Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7869 от 20.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13838/2018
Вид
Решение № 7869
Подписан
20.11.2019
В сила
12.03.2021
Състав
ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 137 · Закон за съдебната власт
  • чл.234, ал.2, т.3 · Наказателен кодекс
  • чл.242, ал.1 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № гр.

София 20.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора Р.Стоев като разгледа докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 13838 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Т.Д. срещу П.на Република България, с която е предявил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.

Ищецът претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди от обвинение за периода от 18.11.2016 г. до 12.05.2017 г. в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, във вр.с ал.1, пр.2 НК и за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр.с ал.1, пр.2 от НК. Поддържа се, че ищецът бил задържан за срок от 24 часа, а впоследствие с постановление от 19.11.2016 г. на прокурор към СП е задържан под стража за срок до 72 часа. Твърди се, че задържането на ищеца е осъществено на 18.11.2016 г. в кафене, находящо се в търговски център в столицата, след обяд, на публично място, в присъствието на десетки очевидци. Поддържа се, че на ищеца е извършен личен обиск и обиск в дома му, от където са иззети вещи и парични суми, върнати му на 09.01.2018 г., в резултат на което и за срок от почти 14 месеца ищецът е лишен от възможността да ползва собствените си вещи и парични средства. С постановление на наблюдаващия прокурор по преписка 441/2016 г. по описа на СП, на ищеца е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв., изменена с определение от 18.12.2016 г. по н.ч.х.д. № 3412/16 г. на 18 състав на СНС на 10 000 лв., която е внесена от ищеца. Твърди се, че също така на ищеца е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, отменена от съда на 01.02.2017 г. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство по пр.пр.441/16 г. по описа на СП, ДП № 48/16 г. по описа на СО-СП от 04.05.2017 г., наказателното производство срещу ищеца е прекратено, поради недоказаност на обвинението. С определение на СНС от 12.05.2017 г. искането на ищеца да бъде изменено основанието за прекратяване на наказателното производство е оставено без уважение и постановлението за прекратяване е влязло в сила.

Твърди се, че фактът на повдигане на обвинението става широко известен сред приятелите на ищеца, негови познати и роднини, от което ищецът изпитва силно неудобство и притеснение. Дало негативно влияние и върху децата му и неговите близки, което предизвикало у ищеца силно притеснение и вина. Ищецът се затворил в себе си, станал затворен и умислен силно, ограничил социалните си контакти, постоянното вътрешно напрежение което изпитва, генерира и междуличностни конфликти с близките му. Твърди се, че ищецът претърпял и имуществена вреда в размер на 1 500 лв., изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 1500 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното издължаване. Претендира сторените по делото разноски.

На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Република България на 13.11.2018 г.

В законоустановения едномесечен срок на 23.11.2018 г. е постъпил отговор от ответника.

Оспорва претенцията като неоснователна. Твърди се, че от датата на повдигане на обвинение-18.11.2016 г. до датата на частичното прекратяване-04.05.2017 г. са минали по-малко от шест месеца. Възразява срещу твърденията за оказан негативен ефект върху личността на ищеца от воденото наказателно производство, наличието на предишна съдимост установява по-ниска степен на отрицателни преживявания. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната.

Оспорва иска за обезщетяване на имуществени вреди с твърдението, че приложеният договор за правна помощ установява само договореното адвокатско възнаграждение, но не и действително платеното.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Съображения излага в представената по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С постановление изх.№ 441/2016 г. от 08.08.2016 г. на

Прокурор при Специализирана Прокуратура, е образувано ДП по пр.пр. № 7-2165/2016 г. (пр.пр. № 441/2016 г.-явен) по описа на Специализираната прокуратура, срещу неизвестни извършители-група лица за това, че от неустановена дата през 2009 г. и понастоящем на територията на Р.България, Р.Сърбия и Р.Румъния участват в организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.234, ал.1 и по чл.242, ал.1 НК. Образувано е ДП № 48/2016 г. по описа на СП, следствен отдел.

С постановление от 18.11.2016 г. по ДП № 48/2016 г. по описа на СО-СП, ищецът Д.Т.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1, пр.2 НК и по чл.234, ал.2, т.3, вр. с ал.1, пр.2 НК. При извършване на това следствено действие, ищецът е бил представляван от адвокат В.Т., за което е представено пълномощно, както и договор 0552118 за правна защита и съдействие от 19.11.2016 г., с който договор се установява, че страните по него-Д.Т.Д. и Адвокатско дружество Т., Йочева и ко, са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Самият договор не удостоверява заплащането на сумата в брой.

С постановление от 19.11.2016 г. на Прокурор при СП, ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа, считано от датата и часа на задържането му по реда на ЗМВР за осигуряването му пред Специализирания наказателен съд.

Видно от

Заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-203 от 18.11.2016 г., ищецът е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на 18.11.2016 г. в 18 часа. В същият ден и за времето от 19,50 ч. до 23,30 часа са извършени личен обиск и изземване от ищеца, както и претърсване и изземване от собствения му автомобил „Мерцедес“ с ДК № *******, както и от дома му в гр.София, ул. „*******.

На

19.11.2016 г. е извършен и разпит на ищеца в присъствието на неговия защитник.

С постановление от 21.11.2016 г. на Прокурор при СП е отказано внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Д. и е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.

Със същото постановление е наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.България“. С определение от 08.12.2016 г., постановено по н.ч.д.№ 3412/16 г. по описа на СпНС,

18 състав, размерът на паричната гаранция е намален на сумата от 10 000 лв.

С постановление от 13.12.2016 г. на Прокурор при СП е оставена без уважение молбата на ищеца да се вдигне забраната му да напуска Р.България за периода от 16.12.2016 г.-18.12.2016 г. с цел пътуване до Австрия със семейството му.

С определение от 01.02.2017 г., постановено по н.ч.д.№ 117/2017 г. по описа на СпНС, 17 състав, е отменена наложената с Постановление от 21.11.2016 г. на Д. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Р.България“.

На 12.04.2017 г. е извършен повторен разпит на обвиняемия Д..

На

19.04.2017 г. на обвиняемия са предявени материалите по разследването, като производството по воденото досъдебно производство е приключило на 26.04.2017 г. със заключително постановление с мнение за предаване на съд.

С постановление от 04.05.2017 г. на Прокурор в СП, наказателното производство водено срещу обвиняемия Д. е прекратено, като това постановление е потвърдено от СпНС окончателно на 12.05.2017 г.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката Т.К.Д.-съпруга на ищеца.

Свидетелката установява, че на

18.11.2016 г. съпругът й бил задържан при акция на публично място, пред много хора, за което разбрала впоследствие. След около два часа бил доведен в дома им и извършено претърсване. Това се случило пред двете им деца, пред съпругата му и пред двама съседи-свидетели. Децата били безкрайно уплашени, не знаели какво се случва, нито пък свидетелката знаела. Двете деца видели баща си в светлина, в която не го познавали, а той винаги е бил пример за тях като баща и като съпруг. Семейството за ищеца е било на първо място. Всичко в дома на семейството било обърнато с главата надолу. Децата дълго време след това се срамували от съседите, не смеели да слязат пред блока да играят. Питали майка си дали баща им е престъпник и ще влезе ли в затвора. Д. като човек бил много ведър, обичал да се среща с приятели, събирали се с компании, канели гости, ходили на пикници със семейството. Ищецът бил с прекрасно чувство за хумор, занимавал с децата, обичали да излизат заедно, да се забавляват. Това всичко било променено след задържането му и образуване на наказателното производство. Д. коренно се променил, затворил се в себе си, дори отказал да извършва ежедневните си занимавания, включително спрял да спортува, не искал да се среща с приятели, тъй като трябвало да се обяснява какво се е случило, защо. Затворил се в себе си и все по-често започнал да боледува. Зачестили оплакванията с психо-емоционалното му здраве. Реномето му пред децата било сринато. Чувствал се неудобно пред съпругата си. Отношенията в семейството се променили. По време на обиска от ищеца били иззети сума пари, телефони, ключове от апартамента, от къщата на родителите му, което съответно довело до затруднения от финансово естество. Поне година минало докато му върнат иззетите вещи. Било му забранено да напуска страната. Имали подготвена коледна изненада за децата-купени билети за Виена, за да заведат децата си на Виенския коледен базар, но това така и не било реализирано, заради наложената забрана за напускане на страната.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявените против П.на

РБ искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:

На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.

2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.

Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.

П.на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София

- чл. 137 ЗСВ.

На второ място ищецът следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпления, за което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение.