Определение № 20555 от 22.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20555 гр. София, 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509585 по описа за 2025 година

Образувано е по частна жалба с вх. № 265043/05.08.2025г. подадена на от Р. Ц. П. срещу определение № 26016/16.06.2025г. по гр.д. № 10599/2023г. на Софийски районен съд, 165 състав, с което първоинстанционният съд е върнал искова молба и прекратил производството по делото като недопустимо.

Възраженията в жалбата са, че съдът неправилно е счел, че предявения установителен иск е недопустим, поради наличие на влязло в сила решение за допускане на делба на процесния недвижим имот между ищеца и вече починалия в хода на производството й бивш съпруг, доколкото по направеното възражение в хода на делбеното производство не се формира сила на присъдено нещо /липсва изрично произнасяне в диспозитива на същото/. Счита, че наличието на решение в първата фаза на делбеното производство може да установи наличие на съсобственост и при какви квоти, но не и чия е собственост е процесния имот, като по този въпрос не формира сила на присъдено нещо.

Моли определението да бъде отменено и да се възстанови висящността на исковия процес.

В срока по чл.275 ал.1 от ГПК насрещната страна подава отговор, в който оспорва изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и твърди, че правилно и съобразно установената практика на ВКС, първоинстанционният съд е счел, че иска е недопустим доколкото е налице сила на присъдено нещо по въпроса относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот и всички доводи и основания, на които претендира признаването й за собственик, са преклудирани с влизане в сила на решението по допускане на делбата на процесния апартамент.

Моли определението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и което има правен интерес от обжалването срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните 1 съображения:

Първоинстнационният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от Р. Ц.

П. за признаване за установено спрямо Д.С.П. /починал в хода на процеса и на чието място е конституиран наследника му П.К.Й., чрез управителя на наследството на починалия - И. Н.а М./, че същата е собственик на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от недвижим имот / различна от придобитата от нея ½ ид.ч. след прекратяване на СИО/ от самостоятелен обект с идентификатор *** представляващ апартамент ап.17, находящ се в гр.София, ж.к. „********, в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на недвижимия имот: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с площ 45,48 кв.м.; с прилежащи части: избено помещение № 21, с площ 1,56 кв.м. и 0,935 % ид.ч. от общите части на сградата; при съседи на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: *** на основание давностно владение считано от 24.02.2010. до момента на предявяване на исковата молба.

В настоящият случай, видно от решение постановено по гр.д. № 65922/2017 г. на СРС, 144 състав, влязло в сила на 17.06.2020г. е допусната съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор *** представляващ апартамент ап.17, находящ се в гр.София, ж.к.

„********, в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на недвижимия имот: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с площ 45,48 кв.м.; с прилежащи части: избено помещение № 21, с площ 1,56 кв.м. и 0,935 % ид.ч. от общите части на сградата; при съседи на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: *** при квоти по

½ идеална част за всеки съделител.

Предмет на съдебната делба е правото на собственост върху конкретна, индивидуализирана вещ. В първата фаза на делбеното производство се разрешават споровете относно имота, предмет на делбата, страните и квотите в съсобствеността – чл.344 ал.1 от ГПК. За тези въпроси решението по допускане на делбата има установително действие и с влизане в сила на решението по допускане на делбата се преклудират всички непредявени претенции и неупражнени права в делбеното производство, които касаят правото на собственост между страните.

/включително възражение или установителен иск за пидобиване на целия имот или идеална част от един съделител на основание давностно владение/. Важно е да се посочи, че влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила дори и производството да не продължи във втората му фаза – по реално извършване на делбата, като разрешените въпроси относно принадлежността на правото на собственост между съделителите в съответни квоти, не подлежат на пререшаване.

Неупражнените права и непредявените права, които биха имали значение за постановяване на решението – отхвърляне на иска за делба респ. допускане на делба относно определени имущества и между определени субекти и при какви квоти, са преклудирани.

Следователно, в настоящият случай, независимо, че не е извършена делбата т.е. не е проведено производството по съдебна делба във втората му фаза, с установителен иск, осъдителен по чл.108 от ЗС или нов иск за делба, никой от съделителите не може да пререши въпроса относно принадлежността на правото на собственост и неговия обем върху спорната вещ – в случая ап.17 към датата на влизане в сила на решението за съдебна делба. В този смисъл и изложените основания за придобиване на ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на съдебна делба /над ½ идеална част притежавана от ищеца Р. П. и собствена на ответника Д.П./ на основание давностно владение за периода от прекратяване на брака – 2010г. до момента на подаване на исковата молба /28.02.2023г./ е въз основа на факти, преклудирани със силата на присъдено нещо със съдебното решение по допускане на делбата /влязло в сила на 17.06.2020г./.

Във връзка с наведените доводи и цитирана пракика от жалбоподателя, следва да се посочи, че отхвърлителното решение за допускане на делба, също има сила на присъдено нещо, като е пречка за предявяване на нов иск за делба между същите страни, за същите имоти и на същото основание /за възникване на съсобствеността/, но не е пречка за предявяване на установителен иск 2 за собственост от единия спрямо другия съделител или осъдителен по чл.108 от ЗС и в каквато насока е цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС, която хипотеза обаче в случая не е налице.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че първоинстнационният съд е изпълнил задължението си да извърши проверката относно допустимостта на иска и производството, съответно наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липса на отрицателни такива /пречки/, които следва да бъдат преценявани към момента на предявявяне на исковата молба /чл.130 от ГПК/, но и във всеки един момент от производството , като израз на служебното начало в процеса / Определение № 447/24.09.2010 г. по ч. гр. д. № 416/2010 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 625/18.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7304/2013 г. на ВКС, I г. о/ и е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният положителен установителен иск за собственост, с оглед обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, е недопустим на осонвание чл.299 ал.1 от ГПК, поради налицие на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 65922/2017 г. на СРС, 144 състав и е прекратил производството по делото, поради което и подадената срещу прекратителното определение частна жалба е неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 26016/16.06.2025г. по гр.д. № 10599/2023г. на Софийски районен съд, 165 състав, с което първоинстанционният съд е върнал искова молба и прекратил производството по делото като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3