Решение № 144 от 18.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. гр. Хасково, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200279 по описа за 2023 година

Обжалвано е Наказателно постановление №689456-F675727/01.02.2023год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален Контрол“ на НАП с което на „Джиги-78-Д. Т."ЕТ с ЕИК :200707757, представлявано от Д. Т. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за неправилност , незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се НП да се отмени изцяло, като алтернативно се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че нарушението представлява маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не изпраща представител. Явява се упълномощеният по делото адв.М. Ф..

Последната поддържа жалбата на изложените в нея основани, като иска да се отмени изцяло НП и да се присъдят разноски на жалбоподателя, прави искане за разноски и в хода по същество излага подробни доводи защо следва да се отмени атакуваното НП.

Ответникът по жалбата ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.Запрянова, оспорва жалбата, като счита издаденото Наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално 1 допустима.

Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На ********г. на обект - заведение за бързо-хранене, находящ се в с. ******, обл.

Хасково, стопанисван от „Джиги-78-Д. Т. " ЕТ с ЕИК :200707757 е извършена проверка от св.Д. М. П. и Г. Н. и двамата служители в НАП. При проверката е извършената контролна покупка от Г. Н. на дюнер и минерална вода на обща стойност 4,80лв. За покупката била издаде ФКБ №2999 /********г. от ФУ в обекта модел „ Dateks DP-150" с ФУ № DT825988 и ФП№02825988 от който е видно, че продажбата на дюнер и минерална вода от обекта са регистрирани в данъчна група „Б" /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност/. Контролният орган приел, че жалбоподателят е извършил нарушение като е отразил и двете стоки в група „Б" /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност/. Поради това и бил съставен АУАН на жалбоподателя при съставянето на който присъствал св.А. Й. Е. и св.А. Т. Ч. и двамата служители в НАП. Акта бил предявен и връчен на управителя на търговското дружество, който присъствал при съставянето му. В акта не са направени възражения. Нарушението в АУАН е квалифицирано по чл.27, ал.1,т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В АУАН е посочено още, че продажбата попада в обхвата на чл.66, ал.2,т.5 от ЗДДС и горното не води до неотразяване на приходи.

На база АУАН е издадено атакуваното НП. В него за пръв път е възприета друга фактическа обстановка, тоест са добавени нови констатации и факти, като е дадена и съвсем друга правна квалификация на нарушението.

Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка се потвърди от събраните в хода на настоящото производство доказателствени материалипоказанията на разпитаните по делото свидетели св.Д. М. П., св.А. Й. Е. и св.А. Т. Ч. , подкрепени от писмени доказателства, между които няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат фактите от значение за делото.

Нещо повече горните показания се подкрепят и от показанията на св.Г. Н. С., която е съпруга на управителя на дружеството и съответно е продала и регистрирала продажбите на стоките закупени при проверката.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства към датата на нарушението - Чл. 27. (1) Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за 2 които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.

Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2, т.5 от ЗДДС - към датата на нарушението ********г. – няма ал.2,т.5 от ЗДДС.

Към датата на нарушението чл.66 от ЗДДС е изменен и гласи - Чл. 66. (Изм. ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.04.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 55 от 2020 г., в сила от 1.07.2020 г., бр. 71 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. до 31.12.2022 г., доп., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г. до 31.12.2022 г., изм., бр. 111 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г., бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г. ) (1) Стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.

(2) Ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.

Съгласно разпоредбата на чл.66а от ЗДДС

- към датата на

Съгласно разпоредбата на § 15д., ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДДС к

По силата на чл. 185 от ЗДДС – Чл. 185. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря 3 на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на АУАН са спазени преклузивните срокове за съставяне. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. И в двата акта са посочени мястото на нарушението и датата на извършването му.

Според съда обаче в АУАН нарушението не е описано точно и ясно с посочването на всички белези от обективна страна на нарушението. Не са посочени всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Тук следва да се посочи, че в АУАН по никакъв начин не е посочено процесните закупени стоки при контролната проверка към какъв вид услуга или доставка на каква стока са, така както е посочено в § 15д., ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДДС. Именно за тези услуги се прилага ставката на данъка по чл. 66а от ЗДДС, до 31 декември 2022г. Тоест според съда за да е налице точно, пълно и съставомерно описание на нарушението следва да се посочи каква именно услугата /доставката/ се твърди съобразно описаните в § 15д., ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДДС. Последното е необходимо за да е ясно кое налага ДДС да е с намален процент от 9%. Тоест защо процесните стоки е следвало да се регистрират не само в група „Б“ а и в група „Г“, съобразно наредбата и ЗДДС. Всичко това на практика е довело и до неточна правна квалификация на нарушението от страна на контролният орган в АУАН. Като се твърди нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Последната предполага регистриране на всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: т.2 група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Да една от групите е тази, но няма как това да е нарушението тъй като именно в тази група са регистрирани и покупките направени от контролният орган. Тоест описвайки общо задължението на жалбоподателя да регистрира продажбите в съответните им групи, контролният орган е съставил един незаконосъобразен АУАН в който нарушението не е описано със своите съставомерни белези и е неточно квалифицирано съобразно липсата на пълно описание на нарушението. Нещо повече в АУАН са посочени текстове от ЗДДС, а именно чл.66, ал.2,т.5 от ЗДДС, които не са били действащи към този момент /отменени, изменени/. Тоест няма такива текстове към датата на нарушението.

В НП наказващият орган се е опитал да отстрани допуснатите нарушения при съставяне на АУАН. В известна степен е успял, като на първо место е поправил мястото на извършване на нарушението като е посочил, че това е станало не в гр.Стара Загора, а в с.******. на следващо место е посочил като нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1,т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Чл. 27. (1) Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи 4 според вида на продажбите: т. 4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Тук за пръв път наказващият орган е посочил и вида на услугата – ресторантска услуга която се състои в доставка на приготвена храна и е посочил, че тези стоки които са закупени при проверката са именно такива попадащи в приложното поле на чл.66а, от ЗДДС вр. § 15д., ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДДС. Тоест според съда наказващият орган за пръв път въвежда в НП нови факти, твърдения и обстоятелства, които е можело да се установят само при проверката на която наказващият орган не е присъствал. Тоест това според сада е съществено процесуално нарушение до колкото се добавят нови факти и обстоятелства, които наказващият орган няма как да е установил лично. Тоест имаме една нова фактическа обстановка и нова правна квалификация на нарушението. Правната квалификация според съда няма пречка де се прецизира от наказващият орган, но описанието на нарушението и новите факти и обстоятелства според съда не са от категорията да се вписват за пръв път от наказващият орган. Затова и съдът намира, че в случая е на лице съществено процесуално нарушение.