Решение № 9891 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9891 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110143804 по описа за 2025 година

Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 875,66 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2022г. до м.02.2023г., ведно със законната лихва от 18.08.2025г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 231,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2023г. до 28.07.2025г., сумата 0,02 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2023г. до 28.07.2025г., които суми касаят топлоснабден имот апартамент № 63, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“ блок ... аб. № 211886.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. И. Г., чрез назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите на ищцовото дружество по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество с предмет доставка на ТЕ, при твърдения, че не е собственик нито ползвател на процесния имот, както и че партидата не се е водила на него. Оспорва извършването на услугата дялово разпределение, както и заплащане на възнаграждение от страна на ищеца в полза на третото лице помагач. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за 1 отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на 2 собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том X L I , дело № 10161/31.07.1998г. (л. 9), от съдържанието на който се установява, че И. Д. Г. е придобил собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 63, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, блок ... ет. 8.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РЛН26-УГ51-3555 от 13.03.2026г. на СО, район Люлин, И. Д. Г. е починал на 02.03.2014г. и е наследен от своя единствен наследник А. И. Г., ответник в настоящото производство. С оглед на това се налага извод, че ответникът е едноличен собственик на процесния имот. От представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том I , рег. № 5638, дело № 111/08.03.2023г. (л. 11-14) се изяснява, че ответникът А. И. Г. се е разпоредил с процесния имот като го е прехвърлил на 08.03.2023г. на трето за спора лице – Иван Даниелов Иванов. С оглед на това се налага изводът, че за процесния период от м.05.2022г. до м.02.2023г. ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на § 1, т.13 от ЗЕЕЕ /отм./ и §1 т.42 /отм./ от ДР на ЗЕ. респ. - §1 т.2а от ДР на ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, поради което дължи стойността на доставената и потребена топлинна енергия.

Като собственик на имота, той има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно отговаря за стойността на потребеното количество.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Нелбо“ АД (с предишно наименование "Нелбо Инженеринг” ООД), съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 26.02.2002г.

Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му 3 договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период в имота е имало 3 броя отоплителни тела, щранг лира в банята и 2 бр. водомери за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията, както и изчисляването на топлата вода е извършено на база реален нулев отчет. Посочва, че единият водомер е подменен, но доколкото не е ясна консумацията преди подмяната, топлата вода се начислява на база брой (2 лица) потребители по 140л/ден за един човек съгл. Чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 594,59 евро. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което следва да бъде разгледано. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба – 18.08.2025г.