Решение № 1391 от 12.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. В. , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Нина Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100500946 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. В. Н. ЕГН ********** от гр. В. ,жк ******, чрез адв. Д.Й., против решение № 260253/29.01.2021г. по гр.д. № 7781/2020г. на Х състав на ВРС, с което е изменено решение № 886/06.03.2017г. по гр.д. № 11476/2017г. на ВРС, в частта, с която е определен режимът на лични отношения между бащата Н. В. Н., ЕГН ********** и детето Б. Н. Н.а, ЕГН ******, като е постановен следния: до навършване на пет годишна възраст от детето Б. Н. Н.а –всяка втора събота и неделя от месеца – от 09:00ч. до 18:00ч. в събота, и от 09:00ч. до 18:00ч. в неделя, без преспиване, в дома на бащата, без присъствието на майката КР. Б. Т., ЕГН ********** и всяка четвърта събота и неделя от месеца – от 09:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя, с преспиване, в дома на бащата, без присъствието на майката КР. Б. Т., ЕГН **********, както и през втората половина на Коледните и Великденските празници и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, след навършване на пет годишна възраст от детето.

Счита наложеното от съда ограничение на режима на свиждане с детето за несправедливо. Доверие и сигурност на детето не може да се изгражда, ако контактува все по-рядко с баща си. Редките срещи няма да доведат до преодоляване на установеният от вещото лице по допуснатата СПЕ дефицит, който все още, според него може да бъде 1 преодолян в ранната възраст на Б.. Адекватно би било да бъде разширен режима, а не ограничаван. Няма доказателства по делото, че бащата представлява заплаха за детето си.

Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част ,като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от КР. Б. Т., ЕГН ********** от гр. В., ******, чрез адв. Д.С., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В редовно проведеното на 29.06.2021г. о.с.з. страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно в писмения отговор. Въззивникът, чрез процесуалния си представител заявява, че не поддържа искането си за разноски.

ДСП-В., редовно призовани, не изпраща представител, не изразяват становище по постъпилата жалба.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба КР. Б. Т., ЕГН **********, насочена срещу Н. В. Н., ЕГН **********, иска да бъде постановено решение, с което бъде изменено решение № 886/06.03.2017г. по гр.д. № 11476/2017г. на ВРС в частта, относно определения режим на лични отношения на ответника с детето Б. Н.а Н.а ЕГН ****** и размер на дължимата издръжка, като бъде постановено ответникът Н.Н. да има възможност да се среща с детето Б. Н.а всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 ч. на съботния ден до 14:00 ч. на съботния ден и от 09:00 ч. на неделния ден до 18:00ч. на неделния ден в дома на бащата, в присъствието на майката. Претендира се и да бъде изменен присъденият размер на дължимата издръжка, като същият бъде увеличен на 200,00 лв. Излага, че по силата на цитираното съдебно решение на ВРС, родителските права по отношение на детето Б. Н.а Н.а са били предоставени на нея, а на бащата Н.Н. е бил определен режим на лични отношения.

След постановяване на решението обстоятелствата се променили. Счита, че бащата представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето. Сочи се, че ответникът увеличил приема на алкохол. В срещите си с детето бащата стоял на страна и не общувал с дъщеря си. Детето показвало нежелание да се вижда с ответника. На 24.05.2020г. детето останало само в дома на бащата, като при позвъняване от нейна страна, ответникът не си вдигнал телефона. Телефонът бил вдигнат от детето Б., което казало на майка си, че баща му е заспал. Освен това е посочила, че ответникът не е заплащал и дължимата в полза на детето издръжка.

В срока по чл. 131 ответникът Н. В. Н., ЕГН **********, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в койтко е оспорил изложеното. Посочил е, че не са налице обстоятелства за промяна на постановеното предходно съдебно решение. Невярни били 2 твърденията ,че е увеличил приема на алкохол, доколкото страните не контактували помежду си. Възразява, че е обгрижвал детето си и притежавал родителски капацитет.

Ищцата е осуетявала изпълнението на режима на лични отношения. Сочи, че към момента нямало неплатена издръжка. Поискал е от съда режимът му на лични отношения дори да бъде разширен.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и се установява от приложения по първоинстанционното дело препис от решение № 886/06.03.2017г по гр.д. № 11476/2017г. на 16-ти състав на ВРС, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Н.а е било предоставено на майката К.Т.. Определен е режим на лични отношения баща и детето Б., след навършване на четири годишна възраст на детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00ч. на съботния ден до 18.00ч. в неделния с преспиване в дома на бащата и без присъствието на майката, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и втората и половина от Коледните и Великденските празници. Бащата е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 150.00лв. месечно, считано от 08.08.2017г., на осн. чл. 143 от СК и по 150.00лв. месечно за периода от 01.11.2016г. до 08.08.2017г., на осн. чл. 149 от СК. На 23.07.2018г. е издаден изпълнителен лист в полза на К.Т., по силата на който бащата Н.Н. е осъден да изплаща издръжка в полза на детето Б. в размер на 150,00 лв. месечно, за периода от 01.11.2016г. до 08.08.2017г., на осн. чл. 149 от СК.

По първоинстанционното дело е представен социален доклад, изготвен от ДСП-В..

Към момента на извършване на социалното проучване непосредствените грижи за детето се полагат от неговата майка. Детето е обградено с внимание, любов и подкрепа от разширеното семейство по майчина и бащина линия. Определен е плавен режим на лични отношения между баща и дъщеря по силата на постановено съдебно решение. От м.08.2020г. детето Б. осъществява срещите с баща си с преспиване в дома на ответника.

Когато е в дома на баща си, последният се старае да задоволява всичките й потребности.

Възрастта на детето позволява срещите с бащата да са без присъствието на майката. Такова присъствие е предпоставка за конфликт и непълноценно общуване между баща и дете.

Предпоставка е и за отчуждение от родителя в бъдеще. Не се констатира основателна причина, налагаща промяна в определения режим на лични отношения. Ответникът е трудово ангажиран в Хипермаркет „Алати“, като отговорник на оръжеен щанд. Почива в неделя и понеделник. Получаваните от него доходи варират около 900,00 лв. Ищцата работи като продавач-консултант във фирма „Сити – Маркет“. Доходите й варират около 750 – 800 лв., като получава детски добавки в размер на 40,00 лв.

Видно от представеното по делото писмени доказателства от ОД МВР – В., Пето районно управление, на 30.08.2020г. е регистриран сигнал на тел. 112 за възникнал 3 конфликт между К. Б. Т. и Н. В. Н. на ******, относно оспорване на съдебно решение.

По първонстанционното дело е изслушано и заключение на вещо лице-психолог по допуснатата СПЕ, дадено компетентно и безпристрастно и ценено от съда, като неоспорено от страните. Вещото лице поддържа, че в присъствието на баща си детето показва готовност да се съобразява със задължението да се среща с него, дава му ръка, нарича го „тате“. Наред с това се наблюдава включване на защитни механизми /регресия, отказ, мълчание, липса на зрителен контакт, навеждане на глава, физическа дистанция, рационализации-фрази с предупреждения към вещото лице/. Посоченото ориентира за ситуитивно безпокойство и страх у детето Б., възникнали вероятно в резултат на лични преживявания в ситуации на общуване с баща й, несъзнавано възприет стрес от проблемни отношения между родителите и емоционална съзвучност към преживяванията на майката. От психологична гледна точка между детето и бащата има данни за изградена емоционална връзка, без качеството й на доверие и сигурност от страна на Б.. Към датата на изследването в отношението на детето към бащата се наблюдава емоционална дистанцираност. Детето казва за и показва ситуитивен стрес, безпокойство и страх от негови постъпки и поведение. Бащата показва положително отношение към детето си. Обича го и е емоционално привързан към него.

Посочва готовност да се грижи за неговите нужди, израстване и развитие. Поведението на детето в негово присъствие ориентира за емоционален проблем в изграждането здравословни отношения на сигурност и доверие между бащата и детето. Установената несигурна привързаност у детето към бащата е дефицит, който все още може да бъде преодолян в ранната възраст на Б., чрез проява на по – голяма чувствителност, вслушване и съобразяване с емоционалните й потребности. У детето е мотивирано нежелание да посещава дома на баща си. Притеснения, свързани с оставане за нощуване в дома на бащата не са констатирани. Вещото лице отправя препоръки , с оглед интереса и доброто емоционално и социално развитие на Б., да се изгради и запази позитивен образ и развиващи се отношения и с двамата родители, което зависи от личната родителска отговорност и подкрепа, от страна на двамата родители.

Пред ВРС са изслушани показанията на водените от странитее свидетели: Д. И. Б., без родство и дела със старните, водена от ищцата и М. Й.а К., също без родство и дела със старните, водена от ответника.

Свидетелката Б. разказва за ситуация, при коато детето трябвало да бъде взето от баща си за осъществяване на режим на лични отношения, но то започвало да се сърди, да уговаря майка си да й обещае, че баща й ще я върне, може ли да не я взема. Смята, че е било видимо притеснено. Дори е казвало, че го е страх. В деня за контакти тръгмало с рев. Детето разказвало на свидетелката за посещение в магазин с бащата. Той не й купил нищо, но купил биричка. Присъствала е на посещение на бащата в магазина в който работи майката. Той се заяждал с нея и я обиждал. Видимо бил пиян и посетителите коментирали. Спорът възникнал защото детето било болно и не можел да го вземе. За това, че е бил пийнал в повечко съди по заваляния му говор.

4

Свидетелката К. е присъствала на първото идване на детето Б., която наричат Бубка в дома на баща си на рождения й ден миналата година и тази година при първото й идване с преспиване. Този път, защото майката на Н. била много болна, месец преди да почине, й гостували в нейния дом цял ден. След две седмици това се повторило. Бащата играе с детето, обяснявал му изграта, разказвал за животните. Водил дъщеря си на пицария. Детето го държало за ръка като вървят. По искане на момиченцето, отишли на Джъмбо. Счита, че детето не изпитва страх от баща си. Отношенията помежду им са нормални. Ответникът е грижовен баща. Той помагал на детето да се храни, повагал му да си обуе сандалките. Не е агресивен човек. Ако бирата е алкохол, потвърждава, че пие алкохол-по една чаша бира.

Пуши, но винаги на терасата.

Пред ВОС са изслушани двамата родители, на осн. чл. 59, ал. 6 от СК. Майката изказва притеснението си, че детето е стресирано при срещите с баща си и не ходи с желание при него. Нарича баща си Н.. Той пие бира и пуши цигари. Не я храни здравословно. Детето не се чувства добре. Винаги се връща гладно. Не е купувал баща „дрехи, чорапогащник, фиба“. При последното посещение детето се напишало, но той не я сменил. В къщи и в детската градина не се напишвало. Смята, че при баща си е под стрес.

Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3320b5b-74df-46a4-b9e0-869178a394e0