Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 11.01.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2520/2021
Вид
Решение № 82
Подписан
11.01.2023
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20212120102520 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба от за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2511/10.11.2022 г., постановено по делото, от Й. Е. М..

По делото липсват доказателства кога съделителите И. И. Т. и Н. Е. М. са получили молбата за поправка на очевидна фактическа грешка за становище, но на 10.01.2023 г. депозират такова, че молбата е недопустима и не се касае за очевидна фактическа грешка.

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас не взема становище по молбата.

Съдът, след като се запозна с молбата и с материалите по делото, намира следното:

С решение № 2511/10.11.2022 г. по настоящото дело съдът е допуснал делба на недвижими и движими вещи между И. И. Т., Н. Е. М. и Й. Е. М., отхвърлил е претенция на И. И. Т. с правно основание чл.12, ал.1 от ЗН и е разпределил на основание чл.344, ал.2 ГПК ползването на част от допуснатите до делба недвижими имоти, като е посочил кой от съделителите кои имоти да ползва. По отношение на това какви суми съделител следва да плаща на друг съделител (други съделители) срещу ползването съдът е постановил следните диспозитиви:

ОСЪЖДА всеки един от И. И. Т., ЕГН – **********, и Н. Е. М., ЕГН – **********, със съдебен адрес **************, да заплаща на Й. Е. М., ЕГН – **********, с адрес *************** на основание чл.344, ал.2 от ГПК по 1

128,50 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет стотинки) месечно за ползването на делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането на съделителя Й. Е. М. за получаване на сума над присъдената до пълния претендиран размер от 440 лева.

ОСЪЖДА всеки един от И. И. Т., ЕГН – **********, и Н. Е. М., ЕГН – **********, със съдебен адрес ***************** да заплаща на Й. Е. М., ЕГН – **********, с адрес *************на основание чл.344, ал.2 от ГПК по 23,50 лева (двадесет и три лева и петдесет стотинки) месечно за ползването на делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по КККР на гр. Бургас, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането на съделителя Й. Е. М. за получаване на сума над присъдената до пълния претендиран размер от 440 лева.

ОСЪЖДА всеки един от И. И. Т., ЕГН – **********, и Н. Е. М., ЕГН – **********, със съдебен адрес ************** да заплаща на Й. Е. М., ЕГН – **********, с адрес *****************на основание чл.344, ал.2 от ГПК по 216,50 лева (двеста и шестнадесет лева и петдесет стотинки) месечно за ползването на делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по КККР на гр. Бургас, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането на съделителя Й. Е. М. за получаване на сума над присъдената до пълния претендиран размер от 440 лева.

ОСЪЖДА всеки един от И. И. Т., ЕГН – **********, и Н. Е. М., ЕГН – **********, със съдебен адрес ***************, да заплаща на Й. Е. М., ЕГН – **********, с адрес ************ на основание чл.344, ал.2 от ГПК по 85 (осемдесет и пет) лева месечно за ползването на делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по КККР на гр. Бургас, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането на съделителя Й. Е. М. за получаване на сума над присъдената до пълния претендиран размер от 440 лева.

ОСЪЖДА Й. Е. М., ЕГН – **********, с адрес ************* да заплати на всеки един от И. И. Т. М., ЕГН – **********, и Н. Е. М., ЕГН – **********, със съдебен адрес ********** на основание чл.344, ал.2 от ГПК по 233 (двеста тридесет и три) лева месечно за ползването на делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по КККР на гр. Бургас, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Е. М. за осъждане на И. И. Т. да й заплаща сума в размер на 440 лева за ползването на този имот, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата.

В молбата за поправка на очевидна фактическа грешка се твърди, че Й.

Е. М. не е претендирала по 440 лева за ползването на всеки от посочените 2 обекти, а 440 лева общо за ползването на цялата съвкупност от така изброените жилищни имоти (заедно с прилежащия към единия от тях гараж).

Ето защо моли погрешно отразените отхвърляния да отпаднат от диспозитива на решението. В случай, че съдът приеме, че не се касае за очевидна фактическа грешка, моли молбата да се счита като частна жалба против произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК в отхвърлителните части, което да бъде обезсилено като недопустимо, и същата да бъде администрирана.

Съдът намира, че искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението следва да бъде отхвърлено, като мотивите за това са следните:

Очевидна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в диспозитива на решението (Решение № 89/10.06.2010 г., по гр. д. № 387/2009 г., на I г.о.), т.е. когато грешката в диспозитива не е резултат от мисловна дейност на съда, и от мотивите е ясно, че мисълта на съда е една, а в диспозитива е изразена друга. В мотивите на решението (стр.8) съдът е посочил, че съделителите И. Т. и Н. Е. М. следва да заплащат на съделителя Й. Е. М. месечни суми, както следва: общо 257 лева (1/3 от месечния наем, определен от вещото лице по съдебно-техническата експертиза) за апартамента в ***************общо 47 лева (1/3 от месечния наем, определен от вещото лице по съдебно-техническата експертиза) за гаража на ул. Б. общо 433 лева (1/3 от месечния наем, определен от вещото лице по съдебнотехническата експертиза) за апартамента на **** общо 170 лева (1/3 от месечния наем, определен от вещото лице по съдебно-техническата експертиза) за апартамента на ул. ***** В останалата част до размер от 440 лева за всеки един от тези имоти искането на Й. М. следва да бъде отхвърлено.

В следващия абзац от мотивите на стр.8 от решението съдът е приел, че Й. М. следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от съделителите И. Т. и Н. Е. М. за ползването на жилището с адрес в ************* сумата от 233 лева. Искането на съделителя Й. М. за присъждане на сума за ползването на този имот следва да бъде отхвърлено, защото на нея се предоставя ползването на имота.

В този смисъл, съдът е приел, че сумата от 440 лева се претендира за всеки един от имотите, по отношение на които е постановено разпределение на ползването, поради което е и постановил отхвърлителен диспозитив.

Ето защо не е налице противоречие между формираната в мотивите на решението воля на съда и тази, която е отразена в диспозитива на решението, т.е. не е налице очевидна фактическа грешка и искането следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл.247 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Е. М., ЕГН – **********, с адрес гр.

************ за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3

2511/10.11.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта, имаща характер на определение по чл.344, ал.2 от ГПК, като отпаднат диспозитивите, с които се отхвърля искането на Й. Е. М. за получаване на сума над присъдената до пълния претендиран размер от 440 лева за ползването от другите съделители И. И. Т. и Н. Е. М. на всеки един от следните недвижими имоти: делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по КККР на гр. Бургас; делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.** по КККР на гр. Бургас; делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.*** по КККР на гр. Бургас; делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.**по КККР на гр. Бургас, както и да отпадне диспозитивът, с който се отхвърля искането на Й. Е. М. за осъждане на И. И. Т. да й заплаща сума в размер на 440 лева за ползването на делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.** по КККР на гр. Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизане на настоящото решение в сила, молбата на Й. Е. М. от 24.11.2022 г., имаща характер на частна жалба против решение № 2511/10.11.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта, имаща характер на определение по чл.344, ал.2 от ГПК, да се докладва за администриране.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4