Решение № 47 от 20.02.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 270/2023
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 20.02.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.95, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Разлог, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100270 по описа за 2023 г.
Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Е.П.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.
„Ц.ш.“№159, б.Б.М., Б.ц., ч/з юрк. Л.М., против „Е.Е.П.И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.
„Ш.“№6, представлявано от П.П., с посочено правно основание чл.422 от ГПК.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцвото дружество притежава Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инсталация №*/01.07.2013 г., издадени от КЕВР. Същото се намира в облигационни отношения с ответното дружество с предмет продажба на ел. енергия за адрес: г.Р., м. „К.“ по силата на Заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на ел. енергия за небитови нужди №* от 22.08.2018 г.;
Договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност №* от 22.08.2018 г. и Споразумение №*/22.08.2018 г. Ответникът е ползвал на посоченото място на потребление ел. енергия и мрежови услуги за достъп и пренос до ЕРМ за период 17.01.2022 г. до 18.02.2022 г. Съгласно приложна счетоводна справка стойността на неплатените задължения за посочения период е 6`445.04 лв. – главница и 311.57 лв. – лихва за забавено пращане за периода 26.03.2022 г. до 19.09.2022 г. За посочените задължения по клиентски №*, са издадени фактури №№*/12.03.2022 г. и Фактура №*/12.03.2022 г. Претендира се и законна лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №1043/2022 г. по описа на РС-Рг до окончателното изплащане на сумата.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на „Е.Е.П.И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ш.“№6, представлявано от П.П., че дължи на „ЕП“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№159, б.Б.М., Б.ц., следните суми: Сумата от 6`446.20 лв. - главница по незаплатени фактури за ел. енергия и мрежови услуги за достъп и пренос до ЕРП за периода от 17.01.2022 г. до 18.02.2022 г. по клиентски №*, за адрес: г.Р., м.„К.“; Сумата от 28.64 лв. – лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 16.02.2019 г. до 08.02.2022 г. Законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №1043/2022 г. по описа на РС-Рг до изплащане на вземането. Сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.
В указания срок ответника е депозирал писмен отговор на ИМ. В отговора се сочи, че с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, и съгласно дадените разрешения с ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., съдът следва да съобрази настъпилите факти и обстоятелства до датата на приключване на съд. прения. Предвид посоченото, моли съдът да 1 отхвърли предявените искове, тъй като до датата на провеждане на първото ОСЗ претендираното от заявителя задължение е изплатено изцяло съгласно посочено в отговора платежно нареждане.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна:
Не се спори, а това се установява и от приложения заверен препис от ч. гр. д. №1043/2022 г. по описа на РС-Рг, че с/у ответното дружество „Е.Е.П.И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.
„Ш.“№6, предсталявано от П.П., въз основа на заявление на „Е.П.“АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл.414 ГПК, е постъпило възражение с/у заповедта за изпълнение. Предвид това, предявеният установителен иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.
От приетите като писмени доказателства - договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност и споразумение от 22.08.2018 г., общи условия за продажба на ел. енергия на "ЧЕЗЕБ"АД (със сегашно наименование „ЕП“АД), се установява съдържанието на правоотношението, възникващо м/у доставчика на ел. енергия и потребителя на такава.
Съгласно приложената счетоводна справка на ищцовото дружество, стойността на неплатените задължения за исковия период 17.01.2022 г. – 18.02.2022 г. е 6`445.04 лв. – главница, и 311.57 лв. – лихва за периода 26.03.2022 г. – 19.09.2022 г.
Представени са фактура №* от 12.03.2022 г. и фактура №*/12.03.2022 г. на обща стойност 6`446.20 лв., с която е фактурирана неизплатена ел. енергия и мрежови услуги за достъп и пренос до ЕРМ за периода от 17.01.2022 г. до 18.02.2022 г., включително и сумата от 311.57 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 26.03.2022 г. до 19.09.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
Установява се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По иска по чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ:
Доказва се, че ищецът „ЕП“АД (с предишно наименование "ЧЕЗЕБ"АД) е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия №Л-40917/01.07.2013 г.
От приложените към делото като писмени доказателства се установява, че ответникът е потребител на ел. енергия за стопанска дейност, който се снабдява при условията на Лицензия за доставка на ел. енергия като договорът при общи условия е сключен по силата на чл.95, ал.1 от ЗЕ и чл.104, ал.1 и чл.19, ал.5 от Правилата за търговия с ел. енергия.
Съгласно чл.19, ал.2 от ОУ, потребителя разполага с 10-дневен срок за плащане на задълженията по консумирана ел. енергия.
По делото е приложено платежно нареждане, от което се установява, че след образуване на заповедното, включително и предявяване на установителния иск за сумите по заповедта, ответникът на 12.10.2023 г. е изплатил изцяло за задължението си за главница и лихва общо от 6`757.77 лв.
По аргумент на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да съобрази и фактите настъпили след подаване на ИМ. С оглед на посоченото, съдът следва да съобрази приложеното платежно нареждане за заплатени суми, както и направеното изрично признание от страна на ищеца в ОСЗ на отрицателния за него факт, че след завеждане на заповедното и на исковото производство, ответникът е изплатил изцяло сумите по претендирата главница и лихва. Доколкото сумите вече не се дължат, тъй като са платени в хода на процеса, претенцията по предявения установителен иск следва да се отхвърли, без да 2 се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата свързани с тях.
Въпреки изхода на спора, тъй като плащането на исковата сума е извършено в хода на процеса, съдът приема, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски от 135.16 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 172.69 лв. – заплатена държ. такса. На ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 100.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕП“ЕАД, ЕИК, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№159, б.Б.М., Б.ц., ч/з юрк.
Л.М., иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че „Е.Е.П.И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ш.“№6, представлявано от П.П., дължи на ищеца сумата от 6`446.20 лв. - главница по незаплатени фактури за ел. енергия и мрежови услуги за достъп и пренос до ЕРМ за периода от 17.01.2022 г. до 18.02.2022 г. по клиентски №* за адрес: г.Р., м. „К.“ и Сумата от 28.64 лв. – лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 16.02.2019 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч. гр. д. №1043/2022 г. по описа на РС-Рг.
ОСЪЖДА „Е.Е.П.И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ш.“№6, представлявано от П.П., да заплати на „Е.П.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№159, б.Б.М., Б.ц., сумата от 457.85 лв. направени в заповедното и исковото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3