Решение № 8 от 01.03.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ловеч , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Валентин Стоянов Вълков (ОП-Ловеч) като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214300600007 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

С присъда №14 от 08 юли 2020 г. Луковитският районен съд, в публичното заседание на осми юли, през две хиляди и двадесета година, като разгледал докладваното от председателя НОХД № 193 по описа на съда за 2019 година и въз основа на данните по делото и закона,признал въззивника И. Б. В., за виновен, в това, че в периода 21.02.2019 г. - 26.03.2019 г. в с.Д., област Ловеч, в условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - мотопед марка „П." с рама № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено съгласно изискванията на Наредба № 1/ 2017 г., като на 21.02.2019г. по ул. „**", управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си 2.64 на хиляда, установено чрез медицинско изследване - Протокол за съдебна химико-токсикологична 1 експертиза № И-2940/ 13.03.2019 г. на ВМА - София, и на 26.03.2019 г. по ул.

„**", управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си 1.75 на хиляда, установено с техническо средство - „Алкотест 7510" с фабр. № ARDN 0031, с проба № 01026, взета в 19.44 часа, поради което и на основание чл. 3436, an.

1, във вр. с чл. 26, an. 1, вр. с чл. 54 НК го осъдил на 1 /една/ година и 3 /месеца/ лишаване от свобода и глоба от 500 /петстотин/ лева.

Със същата присъда признал подсъдимия И. Б. В., и за виновен, в това, че в периода 21.02.2019 г. - 26.03.2019 г. в с.Д., област Ловеч, в условията на продължавано престъпление: на 21.02.2019 г. по ул. „**" и на 26.03.2019 г. по ул. „**", управлявал моторно превозно средство - мотопед марка „П." син на цвят с рама № *****, което не е регистрирано по надлежния ред в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, an. 1, вр. с чл.

54 НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил на подсъдимия И. Б. В. едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно наложеното за престъпление по чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 НК, наказание от 1 /една/ година н 3 /месеца/ лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС определил първоначален „строг'" режим на изтърпяване на така определеното общо наказание.

На основание чл. 23 ал. 3 от НК присъединил към така определеното общо най-тежко наказание, наказанието глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 1 от НК приспаднал от така наложеното общо наказание на подсъдимия И. Б. В. от 1 /една/ година и 3 /месеца/ лишаване от свобода - 1 /един/ ден на дата 26.03.2019 г., през който е бил задържан в сградата на РУ МВР гр.Луковит, за срок от 24 часа със Заповед № 297зз-37/ 26.03.2019 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

2

На основание чл. 68, ал. 1 от НК постановил подсъдимият И. Б. В. да изтърпи отделно и наложеното със Споразумение № 23/ 13.06.2017 г. по НОХД № 151/ 2017 г. на Районен съд - Луковит, влязло в законова сила на 13.06.2017 г., общо наказание от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС определил първоначален „строг" режим на наложеното на подсъдимия И. Б. В. наказание от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване от свобода по НОХД № 151/ 2017 г. по описа Ha Районен съд - Луковит.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 1 от НК приспаднал от наложеното на подсъдимия И. Б. В. със Споразумение № 23/ 13.06.2017 г. по НОХД № 151/ 2017 г. на Районен съд - Луковит, влязло в законова сила на 13.06.2017 г., общо наказание от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване от свобода - 1 /един/ ден на дата 08.10.2016 г., през който е бил задържан в сградата на РУ МВР гр.Луковит, за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия И. Б. В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Луковит сумата от 354.12 /триста петдесет и четири лева и 0.12 ст./ лева, представляващи разноски по делото,както и на ОД МВР гр.Ловеч сумата от 275.40 /двеста седемдесет и пет лева и 0.40 ст./, представляващи разноски на досъдебната фаза.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.С. Х..В жалбата се сочи,че с присъдата по НОХД №193/2019г.

Луковитски районен съд признал подсъдимия И. Б. В. за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 3436 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като за обвинението по чл.

3436 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК при условията на чл. 54 от НК му наложи наказание 1г. и 3 м. лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., а за обвинението по чл. 345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му наложи наказание 6 м. лишаване от свобода.На основание чл.

23 ал.1 от НК, определи едно общо наказание, а именно наложеното му за престъплението по чл. 3436 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК при условията на чл. 54 от НК му наложи наказание 1г. и 3 м. лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от 3 закрит тип и на основание чл. 23, ал.З от НК към така определеното найтежко общо наказание присъедини и наказанието глоба в размер на 500 лв.

Сочат,че не са доволни от присъдата. В срок обжалват същата като считат, че са налице всички отменителни основания:

Присъдата е необоснована, постановена е при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива, по следните съображения:

Присъдата е постановена при съществено нарушение на материалния закон - по чл.348,ал.1 т.1 НПК, което е обусловено от процесуални нарушения, свързани със събирането.проверката и оценката на наличния доказателствен материал по делото.

Вътрешното убеждение на съда относно съставомерността на деянията, почива на предположения, тъй като, според адв.С.Х., не са се събрали категорични доказателства относно извършени ли са от подсъдимия престъпленията за които му е повдигнато обвинението.В този смисъл присъдата се явява и явно не справедлива.

На основание изложеното от нея и след като се запознае обстойно с доказателствата по делото и извърши проверка, моли Окръжен съд-Ловеч,да приеме, че в действителност събраните доказателства водят до фактически изводи различни от тези възприети от първоинстанционния съд и в рамките на своята компетентност, моли ЛОС да отмени присъдата и постанови друга, с която да признае подзащитния й за невиновен в извършване на престъпленията в които е обвинен.

Сочи, че подробни съображения ще развие в допълнителна жалба, след като се запознае с мотивите на съда към обжалваната присъда.

Постъпило е и допълнително писмено изложение по въззивна жалба от Адв. С. Х. - служебен защитник на И. Б. В. от с.Д. обл.Ловешка - подсъдим по нохд.№193/2019г по описа на РС-Луковит.Сочи,че поддържа въззивната жалба срещу присъда от 08.07.2020 год. постановена по НОХД №193/2019 год. на PC Луковит, като с настоящото допълнително писмено изложение допълва доводите си, касаещи искането й за отмяна на присъдата, и постановяване на съдебен акт, с който въззивника да бъде признат за 4 невиновен или за връщане на делото за разглеждане от друг състав поради допуснати съществени процесуални нарушения, както следва:

Конкретизира,че НОХД №193/2019 год. на PC Луковит, е образувано по обвинителен акт на РП Луковит, по ДП №41/2019 год по описа на РУ Луковит. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че В..... на 21.02.2019г год., около 18.30 ч. се е движел с управлявания от него мотопед по ул."П.Славейков" в с.Д., в посока с.Торос, като изведнъж изгубил управление на МПС-то, напуснал пътното платно и с трясък се блъснал в канавката до пътя, като мотопедът го затиснал", с концентрация на алкохол в кръвта 2,64 промила, установено, чрез медицинско изследване и на 26.03.2019г, по ул."**" в с.Д., управлявал моторно превозно средство мотопед с концентрация на алкохол в кръвта 1,75 промила на хиляда установено с техническо средство, което е престъпление ло чл. 343, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК

Както и за това, че в периода от 21.02.2019г. до 26.03.2019г. в с.Д., в условията на продължавано престъпление управлявал МПС - мотопед „П." , син на цвят не регистрирано по надлежния ред в нарушение на чл.140 ,ал.1 от ЗДвП и Наредба №1-45 , което е престъпление по чл. 345 , ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 26 от НК

Сочи,че както в хода на досъдебното производство №41/2019г. по описа на РУ Луковит, така и в хода на НОХД №193/2019 год. на PC Луковит, въззивникът не се е признал за виновен, а основателността на направените от него възражения още в хода на досъдебното производство , че деянията не са извършени от него тъй като не е имал качество на водач. ПТП на 21.02.2019г год., около 18.30 ч, се е случило при бутане на мотопеда в опит да го запали, което бе категорично и безспорно установено в хода на съдебното следствие, а при втория случай мотопеда е бил управляван от приятелката му свидетелката В. П.. След приключването на съдебното следствие, въз основа на събраните факти и годни доказателства, водещи до извода, че въззивника не е извършил престъпление и вместо да постанови оправдателна присъда, съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения и го осъди, като му наложи изключително тежко и незаслужено наказания.

Сочи,че при запознаване с мотивите към присъдата установила, че 5 фактическата обстановка, приета от съда, дословно преповтаря съдържанието на обстоятелствената част на Обвинителния акт, като според нея тази обстановка, няма нищо общо с установената такава в хода на съдебното следствие и приобщените материали по ДП. В мотивите липсват данни, от които да се установи, по категоричен начин че сочените в присъдата изпълнителни деяния с оглед квалификацията на обвиненията са в следствие на виновното поведение на подсъдимия и са установени по един категоричен и безспорен начин, посочени са в хронологичен ред разпитани по делото пред съда свидетели, които въпреки противоречията им за част от установената фактическа обстановка, се обсъждат като цяло и водещи до извода за извършено от въззивника престъпление, което обаче не е така ,според защитника..

Според нея, в хода на съдебното следствие, от приобщените годни материали от безспорно е установено следното:

На 21.02.2019 год. подсъдимия е забелязан от двамата свидетели И. И. и Ц. И. безпомощен, затиснат от мотора в канавката до пътя. Нито един от разпитаните свидетели не е бил очевидец, на това подсъдимия В. да е управлявал мотопеда. От заключението на вещото лице се установява, че е възможно това затискане да се е случило по начина по който подсъдимия е твърдял на ДП и на съденото следствие, а именно: „Не съм управлявал мотоциклета -при самото запалване ми заяжда частта и се стига до падането".

При което той загубил съзнание и единствено намесата на двамата свидетели го спасили от по -тежки последствия. Не се установява той управлявайки мотопеда да е възприел поднасянето на мотопеда и обръщането му канавката до пътя. От множеството съдебно -медицинските документи представени от участниците по случая и екипа на ФСМП - Луковит, се установява, че тези наранявания могат да се получат и по начина.който подсъдимия споменава, а именно при заяждане на газта, мотопеда да го затисне.

Въпреки това в мотивите на присъдата , тези обстоятелства са възприети като защитна теза на подсъдимия. Съдът не се е занимал с въпроса, защо отхвърля версията, която подсъдимия е изложил при съставянето на АУАН още на 22.02.2019г. неуспешния опит да запали мотопеда и засичането на газта е в следствие на което мотопеда се е изправил и е затиснал 6 подсъдимия е възприето от свидетелката като тътен, а не като удар. Разликата между тътен и удар , съобщено от свидетелката В. В. Ц., също не е обсъдено от съда, а като мотив е изтъкната репликата на същата свидетелка отправена към приятелката на подсъдимия: „Не можа ли да го задържиш при теб, да не кара мотора". Тази реплика не възпроизвежда факт от действителността , а е нейно предположение. В хода на съдебното следствие не се опроверга версията на подсъдимия, но съда не я прие като достоверна, а по предположение без категорични и преки доказателства възприема тезата на прокуратурата в обвинителния акт.