насаждение още преди изтичането на въпросния гратисен период арендаторът е депозирал заявление до арендодателя с искане за връщане на паричната гаранция. Това искане е продиктувано от ясното съзнание на арендатора, че последният е изпълнявал ангажиментите си през гратисния период, свързани със създаване на трайното насаждение. Със съзнанието, че е създал предсрочно насаждението, арендаторът е поискал преждевременно освобождаване на паричната гаранция. В този смисъл са и мотивите на съдебното решение, като съдът правилно бил отчел, че в случая се касае за трайно насаждение и първата стопанска година от договора играе роля дотолкова, доколкото арендаторът е длъжен да създаде сливово насаждение върху определена площ от имота (не по-малко от 25 %);
-неоснователни са и оплакванията на въззивника относно доводите за датата на заповедта, на провеждането на тръжната процедура по време и т.н., предвид разпоредбата на чл.
47ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в която с употребата на понятието „тръжни сесии“ законодателят е уредил възможността за провеждане на повече от една процедура през една стопанска година. Тази възможност е доразвита в разпоредбата на чл.
47о, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В тези две разпоредби никъде не се поставяло условие тръжните процедури да се провеждат в различни стопански години, нещо повече, понятието стопанска година въобще не се споменава, обосноваващо, според въззиваемата страна, извод, че проведеният търг е била допустим и законосъобразен, въпреки, че е в средата на стопанската година. От така изложеното, според въззиваемия, следвало, че първата стопанска година от договора не касае арендно плащане и по никакъв начин не рефлектира върху него;
-за неоснователни са намерени и другите възражения на жалбоподателя, свързани с върнатата сума от страна на арендодателя и с обстоятелства, изложени ог ищеца в исковата му молба, по подробно изложени съображения;
-въззиваемият акцентира и на обстоятелството, че в законоустановените срокове пред първата инстанция е предприел процесуални действия по изменение на иска относно процесния период на дължимата арендна вноска, чрез изменение на исковата претенция, с уточнение, че претендираната сума е за стопанската 2014/2015 година.
В о.с.з. пред въззивният съд, въззивникът,представляван от адв. М., поддържа жалбата и изложените в нея доводи, както и претенцията за разноски по списъка, приложен към жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител.
След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният осъдителен иск по чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ е обоснован с обстоятелството, че ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по сключения между страните на 20.03.2009 г. Договор за аренда на земеделски земи от ДПФ, довело до едностранно прекратяване от страна на ищеца на договора и вписване на това прекратяване в АВп. на 23.03.2009г., обосноваващо претенцията на ищеца за заплащане на дължимото за стопанската 2015/2016г. арендно плащане (арендна вноска с падеж 01.10.2015г.) в размер на исковата сума от 2 726.64лв., както и лихва за забава за периода 02.10.2015-27.08.2018г. (деня на изпращане на ИМ) в размер на 803,87 лв.
С писмен отговор, в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е оспорил иска с възражение, че арендодателят не е изпълнил изцяло своето задължение по чл. 6 ал.2 от ЗАЗ относно състоянието на част от отдения под аренда имот- за 36дка (видно от Констативен протокол от 06.12.2011 г. , приложен към отговора), във връзка с което ответникът е отправил 4 предложения за изменение на договора и отпадане на 36 дка от арендната площ, на което не е получил отговор от ищеца; както и с възражение, че четирите стопански години 2009/10, 2010/11, 2011/12 и 2012/13г. попадат под разпоредбата на клауза 5 от договора за аренда (т.н. гратисен период) и за тях арендаторът не дължи арендно плащане, а с извършените 3 плащания- на 17.10.2012, 30.04.2014 и 28.01.2015г. ответникът е заплатил всичките си задължения по договора за срока на неговото действие.
След получаване на препис от отговора на ответника, с призовката за първото с.з., ищецът е депозирал „УТОЧНЕНИЕ КЪМ ИСКОВАТА МОЛБА“, в което е заявил, че е допуснал техническа грешка в посочения период за дължима арендна вноска- вместо посочената стопанска година, ищцовата претенция била за стопанската 2014/2015 година и е поискал изменение на иска.
С протоколно определение, в първото по делото с.з. на 26.02.2019, съдът е постановил, че „на осн.чл. 214, ал. 1, изречение
1-во от ГПК допуска изменение на предявения главен иск с правнно основание чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието досежно основанието му, като се счита, че искът е предявен за периода за стопанската 2014/2015 г., явяваща се шеста стопанска година по деговора“.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен Договор № 36/20.03.2009 г. за аренда, по силата на който ищецът-арендодател е предоставил на ответника-арендатор за временно и възмездно ползване земеделска земя от ДПФ с площ 136.332 дка, представляваща имот № 017066, нива 9 категория в землището на с. Змейно, общ. Омуртаг, като срещу предоставеното право на ползване на имота е договорено насрещно задължение на арендатора да създаде и отглежда сливово насаждение върху предоставената му площ в рамките на уговорения четиригодишен гратисен период, като ежегодно засажда не по-малко от 34.000 дка от общата площ. Договорът е сключен за срок от 25 стопански години, считано от датата на подписване на договора. В т.5 от договора е договорено, че „за първите четири години (гратисен период) АРЕНДАТОРЪТ не дължи арендно плащане, като направените инвестиции по създаване на сливово насаждение са за сметка на арендната вноска“, а съгласно т. 5.1 „арендните плащания от петата стопанска година/след изтичане на гратисния период/ се дължат не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година /1 октомври/, в следните размери: по 20 лева/дка от пета до седма година и по 30 лв./дка от осма до двадесет и пета година.“ Страните са договорили в т. 4.1 годишното арендно плащане да се индексира с коефициента на инфлация, определен от НСИ за съответния 12-месечен период. На договореното в чл. 9 право на арендодателя да получава арендното плащане в уговорения в т.5.1 срок съответства предвиденото в т. 17 договорно задължение на арендатора да извършва арендното плащане в размера и срока, уговорени в този договор. Съгласно т. 3.1 арендаторът е длъжен при сключване на договора да представи документ за внесена гаранция за изпълнение на задължението си за създаване на трайно насаждение в гратисния период в размер на 10лв/дка. В т. 31 от договора е посочено задължението на арендатора да впише договора в СВп-град Омуртаг в 10-дневен срок от подписването му и да представи препис от същия в ОбС“Земеделие“ - град Омуртаг, като в т. 32 изрично е посочено, че договорът не поражда правно действие, ако не е вписан.
Разпечатката съдържа 44 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3342c0b-1a2a-462c-8f05-d3034f14347c